Паднал от небето: Никой няма нищо общо с фалита на БНТ
12
През цялото време до момента в който течеше състезанието Емил Кошлуков беше апетитен като главен любимец за поста общоприет шеф на Българска национална телевизия
© Надежда Чипева 12
В последния стадий на надпреварата за общоприет шеф на Българска национална телевизия спортния публицист Сашо Йовков също бе одобряван като вероятен избор.
© Юлия Лазарова Конкурсът за избор на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия се организира на фона на невиждано неприятното финансово положение на малкия екран, която поради публичния й темперамент се субсидира от страната. От предоставения в средата на юни по искане на Съвета за електронни медии (СЕМ) доклад се вижда, че към януари тази година дефицитът на медията е 37 млн. лева, а прогнозата е до края на годината да надвиши 50 млн. лева За съпоставяне - средствата на Българска национална телевизия за 2019 година, които Народното събрание гласоподава, са в размер на 67,7 млн. лева
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Според тези данни, както и съгласно и.д. генералния шеф на Българска национална телевизия и претендент за титуляр на поста Емил Кошлуков, който приготви доклада, на процедура Българска национална телевизия е във банкрут. От тази обстановка има два изхода - или дефицитът в държавното дружество, каквото на процедура е Българска национална телевизия, да бъде затрупан с спомагателни средства от бюджета, или ръководството му да се повери на хора, които ще извършат нужните промени, с цел да не бъдат осъдени данъкоплатците.
Предсрочният конкурс за нов общоприет шеф, провокиран от оставката на Константин Каменаров, даваше рядка опция на институциите, контролиращи Българска национална телевизия, да подсигуряват точно това. Но опитите на " Капитал " да откри най-малко една от тях или най-малко един техен представител, който да признае и поеме такава отговорност, удариха на камък.
Така рискът скоро Българска национална телевизия да не е в положение да се разплаща с външните си снабдители или да не може да заплаща и заплатите на работещите в нея, дефинира и най-вероятната последица - загубите на малкия екран да останат за сметка на данъкоплатците, без никой да понесе отговорност.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Всеобща безнаказаност
Самата процедура на Съвет за електронни медии беше оповестена с условия като " от спокойно време " - претендентите да дават отговор на избраните от закона условия и да имат идея за ръководство. Нищо особено не се искаше от тези концепции в светлината на банкрута на медията. Вероятно членовете на медийния регулатор считат, че казусът с продънения бюджет на малкия екран не е техен, а на финансовото министерство - в случай че се съди по отговорите им на въпроса на " Капитал " по какъв начин преценят личната си отговорност да се стигне до това състояние. Оттам дадоха отговор, че Съвет за електронни медии не е надзорен орган, а контролен, и съгласно закона съветът безусловно не може да прави финансов надзор над публичните медии, защото това е в пълномощията на Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ) и Сметната палата. Разпределението на бюджета на БНР и Българска национална телевизия е прерогатив на генералните шефове. От медийния регулатор, който на практика е шеф, защото той подписва договорите за назначението им, споделиха още, че в никакъв случай не са имали достъп до комерсиалните контракти или каквито и да било финансови интервенции на двете публични медии, само че не прецизираха дали са желали подобен.
Накратко, Съвет за електронни медии не е виновен за финансовото положение на Българска национална телевизия, а поисканият през юни доклад бил, с цел да се срещнат претендентите за общоприет шеф с него и да вземат под внимание отразеното в него.
Съвет за електронни медии се назначава с политическите квоти на Народното събрание и президента, а в Народното събрание има отраслова комисия от 18 депутати, ръководена от Вежди Рашидов, която гледа бюджетите на държавните медии и приема докладите за активността на регулатора. По казуса с задълженията на Българска национална телевизия от тази комисия не се чу нито един глас, подобен е резултатът и от изпратените въпроси до няколко от членовете на комисията, в случай че изключим отговора въпреки всичко на Тома Биков от ГЕРБ - че отхвърля да разяснява.
Тъй като задълженията на Българска национална телевизия няма по какъв начин да се изпарят, в случай че се стигне до покриването им от бюджета, това ще стане най-вероятно с решение на държавното управление, което би трябвало да внесе финансовият министър. От ведомството също не пожелаха да споделят позицията си при какви условия може да се случи това, а единствено прецизираха, че сега в Българска национална телевизия се прави проверка от АДФИ.
Така стигаме до самия Министерски съвет, който се явява и принципал на държавните предприятия Българска национална телевизия и БНР. Оттам дадоха отговор с копи пейст на текстове от Закона за радиото и малкия екран - по какъв начин се финансират тези медии и че генералните шефове са първостепенни разпоредители с бюджетите им. И нито дума повече по въпроса.
Кандидатите
Заявка да оглавят Българска национална телевизия в тази обстановка дадоха шестима души: изпълняващият длъжността общоприет шеф Емил Кошлуов, който от самото начало бе одобряван като любимец в състезанието; спортният публицист Сашо Йовков, чието име близо седмица преди финала на състезанието също излезе на напред във времето, както и Сашо Диков, Явор Симов, Никола Тодоров и Стоил Рошкев. Професионалните биографии на всички са свързани с държавната телевизия.От наклонност през годините се трансформира в открит факт неналичието в състезанието на ярки имена, за които се допуска, че с изключение на визията биха имали и волята да върнат професионалния искра на Българска национална телевизия и да я съпоставят с положителните мостри на публични медии, каквито има в развитите европейски страни. Причините за това са минимум две. Вече не останаха хора, които да имат вяра, че страната ще даде задоволително независимост на честен и виновен експерт да построи мощна и самостоятелна социална телевизия, която да служи на жителите и да бъде коректив на властта, а не неин съизвършител. Политическите назначения в сякаш самостоятелния по закон медиен регулатор са вторият възпиращ фактор за присъединяване в състезанията за генерални шефове на публичните медии. Всичко това авансово обрича състезанието и лишава БНР и Българска национална телевизия от фигури на мощни генерални шефове, които да се оправят с предизвикването да ги развиват.
От дълги години в състезанията се включват най-много хора, които рядко светят със светлината на личния си професионален опит и са доста повече отражение на ползите на политико-икономически лобита да имат надзор над Българска национална телевизия и БНР.
Директивата на властта, която може да бъде разчетена в този момент, е за генерални шефове да бъдат назначавани хора, които да пазят статуквото, без да провокират безредици, само че не и реформатори, които биха претендирали самостоятелност и темперамент.
Важните въпроси без отговор
Основният въпрос, който се сложи и към този избор за Българска национална телевизия, е по какъв начин да се подсигурява нейната самостоятелност с изключение на финансовата непоклатимост. Тези въпроси зададе и Асоциацията на европейските публицисти - България, в отворено писмо до медиите. Нито една от концепциите на претендентите да ръководят Българска национална телевизия не им даде безапелационен отговор. А и Съвет за електронни медии не оказа помощ това да се случи. Към момента нито страната, нито институциите поемат ангажимент към протичащото се в Българска национална телевизия. Ясно е единствено, че Агенцията за държавна финансова ревизия е образувала две инспекции на медията, които още не са завършили. На новия общоприет шеф сигурно ще му се наложи да прави покупко-продажби с властта, в случай че желае държавният бюджет да поеме недостига. А това ще направи политиката му подвластна. Зависими публични медии са удар по демокрацията
Нели Огнянова, професор по медийно право в СУ " Св. Климент Охридски ", пред Каптал
При състояние, че Българска национална телевизия е на процедура във банкрут, редно ли е Съвет за електронни медии да организира конкурс като при естествени условия - не би трябвало ли да се адресира казусът като основно изискване за избор на идващия общоприет шеф?
- Процедурата по избора е оставена в ръцете на регулатора тъкмо заради обстоятелството, че в съответни условия регулаторът има опция да търси претенденти с едни или други мощни страни. Както е известно, през 2016 регулаторът след публично разискване одобри напълно нова процедура. Така че - да, в условия на финансови усложнения изборът на общоприет шеф би могъл предпочитано да се насочи към характерни условия за стабилизиране на финансовото положение. Вижда се, че този кръг въпроси участват в разискването на концепциите.
Кой следва да понесе отговорността за положението на малкия екран?
- Българска национална телевизия съществува, за " да пази демократичните, културните и обществените потребности " и следва да получава обществен запас единствено за това – по този начин изисква правото на Европейски Съюз. Тук не е по този начин. Нито Българска национална телевизия работи за дефиниране на социална задача, нито финансирането й е съответно на задачата. Българска национална телевизия е насочена към осъществяване и отбрана на линията на ръководещите. Това няма по какъв начин да стане без политически подвластен регулатор. Парламентарното болшинство посредством квотата си в регулатора назначава и управление на Българска национална телевизия, което взема решение и политически, и корпоративни поръчки – и това се вижда от самия екран, даже не е належащо да знаем какво става в кухнята. Прочетох, че щяло да е по-евтино Българска национална телевизия да заплати билетите на феновете на някои спортни излъчвания на стадиона, в сравнение с да ги излъчи. Дори да е смешка, звучи като истина.
Кой губи и има ли някой който печели от дестабилизирането на публичната телевизия?
- Обществените медии са значим фактор за здравето на демокрацията. Да не можеш да гарантираш самостоятелни публични медии, е удар по демокрацията. Удар по бъдещето. Никой не печели.
През цялото време до момента в който течеше състезанието Емил Кошлуков беше апетитен като главен любимец за поста общоприет шеф на Българска национална телевизия
© Надежда Чипева 12
В последния стадий на надпреварата за общоприет шеф на Българска национална телевизия спортния публицист Сашо Йовков също бе одобряван като вероятен избор.
© Юлия Лазарова Конкурсът за избор на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия се организира на фона на невиждано неприятното финансово положение на малкия екран, която поради публичния й темперамент се субсидира от страната. От предоставения в средата на юни по искане на Съвета за електронни медии (СЕМ) доклад се вижда, че към януари тази година дефицитът на медията е 37 млн. лева, а прогнозата е до края на годината да надвиши 50 млн. лева За съпоставяне - средствата на Българска национална телевизия за 2019 година, които Народното събрание гласоподава, са в размер на 67,7 млн. лева
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Според тези данни, както и съгласно и.д. генералния шеф на Българска национална телевизия и претендент за титуляр на поста Емил Кошлуков, който приготви доклада, на процедура Българска национална телевизия е във банкрут. От тази обстановка има два изхода - или дефицитът в държавното дружество, каквото на процедура е Българска национална телевизия, да бъде затрупан с спомагателни средства от бюджета, или ръководството му да се повери на хора, които ще извършат нужните промени, с цел да не бъдат осъдени данъкоплатците.
Предсрочният конкурс за нов общоприет шеф, провокиран от оставката на Константин Каменаров, даваше рядка опция на институциите, контролиращи Българска национална телевизия, да подсигуряват точно това. Но опитите на " Капитал " да откри най-малко една от тях или най-малко един техен представител, който да признае и поеме такава отговорност, удариха на камък.
Така рискът скоро Българска национална телевизия да не е в положение да се разплаща с външните си снабдители или да не може да заплаща и заплатите на работещите в нея, дефинира и най-вероятната последица - загубите на малкия екран да останат за сметка на данъкоплатците, без никой да понесе отговорност.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Всеобща безнаказаност
Самата процедура на Съвет за електронни медии беше оповестена с условия като " от спокойно време " - претендентите да дават отговор на избраните от закона условия и да имат идея за ръководство. Нищо особено не се искаше от тези концепции в светлината на банкрута на медията. Вероятно членовете на медийния регулатор считат, че казусът с продънения бюджет на малкия екран не е техен, а на финансовото министерство - в случай че се съди по отговорите им на въпроса на " Капитал " по какъв начин преценят личната си отговорност да се стигне до това състояние. Оттам дадоха отговор, че Съвет за електронни медии не е надзорен орган, а контролен, и съгласно закона съветът безусловно не може да прави финансов надзор над публичните медии, защото това е в пълномощията на Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ) и Сметната палата. Разпределението на бюджета на БНР и Българска национална телевизия е прерогатив на генералните шефове. От медийния регулатор, който на практика е шеф, защото той подписва договорите за назначението им, споделиха още, че в никакъв случай не са имали достъп до комерсиалните контракти или каквито и да било финансови интервенции на двете публични медии, само че не прецизираха дали са желали подобен.
Накратко, Съвет за електронни медии не е виновен за финансовото положение на Българска национална телевизия, а поисканият през юни доклад бил, с цел да се срещнат претендентите за общоприет шеф с него и да вземат под внимание отразеното в него.
Съвет за електронни медии се назначава с политическите квоти на Народното събрание и президента, а в Народното събрание има отраслова комисия от 18 депутати, ръководена от Вежди Рашидов, която гледа бюджетите на държавните медии и приема докладите за активността на регулатора. По казуса с задълженията на Българска национална телевизия от тази комисия не се чу нито един глас, подобен е резултатът и от изпратените въпроси до няколко от членовете на комисията, в случай че изключим отговора въпреки всичко на Тома Биков от ГЕРБ - че отхвърля да разяснява.
Тъй като задълженията на Българска национална телевизия няма по какъв начин да се изпарят, в случай че се стигне до покриването им от бюджета, това ще стане най-вероятно с решение на държавното управление, което би трябвало да внесе финансовият министър. От ведомството също не пожелаха да споделят позицията си при какви условия може да се случи това, а единствено прецизираха, че сега в Българска национална телевизия се прави проверка от АДФИ.
Така стигаме до самия Министерски съвет, който се явява и принципал на държавните предприятия Българска национална телевизия и БНР. Оттам дадоха отговор с копи пейст на текстове от Закона за радиото и малкия екран - по какъв начин се финансират тези медии и че генералните шефове са първостепенни разпоредители с бюджетите им. И нито дума повече по въпроса.
Кандидатите
Заявка да оглавят Българска национална телевизия в тази обстановка дадоха шестима души: изпълняващият длъжността общоприет шеф Емил Кошлуов, който от самото начало бе одобряван като любимец в състезанието; спортният публицист Сашо Йовков, чието име близо седмица преди финала на състезанието също излезе на напред във времето, както и Сашо Диков, Явор Симов, Никола Тодоров и Стоил Рошкев. Професионалните биографии на всички са свързани с държавната телевизия.От наклонност през годините се трансформира в открит факт неналичието в състезанието на ярки имена, за които се допуска, че с изключение на визията биха имали и волята да върнат професионалния искра на Българска национална телевизия и да я съпоставят с положителните мостри на публични медии, каквито има в развитите европейски страни. Причините за това са минимум две. Вече не останаха хора, които да имат вяра, че страната ще даде задоволително независимост на честен и виновен експерт да построи мощна и самостоятелна социална телевизия, която да служи на жителите и да бъде коректив на властта, а не неин съизвършител. Политическите назначения в сякаш самостоятелния по закон медиен регулатор са вторият възпиращ фактор за присъединяване в състезанията за генерални шефове на публичните медии. Всичко това авансово обрича състезанието и лишава БНР и Българска национална телевизия от фигури на мощни генерални шефове, които да се оправят с предизвикването да ги развиват.
От дълги години в състезанията се включват най-много хора, които рядко светят със светлината на личния си професионален опит и са доста повече отражение на ползите на политико-икономически лобита да имат надзор над Българска национална телевизия и БНР.
Директивата на властта, която може да бъде разчетена в този момент, е за генерални шефове да бъдат назначавани хора, които да пазят статуквото, без да провокират безредици, само че не и реформатори, които биха претендирали самостоятелност и темперамент.
Важните въпроси без отговор
Основният въпрос, който се сложи и към този избор за Българска национална телевизия, е по какъв начин да се подсигурява нейната самостоятелност с изключение на финансовата непоклатимост. Тези въпроси зададе и Асоциацията на европейските публицисти - България, в отворено писмо до медиите. Нито една от концепциите на претендентите да ръководят Българска национална телевизия не им даде безапелационен отговор. А и Съвет за електронни медии не оказа помощ това да се случи. Към момента нито страната, нито институциите поемат ангажимент към протичащото се в Българска национална телевизия. Ясно е единствено, че Агенцията за държавна финансова ревизия е образувала две инспекции на медията, които още не са завършили. На новия общоприет шеф сигурно ще му се наложи да прави покупко-продажби с властта, в случай че желае държавният бюджет да поеме недостига. А това ще направи политиката му подвластна. Зависими публични медии са удар по демокрацията
Нели Огнянова, професор по медийно право в СУ " Св. Климент Охридски ", пред Каптал
При състояние, че Българска национална телевизия е на процедура във банкрут, редно ли е Съвет за електронни медии да организира конкурс като при естествени условия - не би трябвало ли да се адресира казусът като основно изискване за избор на идващия общоприет шеф?
- Процедурата по избора е оставена в ръцете на регулатора тъкмо заради обстоятелството, че в съответни условия регулаторът има опция да търси претенденти с едни или други мощни страни. Както е известно, през 2016 регулаторът след публично разискване одобри напълно нова процедура. Така че - да, в условия на финансови усложнения изборът на общоприет шеф би могъл предпочитано да се насочи към характерни условия за стабилизиране на финансовото положение. Вижда се, че този кръг въпроси участват в разискването на концепциите.
Кой следва да понесе отговорността за положението на малкия екран?
- Българска национална телевизия съществува, за " да пази демократичните, културните и обществените потребности " и следва да получава обществен запас единствено за това – по този начин изисква правото на Европейски Съюз. Тук не е по този начин. Нито Българска национална телевизия работи за дефиниране на социална задача, нито финансирането й е съответно на задачата. Българска национална телевизия е насочена към осъществяване и отбрана на линията на ръководещите. Това няма по какъв начин да стане без политически подвластен регулатор. Парламентарното болшинство посредством квотата си в регулатора назначава и управление на Българска национална телевизия, което взема решение и политически, и корпоративни поръчки – и това се вижда от самия екран, даже не е належащо да знаем какво става в кухнята. Прочетох, че щяло да е по-евтино Българска национална телевизия да заплати билетите на феновете на някои спортни излъчвания на стадиона, в сравнение с да ги излъчи. Дори да е смешка, звучи като истина.
Кой губи и има ли някой който печели от дестабилизирането на публичната телевизия?
- Обществените медии са значим фактор за здравето на демокрацията. Да не можеш да гарантираш самостоятелни публични медии, е удар по демокрацията. Удар по бъдещето. Никой не печели.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ