14 години зад решетките, 70 дни изтезания, разпити по 18

14 години зад решетките, 70 дни изтезания, разпити по 18 часа дневно в продължение на три години - и то без присъда. В Гуантанамо орисите като тази на Мохамеду Улд Слахи са доста. Наш кореспондент беше там.

Затворници в Гуантанамо

Той прекарва 14 години зад решетките в Гуантанамо:, разпитват го в продължение на три години по 18 часа дневно. Става дума за Мохамеду Улд Слахи, който е обвинен, че е водач на Ал Кайда и съизвършител в терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година. Доказателства за това обаче няма. За всичките 14 години в Гуантанамо обвиняване по този начин и не му е повдигнато, разумно няма и присъда. Мавританецът, който през днешния ден е на 50 години, в последна сметка бива освободен, само че не получава нито стотинка обезщетение за погубената част от живота си.

Наскоро историята на Мохамеду Улд Слахи беше пренесена даже на киноекрана, а неговата адвокатка Нанси Холандер и до през днешния ден не може да се откъсне от този случай. Тя споделя за двете действия, които са вкарали клиента ѝ в Гуантанамо: Слахи изкарал образование в терористичен лагер в Афганистан, а един път получил телефонно позвъняване от сателитния телефон на Осама бин Ладен. Да, това без подозрение са много обременяващи обстоятелства, които обаче не стигат за публично обвиняване.

Всичко това не е инцидентно

Лагерът в Гуантанамо трансформира Съединени американски щати в страна, " която не съблюдава правилата на правовата страна ", споделя Холандер. Според нея обстановката е " пагубна ". Това се отнася освен до 13-те пандизчии, които лежат в лагера без обвиняване и към този момент от години трябваше да са на независимост, само че и за хипотетичните уредници на атентатите от 11 септември 2001 - по този начин наречените " безконечни пленници ", които и до през днешния ден чакат правосъден развой, 20 години след действието.

Такова безвластие не е инцидентно, в противен случай: таман това искаше тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж У. Буш, твърди правозащитничката Дафне Евиатар от " Амнести Интернешънъл ". Тя изяснява, че Буш е основал затвор отвън територията на Съединени американски щати, с цел да блокира целеустремено правната система на своята страна. В отчет на своята организация тя остро подлага на критика нарушаванията на човешките права в лагера – най-много безсрочното задържане на хора без обвиняване и изтезанията против тях. За тези изтезания няма общодостъпна информация, само че правозащитничката се базира на разнообразни източници, в това число и на едно чуване на Комисията за тайните служби пред Сената на Съединени американски щати, където става дума за бруталните изтезания над десетки мъже в Гуантанамо.

Какво видях в Гуантанамо

Военноморската база на Съединени американски щати в кубинския залив Гуантанамо Бей съществува към този момент от 100 години. През 2002 година в тази база беше построен и лагерът, който сътвори на Гуантанамо днешната печална популярност. Доста трудности би трябвало да преодолее човек, в случай че желае със личните си очи да види какво става вътре. Най-напред би трябвало да стигне до такава степен, което не е елементарно, тъй като американските самолети нямат право да минават над кубинското въздушно пространство. Тъй че са принудени да извършат комплицирана маневра, преди да кацнат на пистата на военната база.

Гледка към Гуантанамо Бей отвисоко

Преди да получим позволение да посетим базата в Гуантанамо, трябваше да подпишем декларация с главните си отговорности. В нея се споделя, че попадайки там като публицисти, ние не можем да разчитаме нито на независимост на напредване, нито даже на журналистическа независимост. Не ни разрешиха да забележим самия затвор даже извън, а всички информации, които идват от вътрешността на пандиза, са оповестени за държавна загадка. Особено последният факт хвърля в обезсърчение юристите на пленниците. Нанси Холандер към този момент от седем години води правосъдни борби, с цел да бъде позволено на нейния доверител Мохамеду Улд Слахи да разгласява своите " Дневници от Гуантанамо ".

А другояче, оттатък пандиза, базата в Гуантанамо наподобява на най-обикновено малко градче в Съединени американски щати. Показаха ни новото учебно заведение, оборудвано неотдавна с най-модерна техника за 65 милиона $, където след формалното разкриване ще учат 220 деца на друга възраст. Хората в базата си имат и супермаркет, къщите им мощно припомнят на градските околности в Съединени американски щати, където живее междинната класа. А ресторантът " Макдоналдс " е единственият на територията на Куба. По локалната радиостанция за военнослужещите и техните фамилии върви латинопоп, а в магазина за сувенири човек може да си купи тениска с надпис " Рокендрол в задния двор на Фидел ".

По радиото няма да чуете вести нито за настоящите разпити пред военния арбитражен съд, нито за затворническия лагер, който не бил част от културния подтекст на военната база, както изяснява водещата Аналис Канделария. И то си е по този начин. Живеещите в базата над 6000 души нямат никакъв достъп до пандиза и до трибунала. " Каквото знаем за тях, от медиите го знаем ", споделя радиоводещата.

Защо лагерът към момента съществува?

20 години след построяването на пленническия лагер с особена заостреност звучи въпросът: Защо още го има? Защо го има след всички информации за явни нарушавания против човешките права и върховенството на закона? Защо го има, изключително откакто по този начин наречената " война против тероризма " завърши и Съединени американски щати се изтеглиха от Афганистан?

За затваряне на лагера за пръв път се заприказва още в края на мандата на Джордж У. Буш. Барак Обама също на няколко пъти го обещаваше. После пристигна Доналд Тръмп, който смени курса и оповести, че лагерът продължава активността си. Според републиканците, Гуантанамо продължавал да пази Съединени американски щати от терористични офанзиви, а преместването на пандизчиите на географската територия на страната било рисково. Противниците на лагера от много време възразяват, че самото битие на този лагер води до радикализация на доста млади мюсюлмани.

Новият американски президент Джо Байдън на собствен ред разгласи, че лагерът ще бъде затворен. Досега обаче неговата администрация не е подхванала нищо, с цел да трансформира думите в каузи, споделя Нанси Холандер. Така че бъдещето на пленническия лагер си остава неразбираемо. Възможно е една част от пандизчиите да бъдат освободени, съгласно проектите. За други може да се сключат съглашения с родните им страни, които да ги одобряват назад.

Независимо от всичко това Дафне Евиатар гледа с оптимизъм в бъдещето: " Броят на пленниците непрестанно понижава, а все по-очевидно става какъв брой неуместно е всичко това ", споделя тя. Защото, с изключение на добре известните морални възражения, на всичкото от горната страна американските данъкоплатци заплащат за всеки заложник по 13 милиона $ годишно.

Но въпросът за бъдещето на лагера в Гуантанамо към този момент от дълго време не предстои на решение единствено с рационални причини. Подобно на доста други заболели тематики в Съединени американски щати, и той се е трансформирал в играчка в ръцете на политиците. А " безконечните пленници " не престават да креят в Гуантанамо.