Панагюрското злато по-силно от COVID-19
* 13 000 българи и чужденци пристигнаха да видят съкровището макар пандемията
* Залата-трезор също е след чудесата на десетилетието
Панагюрското богатство има всички шансове да е победител в огромното гласоподаване за Чудеса на десетилетието, което " Стандарт " разгласи по случай 10-годишния празник на своята акция " Чудесата на България ".
Времето, в което нашите читатели могат да дадат своя избор, се удължава до 15 януари 2021 година Подбрахме 20 знакови обекта, които са се трансформирали в обичани дестинации и чакаме да извършите избора си за ТОП 10. Критериите за асортимент на обектите са няколко: осъществена реорганизация и консервация, социализация и цифровизация, доходи от туристически услуги, включване в районен маршрут, спомагателни атракции.
Когато приказваме за Панагюрското златно богатство, поразяващо със своята хубост и невероятна направа, не можем да не споменем и залата трезор, която разреши то да се връща вкъщи. Осъществена посредством дарението на " Асарел-Медет " АД и проф. доктор Лъчезар Цоцорков персонално като филантроп на културата, тя също е едно от чудесата на десетилетието. Но не с историческото си значение, а с уникалността си и със смисъла си за средногорския град.
Възможността оригиналът на съкровището да гостува в Исторически музей - Панагюрище, а и постоянното експониране на музейното златно копие на скъпия паметен сервиз, даде подтик за развиването на туризма в града и района.
Впечатляващ факт е, че в интервала от 23 септември до 1 ноември 2020 година Исторически музей - Панагюрище, е посетен от близо 13 000 души. Тогава акцент в неговите експозиции беше гостуването на оригинала на Панагюрското златно богатство. Не единствено български туристи, само че и посетители от Англия, Русия, Финландия, Германия, Нидерландия, Нигерия, Швейцария, Швеция, Италия, Грузия, Гърция и Полша се любуваха на експозициите в музейните обекти. Те пристигнаха да видят Панагюрското злато макар пандемията, която отхвърли доста хора от пътешестване. Разбира се, визитите бяха при строго съблюдаване на противоепидемичните ограничения както от страна на музейните служащи, по този начин и от гостите.
От 2012 година насам всяка година деветте златни съда, чието общо тегло е 6,164 кг, се експонират в залата трезор, с цел да радват панагюрци и техните посетители в границите на 30-40 дни. През останалото време в бронираните цилиндрични витрини е изложено безусловно тъкмо копие от 22-каратово злато, направено и маркирано от специалисти на Националния исторически музей. Стойността му е 1,7 млн. лева.
За първи път Панагюрското златно богатство се завърна вкъщи на Великден през 2012 година - 63 години след откриването му от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови. Това става допустимо с помощта на контракт, подписан сред Националния исторически музей, " Асарел Медет ", проф. Цоцорков в качеството му на филантроп и община Панагюрище. Разходите по годишното експониране на оригинала също се покриват от медодобивното сдружение. Договорът е неопределен, което значи, че съкровището всяка година ще се прибира в родния си дом.
Единствено през 2015 година то не пристигна, тъй като бе експонирано в Лувъра и Япония.
Съкровищницата, чието създаване коства близо 6 млн. лв., е стилна и функционална, само че и извънредно сигурна за съхранението на скъпото тракийско завещание.
Подземният трезор, който е планиран от " Архитектура и завещание " ООД - Пловдив, дава отговор на най-високите стандарти в региона на музейното дело и подсигурява най-високата степен на сигурност. За построяването му са употребявани близо 1500 кубически метра специфичен бетон. Главен реализатор на плана е " Реставрация " ЕАД - София. Това извънредно мъчно оборудване е изпълнено единствено за осем месеца макар високото равнище на подпочвени води в региона на Историческия музей и тежките метеорологични условия през зимата.
В панагюрската експозиция за пръв път всеки един от съдовете се демонстрира в обособена витрина. Това разрешава на посетителите да се насладят даже на най-дребните елементи и орнаменти, направени от античните майстори.
Експерти настояват, че самите витрини нямат аналог в международната музейна процедура. Те са от бронирано стъкло, проектирани са и направени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра. Самият трезор, наред с предверието и осведомителната зала, са облицовани в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит.
Информационната зала към трезора е оборудвана с съвременни мултимедийни устройства, посредством които посетителите могат да получат по-детайлна информация за Панагюрското златно богатство, откривателите, донорите и изпълнителите на плана. В залата е изложена и " пътната карта на съкровището ", на която са маркирани гостуванията на тракийското злато в музеите по цялото земно кълбо.
От няколко години в залата трезор се случват и сватби. Първият обред, на който двамата влюбени - Диана Иванова и Георги Тренков, си споделиха " да ", бе на 27 януари 2018 г.
Директорът на музея доцент доктор Атанас Шопов уточни, че постоянно има изнесени венчални церемонии, само че тази женитба била първата в залата трезор. Д-р Шопов е благополучен, че музеят е сцена на толкоз обич.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
* Залата-трезор също е след чудесата на десетилетието
Панагюрското богатство има всички шансове да е победител в огромното гласоподаване за Чудеса на десетилетието, което " Стандарт " разгласи по случай 10-годишния празник на своята акция " Чудесата на България ".
Времето, в което нашите читатели могат да дадат своя избор, се удължава до 15 януари 2021 година Подбрахме 20 знакови обекта, които са се трансформирали в обичани дестинации и чакаме да извършите избора си за ТОП 10. Критериите за асортимент на обектите са няколко: осъществена реорганизация и консервация, социализация и цифровизация, доходи от туристически услуги, включване в районен маршрут, спомагателни атракции.
Когато приказваме за Панагюрското златно богатство, поразяващо със своята хубост и невероятна направа, не можем да не споменем и залата трезор, която разреши то да се връща вкъщи. Осъществена посредством дарението на " Асарел-Медет " АД и проф. доктор Лъчезар Цоцорков персонално като филантроп на културата, тя също е едно от чудесата на десетилетието. Но не с историческото си значение, а с уникалността си и със смисъла си за средногорския град.
Възможността оригиналът на съкровището да гостува в Исторически музей - Панагюрище, а и постоянното експониране на музейното златно копие на скъпия паметен сервиз, даде подтик за развиването на туризма в града и района.
Впечатляващ факт е, че в интервала от 23 септември до 1 ноември 2020 година Исторически музей - Панагюрище, е посетен от близо 13 000 души. Тогава акцент в неговите експозиции беше гостуването на оригинала на Панагюрското златно богатство. Не единствено български туристи, само че и посетители от Англия, Русия, Финландия, Германия, Нидерландия, Нигерия, Швейцария, Швеция, Италия, Грузия, Гърция и Полша се любуваха на експозициите в музейните обекти. Те пристигнаха да видят Панагюрското злато макар пандемията, която отхвърли доста хора от пътешестване. Разбира се, визитите бяха при строго съблюдаване на противоепидемичните ограничения както от страна на музейните служащи, по този начин и от гостите.
От 2012 година насам всяка година деветте златни съда, чието общо тегло е 6,164 кг, се експонират в залата трезор, с цел да радват панагюрци и техните посетители в границите на 30-40 дни. През останалото време в бронираните цилиндрични витрини е изложено безусловно тъкмо копие от 22-каратово злато, направено и маркирано от специалисти на Националния исторически музей. Стойността му е 1,7 млн. лева.
За първи път Панагюрското златно богатство се завърна вкъщи на Великден през 2012 година - 63 години след откриването му от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови. Това става допустимо с помощта на контракт, подписан сред Националния исторически музей, " Асарел Медет ", проф. Цоцорков в качеството му на филантроп и община Панагюрище. Разходите по годишното експониране на оригинала също се покриват от медодобивното сдружение. Договорът е неопределен, което значи, че съкровището всяка година ще се прибира в родния си дом.
Единствено през 2015 година то не пристигна, тъй като бе експонирано в Лувъра и Япония.
Съкровищницата, чието създаване коства близо 6 млн. лв., е стилна и функционална, само че и извънредно сигурна за съхранението на скъпото тракийско завещание.
Подземният трезор, който е планиран от " Архитектура и завещание " ООД - Пловдив, дава отговор на най-високите стандарти в региона на музейното дело и подсигурява най-високата степен на сигурност. За построяването му са употребявани близо 1500 кубически метра специфичен бетон. Главен реализатор на плана е " Реставрация " ЕАД - София. Това извънредно мъчно оборудване е изпълнено единствено за осем месеца макар високото равнище на подпочвени води в региона на Историческия музей и тежките метеорологични условия през зимата.
В панагюрската експозиция за пръв път всеки един от съдовете се демонстрира в обособена витрина. Това разрешава на посетителите да се насладят даже на най-дребните елементи и орнаменти, направени от античните майстори.
Експерти настояват, че самите витрини нямат аналог в международната музейна процедура. Те са от бронирано стъкло, проектирани са и направени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра. Самият трезор, наред с предверието и осведомителната зала, са облицовани в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит.
Информационната зала към трезора е оборудвана с съвременни мултимедийни устройства, посредством които посетителите могат да получат по-детайлна информация за Панагюрското златно богатство, откривателите, донорите и изпълнителите на плана. В залата е изложена и " пътната карта на съкровището ", на която са маркирани гостуванията на тракийското злато в музеите по цялото земно кълбо.
От няколко години в залата трезор се случват и сватби. Първият обред, на който двамата влюбени - Диана Иванова и Георги Тренков, си споделиха " да ", бе на 27 януари 2018 г.
Директорът на музея доцент доктор Атанас Шопов уточни, че постоянно има изнесени венчални церемонии, само че тази женитба била първата в залата трезор. Д-р Шопов е благополучен, че музеят е сцена на толкоз обич.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ