Средна заплата. Има ли такова животно у нас?
1069 лв. е минималният предел, който би трябвало да получава един работещ в България към юни 2021, с цел да води естествен живот. Това заключват от КНСБ в своето регулярно 3-месечно проучване на потребителските цени и заплата за прехрана. Резултатите от това за интервала април-юни бяха оповестени на конференция в постройката на синдиката.
В определянето на така наречен " заплата за прехрана " влизат разноските за храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз и известия, работно време и отмора. Не се регистрират разноски за алкохол и тютюневи произведения.
Прагът на беднотия не е едно и също със заплатата за прехрана, изрично акцентира ръководителят на КНСБ Пламен Димитров.
От КНСБ отчитат ръста на междинната работна заплата, която премина границата от 1500 лв.. Това обаче надалеч не значи, че половината работещи получават такива приходи.
" При междинната работна заплата има дълбоки районни разлики. Тя е два пъти по-малка от междинната във Видин и с към 300-400 лв. по-висока в София. В същото време към 2/3 от българите получават по-малка от междинната работна заплата. Половината работещи българи не доближават до равнищата на заплатата за прехрана, а средната работна заплата е недостижима за множеството от хората ", категорично акцентира Димитров.
По думите му всеки, който работи под тези нужни за най-малък стандарт равнища, в действителност е работещ безпаричен. " Трудът би трябвало да вади от клопката на бедността, само че постоянно не се получава по този начин. "
Сектори като туризъм, хотелиерство, хазарт, въздушен превоз са измежду най-засегнатите от позиция наети лица по отношение на същия интервал през миналата 2020 година, регистрира проучването на КНСБ. От друга страна пораства заплащането в браншове като нефтопроизводство, осведомителни технологии и известия, осведомителни услуги и други
Растат и цените на избрани стоки - най-вече на животинските и растителни масла, в конкретика олиото - 25%. Поскъпване има и при хляба и зърнените произведения с 2,2%, млечните артикули с 1,2% и други, сочат още данните на синдиката.
От КНСБ упорстват - да се обвърже минималната работна заплата със заплатата за прехрана.
В определянето на така наречен " заплата за прехрана " влизат разноските за храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз и известия, работно време и отмора. Не се регистрират разноски за алкохол и тютюневи произведения.
Прагът на беднотия не е едно и също със заплатата за прехрана, изрично акцентира ръководителят на КНСБ Пламен Димитров.
От КНСБ отчитат ръста на междинната работна заплата, която премина границата от 1500 лв.. Това обаче надалеч не значи, че половината работещи получават такива приходи.
" При междинната работна заплата има дълбоки районни разлики. Тя е два пъти по-малка от междинната във Видин и с към 300-400 лв. по-висока в София. В същото време към 2/3 от българите получават по-малка от междинната работна заплата. Половината работещи българи не доближават до равнищата на заплатата за прехрана, а средната работна заплата е недостижима за множеството от хората ", категорично акцентира Димитров.
По думите му всеки, който работи под тези нужни за най-малък стандарт равнища, в действителност е работещ безпаричен. " Трудът би трябвало да вади от клопката на бедността, само че постоянно не се получава по този начин. "
Сектори като туризъм, хотелиерство, хазарт, въздушен превоз са измежду най-засегнатите от позиция наети лица по отношение на същия интервал през миналата 2020 година, регистрира проучването на КНСБ. От друга страна пораства заплащането в браншове като нефтопроизводство, осведомителни технологии и известия, осведомителни услуги и други
Растат и цените на избрани стоки - най-вече на животинските и растителни масла, в конкретика олиото - 25%. Поскъпване има и при хляба и зърнените произведения с 2,2%, млечните артикули с 1,2% и други, сочат още данните на синдиката.
От КНСБ упорстват - да се обвърже минималната работна заплата със заплатата за прехрана.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ