Наричат го духовен лъв
115 години от рождението и 40 години от кончината на Левкийски свещеник Партений Молитвите му изцеляват заболели, достолепието му респектира
На 2 март през 1982 година пред Господа се показва Левкийски свещеник Партений (1907-1982). Той е един от българските новоизповедници, почтено носил кръста на архипастирското служение през годините на войнстващ атеизъм. Наричат го " нравствен лъв ", " непреклонен дирек на православието ", " бижу на Българската Църква ". Молитвите му изцеляват заболели, достолепието му респектира и другари, и неприятели. Той е безупречен архиерей и умен нравствен ментор. Като архипастир проповядва истините на вярата и наставлява в евангелските добродетели. Пастирската му обич и угриженост са съчетани със Златоустов декламаторски гений, задълбочени богословски знания и рядко срещаното умеене на песнописец - гений, признат и отвън българската Църква.
Епископ Партений е роден на 7 март 1907 година в Провадя в благочестиво християнско семейство. Родителите му са преселници - татко му Стамат Стоянов е цариградски българин, а майка му Стойка Димитрова - лозенградска българка. С персоналния си образец на ревностна християнка майката оказва благотворно влияние още от ранната му възраст. От татко си се учи на труд и неизменност - в детството си му помага в работата му като гостилничар. В фамилията се раждат 12 деца, само че оцеляват само две - Янко и Стоян, който е бъдещият епископ Партений.
С религия и благочестива настройка, придобити в родния му дом, през 1923 г. Стоян постъпва в Софийската духовна семинария. С дарените му от Бога качества, с любовта си към науката, с усърдието си в труда, присъщи му през целия живот, приключва курса на семинарията, както по-късно и Богословския факултет с цялостно отличие. През юли 1929 г. е постриган за духовник. Тогава Стоян е в последния, шести семинарски клас, а под тога го води Стобийския свещеник Борис - тогава ректор на Семинарията, а след това Неврокопски митрополит.
Малко по-късно е ръкоположен за йеродякон, а есента на същата 1929 година е признат в Богословския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". На 20 юли 1933 година - храмовия празник на катедралния храм " Св. Неделя ", той е ръкоположен за иеромонах и е назначен за учител и ефимерий при Софийската духовна семинария.
От 1936 до 1944 година е протосингел на Неврокопската св. Митрополия, като асистент на митрополит Борис. През това време той е изпратен на специализации в чужбина - като теоретичен специализант във Фрайбург, Германия, получава научната степен лекар по философия, а по-късно и в Берн, Швейцария, получава степен лекар по църковно-канонично право.
След завръщането си от специализация, продължава служението си като протосингел на Неврокопския митрополит Борис и е въведен в архимандритско достолепие. За свещеник с купата Левкийски е хиротонисан на 8 април 1945 г. и незабавно по-късно е назначен за викариен свещеник на Софийския митрополит, на която служба го заварва гибелта, няколко дни преди да навърши 75 години.
От началото на 1944 година той е протосингел на Софийската св. митрополия. На това му смирение го заварва идването на така наречен " национална власт ". През зимата на 1944 година, е задържан единствено тъй като е свещеник с високи качества. За отличното му пастирско служение архимандрит Партений е " почетен " с 40-дневен престой в Централния софийски затвор, където е подложен на огромни унижения и безчовечен изтезания. От затвора излиза след дейната интервенция на Екзарх Стефан, (тогава митрополит Софийски и Eкзарх Български). По роман на очевидци, тъмничарят, който му носел храна в пандиза, един ден
видял над главата на молещия се духовник зарево
Уплашен, той изтървал канчето и бързо докладвал на своите началници. Тази история е разказана от духовник Георги през 1954 година при едно посещение на Дядо Партений за храмов празник в пернишкото село Студена. Достолепният архиерей го помолил да не я споделя, само че свещеникът възразил с думите, че тя би трябвало да се знае и споделя за възхвала на името Божие.
Помнят се и случаи, в които молитвата на владиката вдигала заболели от легло. Те надали са малко, само че Дядо Партений не разрешавал да се споделя за тях, по тази причина и не са документирани. Два от тези случая са упоменати в биографичен етюд за владиката, написан от неговия сродник протодякон Стефан Марков, към този момент мъртвец. Той споделя как изписана от болница като обезсърчителен случай
жена от Кюстендил преборила рак след молитва на владиката
в дома й и дори го надживяла, а от признателност пристигнала да го изпрати по последния му път. Другият случай е с момче, наследник на духовник, незабавно свалило висока температура, на която лекарите не могли да повлияят, откакто Дядо Партений му прочел молитва за здраве.
За известно време през 1965 и 1966 година епископ Партений е изпратен за викарий на Нюйоркския митрополит Андрей. Станало по този начин, че Цар Симеон тт отправил молба до митрополит Андрей да изпрати при него български архиерей поради належаща духовна потребност. Дядо Партений отишъл в Мадрид да отслужи света Литургия, водосвет и признателен молебен, само че
по молба на царя епископът кръстил двамата му синове Кирил и Кардам
За атеистичната власт в България това се оказало тежко закононарушение и Дядо Партений бързо бил отзован от задграничното си служение. Върнал се в скромното си жилище в постройката на Митрополията в София, само че много време не може да нощува там, тъй като всяка вечер в 22 часа черна " Волга " го взимала от там и го прибирала тъкмо в 4 часа сутринта. В колата пътували владиката, водачът и още един човек. Целта на " разходките ", траяли към четири месеца - до преди Великден 1967 година, била да се изтръгне самопризнание за виновност от владиката, само че той не се поддал и не признал, че е сбъркал.
Епископ Партений е викарий на Софийския митрополит повече от 30 години. Служи с Екзарх Стефан и с патриарсите Кирил и Максим. Самият той е духовно чадо на Неврокопския митрополит Борис, само че след неговото убийство като собствен нравствен дъртак приема бъдещия софийски вълшебник архиепископ Серафим Соболев. Самият той има доста духовни рожби, сред които са сегашният Български Патриарх Неофит и Ловчанският митрополит Гавриил.
Характеризиран непрекъснато като " закостенял свещеник " и " консерватор ", свещеник Партений не се поддава на опитите да бъде вербуван от Държавна сигурност, а мощната му персона и обществено наличие го трансформират в един от известните архиереи измежду софийското духовенство, въпреки и недоверието към него от страна на политическата власт да не му разрешава да стане митрополит. Особена предвидливост той демонстрира и по така наречен календарен въпрос в Църквата. При календарната промяна през 1968 година той не е уверен в правилността на Новия жанр, само че го пази, тъй като противоположното би довело до разделяне в Църквата. Епископ Партений е добър ценител на българската църковна история и историята на българския народ, което изключително му оказва помощ в неговата книжовна работа. Той е и добър езиковед.
Освен съвременни езици, владее добре и класическите и изключително църковнославянския
Той написа, преработва и редактира множество служби и жития на български светии, издадени от Св. Синод. Автор е на " Жития на българските светии " в два тома, както и на писания от нравствено-богословски темперамент. Многобройни са и химнографските му писания. В завещание остав огромен брой ръкописи, които не са издадени. За научните му достижения през 1981 година е награден с почетния знак на Българска академия на науките и с медал " Кирил и Методий " - т степен. ", връчен посмъртно на роднините му. Отличаван е и с огромен брой разнообразни други награди. Но и 40 И към този момент 40 години след неговата кончина ярката следа, оставена от този достоен български свещеник сияе с неподражаема светлина.
На 2 март през 1982 година пред Господа се показва Левкийски свещеник Партений (1907-1982). Той е един от българските новоизповедници, почтено носил кръста на архипастирското служение през годините на войнстващ атеизъм. Наричат го " нравствен лъв ", " непреклонен дирек на православието ", " бижу на Българската Църква ". Молитвите му изцеляват заболели, достолепието му респектира и другари, и неприятели. Той е безупречен архиерей и умен нравствен ментор. Като архипастир проповядва истините на вярата и наставлява в евангелските добродетели. Пастирската му обич и угриженост са съчетани със Златоустов декламаторски гений, задълбочени богословски знания и рядко срещаното умеене на песнописец - гений, признат и отвън българската Църква.
Епископ Партений е роден на 7 март 1907 година в Провадя в благочестиво християнско семейство. Родителите му са преселници - татко му Стамат Стоянов е цариградски българин, а майка му Стойка Димитрова - лозенградска българка. С персоналния си образец на ревностна християнка майката оказва благотворно влияние още от ранната му възраст. От татко си се учи на труд и неизменност - в детството си му помага в работата му като гостилничар. В фамилията се раждат 12 деца, само че оцеляват само две - Янко и Стоян, който е бъдещият епископ Партений.
С религия и благочестива настройка, придобити в родния му дом, през 1923 г. Стоян постъпва в Софийската духовна семинария. С дарените му от Бога качества, с любовта си към науката, с усърдието си в труда, присъщи му през целия живот, приключва курса на семинарията, както по-късно и Богословския факултет с цялостно отличие. През юли 1929 г. е постриган за духовник. Тогава Стоян е в последния, шести семинарски клас, а под тога го води Стобийския свещеник Борис - тогава ректор на Семинарията, а след това Неврокопски митрополит. Малко по-късно е ръкоположен за йеродякон, а есента на същата 1929 година е признат в Богословския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". На 20 юли 1933 година - храмовия празник на катедралния храм " Св. Неделя ", той е ръкоположен за иеромонах и е назначен за учител и ефимерий при Софийската духовна семинария.
От 1936 до 1944 година е протосингел на Неврокопската св. Митрополия, като асистент на митрополит Борис. През това време той е изпратен на специализации в чужбина - като теоретичен специализант във Фрайбург, Германия, получава научната степен лекар по философия, а по-късно и в Берн, Швейцария, получава степен лекар по църковно-канонично право.
След завръщането си от специализация, продължава служението си като протосингел на Неврокопския митрополит Борис и е въведен в архимандритско достолепие. За свещеник с купата Левкийски е хиротонисан на 8 април 1945 г. и незабавно по-късно е назначен за викариен свещеник на Софийския митрополит, на която служба го заварва гибелта, няколко дни преди да навърши 75 години.
От началото на 1944 година той е протосингел на Софийската св. митрополия. На това му смирение го заварва идването на така наречен " национална власт ". През зимата на 1944 година, е задържан единствено тъй като е свещеник с високи качества. За отличното му пастирско служение архимандрит Партений е " почетен " с 40-дневен престой в Централния софийски затвор, където е подложен на огромни унижения и безчовечен изтезания. От затвора излиза след дейната интервенция на Екзарх Стефан, (тогава митрополит Софийски и Eкзарх Български). По роман на очевидци, тъмничарят, който му носел храна в пандиза, един ден
видял над главата на молещия се духовник зарево
Уплашен, той изтървал канчето и бързо докладвал на своите началници. Тази история е разказана от духовник Георги през 1954 година при едно посещение на Дядо Партений за храмов празник в пернишкото село Студена. Достолепният архиерей го помолил да не я споделя, само че свещеникът възразил с думите, че тя би трябвало да се знае и споделя за възхвала на името Божие.
Помнят се и случаи, в които молитвата на владиката вдигала заболели от легло. Те надали са малко, само че Дядо Партений не разрешавал да се споделя за тях, по тази причина и не са документирани. Два от тези случая са упоменати в биографичен етюд за владиката, написан от неговия сродник протодякон Стефан Марков, към този момент мъртвец. Той споделя как изписана от болница като обезсърчителен случай
жена от Кюстендил преборила рак след молитва на владиката
в дома й и дори го надживяла, а от признателност пристигнала да го изпрати по последния му път. Другият случай е с момче, наследник на духовник, незабавно свалило висока температура, на която лекарите не могли да повлияят, откакто Дядо Партений му прочел молитва за здраве.
За известно време през 1965 и 1966 година епископ Партений е изпратен за викарий на Нюйоркския митрополит Андрей. Станало по този начин, че Цар Симеон тт отправил молба до митрополит Андрей да изпрати при него български архиерей поради належаща духовна потребност. Дядо Партений отишъл в Мадрид да отслужи света Литургия, водосвет и признателен молебен, само че
по молба на царя епископът кръстил двамата му синове Кирил и Кардам
За атеистичната власт в България това се оказало тежко закононарушение и Дядо Партений бързо бил отзован от задграничното си служение. Върнал се в скромното си жилище в постройката на Митрополията в София, само че много време не може да нощува там, тъй като всяка вечер в 22 часа черна " Волга " го взимала от там и го прибирала тъкмо в 4 часа сутринта. В колата пътували владиката, водачът и още един човек. Целта на " разходките ", траяли към четири месеца - до преди Великден 1967 година, била да се изтръгне самопризнание за виновност от владиката, само че той не се поддал и не признал, че е сбъркал. Епископ Партений е викарий на Софийския митрополит повече от 30 години. Служи с Екзарх Стефан и с патриарсите Кирил и Максим. Самият той е духовно чадо на Неврокопския митрополит Борис, само че след неговото убийство като собствен нравствен дъртак приема бъдещия софийски вълшебник архиепископ Серафим Соболев. Самият той има доста духовни рожби, сред които са сегашният Български Патриарх Неофит и Ловчанският митрополит Гавриил.
Характеризиран непрекъснато като " закостенял свещеник " и " консерватор ", свещеник Партений не се поддава на опитите да бъде вербуван от Държавна сигурност, а мощната му персона и обществено наличие го трансформират в един от известните архиереи измежду софийското духовенство, въпреки и недоверието към него от страна на политическата власт да не му разрешава да стане митрополит. Особена предвидливост той демонстрира и по така наречен календарен въпрос в Църквата. При календарната промяна през 1968 година той не е уверен в правилността на Новия жанр, само че го пази, тъй като противоположното би довело до разделяне в Църквата. Епископ Партений е добър ценител на българската църковна история и историята на българския народ, което изключително му оказва помощ в неговата книжовна работа. Той е и добър езиковед.
Освен съвременни езици, владее добре и класическите и изключително църковнославянския
Той написа, преработва и редактира множество служби и жития на български светии, издадени от Св. Синод. Автор е на " Жития на българските светии " в два тома, както и на писания от нравствено-богословски темперамент. Многобройни са и химнографските му писания. В завещание остав огромен брой ръкописи, които не са издадени. За научните му достижения през 1981 година е награден с почетния знак на Българска академия на науките и с медал " Кирил и Методий " - т степен. ", връчен посмъртно на роднините му. Отличаван е и с огромен брой разнообразни други награди. Но и 40 И към този момент 40 години след неговата кончина ярката следа, оставена от този достоен български свещеник сияе с неподражаема светлина.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ