Как да се решат проблемите на българските медии
123
Съюзът на издателите в България показа " Бяла кнга за свободата на медиите в България "
© Цветелина Белутова 123
Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев
© Анелия Николова 123
Валдо Лехари вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите - ENPA
© Анелия Николова Още по тематиката
Съюзът на издателите в България алармира Брюксел за напън от държавните институции
Делегация от организацията е предизвестила европейските си сътрудници, че съществуването на дребна група медии, необвързани с монопола на Делян Пеевски, е застрашено
22 ное 2017
Завръщането на политическия напън над медиите
Традиционното проучване на Асоциацията на европейските публицисти в България сочи, че чувството за несвобода в специалността пораства
17 окт 2017
Европейският съюз за радио и телевизия поддържа митинга на българските медии
Политиците да се въздържат от интервенция в работата на публицистите, предизвести организацията
16 окт 2017
Овладяването на малките екрани
Коалицията сред ГЕРБ и Пеевски нападна огромните тв канали, тъй като те са от дребното острови на медийна независимост
13 окт 2017 " Днес се нуждаем повече от всеки път от независимост на медиите. В противоположен случай европейската система може да колабира. Ние се нуждаем от взаимни старания на издатели и публицисти. Не чакаме прекомерно доста от Брюксел, защото Брюксел не ни дава правната основа за свободата на пресата. Ние се нуждаем от една функционираща народна власт, с цел да може Европейски Съюз да оцелее ". Думите са на вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите Валдо Лехари. Той е в страната ни по покана на Съюза на издателите в България (СИБ), които през днешния ден показаха " Бяла книга за свободата на медиите в България ".
Книгата съставлява ретроспекция на обстоятелствата, които доведоха до рецесия в изискванията, в които може да се работи и да се прави самостоятелна публицистика. " Бялата книга " е готова от публицисти и редактори от членуващите в СИБ издания.
В изданието се подчертава върху това, че бизнес моделът на медиите е изложен на напън от вътрешни и външни за пазара фактори, които го вършат все по-неатрактивен. Вследствие на това, качеството на медийния артикул непрестанно се утежнява. " Това може да се мери през неспазването на общовалидните интернационалните журналистически правила и стандарти, лесното разбиране и разпространяване на подправените вести, все по-ограничената независимост на словото. ", е един от главните заключения в " Бяла книга за свободата на медиите в България ".
В нея се отбелязва още, че самостоятелните медии и публицисти в България са подложени на невиждан напън и голям брой справедливи компликации да съществуват. Ако другите групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани навреме, свободните медии в България ще изчезнат изцяло, се споделя там и се показва че: " Основният проблем е потреблението на прокуратурата отпред с основния прокурор Сотир Цацаров, а посредством нея и доста други държавни институции като принадлежности за напън и цензура, като средство за принуда на политически и публични съперници. Това блокира действието на целия либерален развой ".
Диагнозата на издателите
На представянето на книгата участваха няколко от членовете на СИБ измежду които: Иво Прокопиев издател на Капитал и уеб страницата dnevnik.bg, Сашо Дончев - издател на вестник Сега, Огнян Донев издател на списанието и уеб страницата " Клуб Z " и Стояна Георгиева - основен редактор на уеб страницата mediapool.bg
" Като се замисля, единственото общо сред нас тримата е едно - желанието да финансираме свободни медии, които да осведомят обществото по почтен и обективен метод ", по този начин издателят на вестник " Сега " Сашо Дончев изясни наличието си на кръглата маса.
Той сподели, че притежателите, показани на тази среща подсигуряват свободата на медиите, които финансират, само че " с цел да бъде една медиа същинска, с цел да се осъществя един публицист, той би трябвало да има достъп до информация ". " В България този достъп е мощно стеснен, да не кажа, той е заключен в страната. Ако можете, уважаеми посетители, помолете вашите политици, без ние да им бъдем съдници с кого и по какъв начин се прегръщат, само че могат ли да създадат нещо, което да се обезпечи на медиите, на свободните публицисти в България естествения достъп до информация ", бе репликата на Дончев към задграничните участници на събитието.
" Добре осведомените хора, образованото общество - това са предпоставките за стопански напредък ", разяснява Огнян Донев.
Според основния редактор на уеб страницата mediapool.bg Стояна Георгиев доста дребна част от медиите в България могат да се нарекат медии. Една голяма част от българските медии в действителност не работят като медийни предприятия, те са напълно откровени принадлежности за въздействие или за обслужване на политически или на някакви бизнес ползи. Иво Прокопиев, уточни, че от стадия на подправени вести, ние сме на ръба на една мека тирания и на една изцяло фалшифицирана народна власт. " Практикуването на свободна публицистика в България, бих сравнил с плуване в сярна киселина. Толкова е мъчно ", сподели Прокопиев
Реакцията на задграничните посетители
Вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите Валдо Лехари разяснява, че срещата е доста добър сигнал за пробуждане и прикани за повече обществени полемики за свободата на медиите, за публицистите и издателите в България. " Свободата на медиите в България лежи в болничното заведение и са нужни подобаващи медикаменти и свежа кръв, с цел да излезе от там ", съобщи Лехари. По думите му обстановката в България не е неповторима и страната ни не трябва да бъде обсъждана изолирано. " Проблеми с медиите, с корупцията, с ръководството има на всички места в Европейския съюз. И точно по тази причина акцентирах, че свободата на медиите, както и демокрацията, е развой. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, да го подобряваш непрестанно ", сподели вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите. Все отново той обърна внимание, че тези процеси се случват на друго равнище в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия. " Затова не мисля, че не е заслужено да бъде упреквана само България. Проблемът е, че след приемането на една страна в Европейски Съюз не съществува механизъм за насърчаване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права и т.н ", сподели Лехари.
Акцентът му бе върху обстоятелството, че през последните 15-20 години се приказва извънредно за пари, а неговата теза е, че в това време се основава ценностен вакуум, дефицит на политическа просвета, на демократично държание, морал, стандарти. " И това в забележителна степен е по този начин, тъй като се приказва за пари, пари, пари. Повярвайте, това не е въпрос само в България. Нужни са корекции доста, доста бързо. Ще помогнем на българите да се употребяват европейските институции в Брюксел и Страсбург, само че и вие би трябвало да свършите своята част от работата ", сподели в умозаключение Валдо Лехари.
Ръководителят на бюрото на " Репортери без граници " за Балканите Полин Адес-Мевел разяснява, че е абсурд обстановката с медиите в България сега да е по-лоша от годините преди присъединението на страната към Европейски Съюз. По думите й - в случай че в този момент България кандидатства, може и да не бъде призната. " Много сериозен проблем е, че се стига до обстановка да не може да има проверяваща публицистика ", разгласи Мевел. Тя пое ангажимент организацията да обърне внимание на европейските институции за положението на медийната среда в България и ще обстоятелството, че председателстваме Съветът на Европейския съюз.
Позиция на срещата съобщи и посланикът на Канада за България, Румъния и Молдова Кевин Хамилтън. Той обърна внимание, че страната му се интересува интензивно от от запазването на свободата на медиите във всяка една страна, в това число и в България, с която Канада има продуктивни и другарски връзки. " България не стои добре съгласно показателя на свободата на медиите и България би трябвало да усъвършенства това. Медийният пейзаж би трябвало да допуска независимост на изложение без терзания за напън и заплашване. Гарантирането на свободата на медиите е в полза на всички ", сподели Кевин Хамилтън.
Участниците в срещата бяха безапелационни, че с изключение на от мощна реакция на обществото тук, с цел да бъде съхранена и дребното останала независимост на словото, има потребност и от външна интервенция и поддръжка от европейски институции. Възможни ограничения
В " Бялата книга за свободата на медиите в България " Съюзът на издателите в България (СИБ) предлага пет ограничения за превъзмогване на рецесията с медийната независимост и самостоятелност.
1. Свободата на словото, разнообразието на отзиви в обществото е съществена човешка и европейска полезност. Би следвало медийната независимост да бъде сред главните критерии, съгласно които Европейски Съюз и Европейска комисия дефинират политиката си към страните членки.
Държави и държавни управления, които принудително лимитират свободата на словото и това се удостоверява ясно от интернационалните показатели и ранглисти за медийна независимост, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове.
2. Журналистите и издателите все по-трудно могат да разчитат на правораздаване и обективен развой, изключително в досъдебната фаза, където дейностите на прокуратурата не подлежат на правосъден надзор.
СИБ упорства от Европейски Съюз да бъдат изпратени самостоятелни наблюдаващи - интернационалните прокурори, които да проследят в елементи всички обвинявания и предварителни следствия против публицисти и издатели в България.
3. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно демонстрират, че изключително на дребни пазари като България медиите нямат справедлива опция за реализиране на резистентен бизнес модел. В тази среда финансовата поддръжка от страна на държавното управление единствено за лоялни на властта медии играе все по-ключова роля. Както е маркирано и в последния отчет на " Репортери без граници ", концентрирайки информационните бюджети по европейските стратегии единствено към следени от властта медии, държавното управление си купува успокоение. " Разпределянето на суми от еврофондовете към избрани медии е съпроводено с цялостна липса на бистрота. Така се подсигурява благосклонното отразяване на активността на държавното управление и прикриването на кавги ", означават от организацията.
Препоръката на СИБ към Европейска комисия е да изиска повече бистрота и да увеличи контрола за метода, по който се харчат информационните бюджети по европрограми в България. Според оценки на СИБ на годишна база парите по тези стратегии доста надвишават рекламните доходи на всички издатели, взети дружно.
4. Друг доста значителен детайл на поддръжка за подвластните медии е допускането на централизация в собствеността на медиите и изключително в разпространяването на печатни издания. Въпреки многочислените сигнали и практики на нелоялна конкуренция към този момент държавното управление и антимонополният регулатор - Комисията за защита на конкуренцията, не са подхванали никакви дейности против медийния монопол. Препоръката на СИБ е Европейска комисия да стартира интернационално следствие за централизация и нелоялна конкуренция на медийния пазар в България.
5. Създаване на стратегия " Дигитална промяна на медии " в Европейски Съюз, ориентирана към софтуерното подсилване на обичайните медии. Малките медийни предприятия в България и други сходни пазари не са в положение да създадат нужните вложения в софтуерно развиване, с цел да бъдат съперници на световните колоси като Гугъл и Фейсбук. Както и нагоре, за триумфа на програмата е значимо медийните компании да аплайват непосредствено в Брюксел, с цел да се избегне посредничеството на локалното държавно управление.
Съюзът на издателите в България показа " Бяла кнга за свободата на медиите в България "
© Цветелина Белутова 123
Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев
© Анелия Николова 123
Валдо Лехари вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите - ENPA
© Анелия Николова Още по тематиката
Съюзът на издателите в България алармира Брюксел за напън от държавните институции
Делегация от организацията е предизвестила европейските си сътрудници, че съществуването на дребна група медии, необвързани с монопола на Делян Пеевски, е застрашено
22 ное 2017
Завръщането на политическия напън над медиите
Традиционното проучване на Асоциацията на европейските публицисти в България сочи, че чувството за несвобода в специалността пораства
17 окт 2017
Европейският съюз за радио и телевизия поддържа митинга на българските медии
Политиците да се въздържат от интервенция в работата на публицистите, предизвести организацията
16 окт 2017
Овладяването на малките екрани
Коалицията сред ГЕРБ и Пеевски нападна огромните тв канали, тъй като те са от дребното острови на медийна независимост
13 окт 2017 " Днес се нуждаем повече от всеки път от независимост на медиите. В противоположен случай европейската система може да колабира. Ние се нуждаем от взаимни старания на издатели и публицисти. Не чакаме прекомерно доста от Брюксел, защото Брюксел не ни дава правната основа за свободата на пресата. Ние се нуждаем от една функционираща народна власт, с цел да може Европейски Съюз да оцелее ". Думите са на вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите Валдо Лехари. Той е в страната ни по покана на Съюза на издателите в България (СИБ), които през днешния ден показаха " Бяла книга за свободата на медиите в България ".
Книгата съставлява ретроспекция на обстоятелствата, които доведоха до рецесия в изискванията, в които може да се работи и да се прави самостоятелна публицистика. " Бялата книга " е готова от публицисти и редактори от членуващите в СИБ издания.
В изданието се подчертава върху това, че бизнес моделът на медиите е изложен на напън от вътрешни и външни за пазара фактори, които го вършат все по-неатрактивен. Вследствие на това, качеството на медийния артикул непрестанно се утежнява. " Това може да се мери през неспазването на общовалидните интернационалните журналистически правила и стандарти, лесното разбиране и разпространяване на подправените вести, все по-ограничената независимост на словото. ", е един от главните заключения в " Бяла книга за свободата на медиите в България ".
В нея се отбелязва още, че самостоятелните медии и публицисти в България са подложени на невиждан напън и голям брой справедливи компликации да съществуват. Ако другите групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани навреме, свободните медии в България ще изчезнат изцяло, се споделя там и се показва че: " Основният проблем е потреблението на прокуратурата отпред с основния прокурор Сотир Цацаров, а посредством нея и доста други държавни институции като принадлежности за напън и цензура, като средство за принуда на политически и публични съперници. Това блокира действието на целия либерален развой ".
Диагнозата на издателите
На представянето на книгата участваха няколко от членовете на СИБ измежду които: Иво Прокопиев издател на Капитал и уеб страницата dnevnik.bg, Сашо Дончев - издател на вестник Сега, Огнян Донев издател на списанието и уеб страницата " Клуб Z " и Стояна Георгиева - основен редактор на уеб страницата mediapool.bg
" Като се замисля, единственото общо сред нас тримата е едно - желанието да финансираме свободни медии, които да осведомят обществото по почтен и обективен метод ", по този начин издателят на вестник " Сега " Сашо Дончев изясни наличието си на кръглата маса.
Той сподели, че притежателите, показани на тази среща подсигуряват свободата на медиите, които финансират, само че " с цел да бъде една медиа същинска, с цел да се осъществя един публицист, той би трябвало да има достъп до информация ". " В България този достъп е мощно стеснен, да не кажа, той е заключен в страната. Ако можете, уважаеми посетители, помолете вашите политици, без ние да им бъдем съдници с кого и по какъв начин се прегръщат, само че могат ли да създадат нещо, което да се обезпечи на медиите, на свободните публицисти в България естествения достъп до информация ", бе репликата на Дончев към задграничните участници на събитието.
" Добре осведомените хора, образованото общество - това са предпоставките за стопански напредък ", разяснява Огнян Донев.
Според основния редактор на уеб страницата mediapool.bg Стояна Георгиев доста дребна част от медиите в България могат да се нарекат медии. Една голяма част от българските медии в действителност не работят като медийни предприятия, те са напълно откровени принадлежности за въздействие или за обслужване на политически или на някакви бизнес ползи. Иво Прокопиев, уточни, че от стадия на подправени вести, ние сме на ръба на една мека тирания и на една изцяло фалшифицирана народна власт. " Практикуването на свободна публицистика в България, бих сравнил с плуване в сярна киселина. Толкова е мъчно ", сподели Прокопиев
Реакцията на задграничните посетители
Вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите Валдо Лехари разяснява, че срещата е доста добър сигнал за пробуждане и прикани за повече обществени полемики за свободата на медиите, за публицистите и издателите в България. " Свободата на медиите в България лежи в болничното заведение и са нужни подобаващи медикаменти и свежа кръв, с цел да излезе от там ", съобщи Лехари. По думите му обстановката в България не е неповторима и страната ни не трябва да бъде обсъждана изолирано. " Проблеми с медиите, с корупцията, с ръководството има на всички места в Европейския съюз. И точно по тази причина акцентирах, че свободата на медиите, както и демокрацията, е развой. Това е нещо, което се практикува всеки ден, за което се бориш всеки ден, да го подобряваш непрестанно ", сподели вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите. Все отново той обърна внимание, че тези процеси се случват на друго равнище в Германия или Франция. Но същите проблеми има в Полша, в Чехия, в Италия. " Затова не мисля, че не е заслужено да бъде упреквана само България. Проблемът е, че след приемането на една страна в Европейски Съюз не съществува механизъм за насърчаване на демокрацията, свободата, универсалните човешки права и т.н ", сподели Лехари.
Акцентът му бе върху обстоятелството, че през последните 15-20 години се приказва извънредно за пари, а неговата теза е, че в това време се основава ценностен вакуум, дефицит на политическа просвета, на демократично държание, морал, стандарти. " И това в забележителна степен е по този начин, тъй като се приказва за пари, пари, пари. Повярвайте, това не е въпрос само в България. Нужни са корекции доста, доста бързо. Ще помогнем на българите да се употребяват европейските институции в Брюксел и Страсбург, само че и вие би трябвало да свършите своята част от работата ", сподели в умозаключение Валдо Лехари.
Ръководителят на бюрото на " Репортери без граници " за Балканите Полин Адес-Мевел разяснява, че е абсурд обстановката с медиите в България сега да е по-лоша от годините преди присъединението на страната към Европейски Съюз. По думите й - в случай че в този момент България кандидатства, може и да не бъде призната. " Много сериозен проблем е, че се стига до обстановка да не може да има проверяваща публицистика ", разгласи Мевел. Тя пое ангажимент организацията да обърне внимание на европейските институции за положението на медийната среда в България и ще обстоятелството, че председателстваме Съветът на Европейския съюз.
Позиция на срещата съобщи и посланикът на Канада за България, Румъния и Молдова Кевин Хамилтън. Той обърна внимание, че страната му се интересува интензивно от от запазването на свободата на медиите във всяка една страна, в това число и в България, с която Канада има продуктивни и другарски връзки. " България не стои добре съгласно показателя на свободата на медиите и България би трябвало да усъвършенства това. Медийният пейзаж би трябвало да допуска независимост на изложение без терзания за напън и заплашване. Гарантирането на свободата на медиите е в полза на всички ", сподели Кевин Хамилтън.
Участниците в срещата бяха безапелационни, че с изключение на от мощна реакция на обществото тук, с цел да бъде съхранена и дребното останала независимост на словото, има потребност и от външна интервенция и поддръжка от европейски институции. Възможни ограничения
В " Бялата книга за свободата на медиите в България " Съюзът на издателите в България (СИБ) предлага пет ограничения за превъзмогване на рецесията с медийната независимост и самостоятелност.
1. Свободата на словото, разнообразието на отзиви в обществото е съществена човешка и европейска полезност. Би следвало медийната независимост да бъде сред главните критерии, съгласно които Европейски Съюз и Европейска комисия дефинират политиката си към страните членки.
Държави и държавни управления, които принудително лимитират свободата на словото и това се удостоверява ясно от интернационалните показатели и ранглисти за медийна независимост, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове.
2. Журналистите и издателите все по-трудно могат да разчитат на правораздаване и обективен развой, изключително в досъдебната фаза, където дейностите на прокуратурата не подлежат на правосъден надзор.
СИБ упорства от Европейски Съюз да бъдат изпратени самостоятелни наблюдаващи - интернационалните прокурори, които да проследят в елементи всички обвинявания и предварителни следствия против публицисти и издатели в България.
3. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно демонстрират, че изключително на дребни пазари като България медиите нямат справедлива опция за реализиране на резистентен бизнес модел. В тази среда финансовата поддръжка от страна на държавното управление единствено за лоялни на властта медии играе все по-ключова роля. Както е маркирано и в последния отчет на " Репортери без граници ", концентрирайки информационните бюджети по европейските стратегии единствено към следени от властта медии, държавното управление си купува успокоение. " Разпределянето на суми от еврофондовете към избрани медии е съпроводено с цялостна липса на бистрота. Така се подсигурява благосклонното отразяване на активността на държавното управление и прикриването на кавги ", означават от организацията.
Препоръката на СИБ към Европейска комисия е да изиска повече бистрота и да увеличи контрола за метода, по който се харчат информационните бюджети по европрограми в България. Според оценки на СИБ на годишна база парите по тези стратегии доста надвишават рекламните доходи на всички издатели, взети дружно.
4. Друг доста значителен детайл на поддръжка за подвластните медии е допускането на централизация в собствеността на медиите и изключително в разпространяването на печатни издания. Въпреки многочислените сигнали и практики на нелоялна конкуренция към този момент държавното управление и антимонополният регулатор - Комисията за защита на конкуренцията, не са подхванали никакви дейности против медийния монопол. Препоръката на СИБ е Европейска комисия да стартира интернационално следствие за централизация и нелоялна конкуренция на медийния пазар в България.
5. Създаване на стратегия " Дигитална промяна на медии " в Европейски Съюз, ориентирана към софтуерното подсилване на обичайните медии. Малките медийни предприятия в България и други сходни пазари не са в положение да създадат нужните вложения в софтуерно развиване, с цел да бъдат съперници на световните колоси като Гугъл и Фейсбук. Както и нагоре, за триумфа на програмата е значимо медийните компании да аплайват непосредствено в Брюксел, с цел да се избегне посредничеството на локалното държавно управление.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ