Проговориха БГ войниците от първата мироопазваща мисия в Камбоджа
Участниците в първата мироопазваща мисия на българската армия в разрушената от Червените кхмери Камбоджа се чувстват забравени. Те настояват да бъдат признати като хора, които не са гурбетчии, печалбари или морално разпуснати, а като хора, които са си свършили работата по възможно най-добрия за условията начин, съобщава bTV.
Наскоро участниците в мисията създадоха и Асоциация на българските ветерани миротворци.
Мисията под егидата на ООН започва в началото на май 1992 г. 850 български „ сини каски”, само след 45 дни подготовка, са изпратени в раздиращата се от гражданска война Камбоджа. Въпреки че мисията е обявена за успешна, в нея загиват 10 военнослужещи – четирима от вражески куршуми, а шестима – при нещастни случаи.
Двама от участниците в мисията ни в Камбоджа – Стоян Аламанов и Стефан Давидов, разказаха в предаването „ Тази неделя” по bTV какво ги е мотивирало да заминат преди 27 години и как мисията е променила живота им.
„ Бихме искали да видим най-сетне признание, че това беше една благородна мисия и независимо от жертвите, една успешна мисия, в която участваха преобладаващо достойни български воини. Те се справиха с трудности, каквито другите контингенти не срещнаха, защото имаха повече опит и бяха по-подготвени”, коментира Стоян Аламанов.
„ Справихме се, особено в първата част, независимо от глада и лошите санитарно-хигиенни и климатични условия, независимо от логистичните и инженерни неудачи. Това беше една мисия на трудностите, която няма аналог в българската история”, отбеляза той.
Лично за него парите не са били основният мотив за заминаването. „ Тогава бях 22-годишен младеж, почти нищо не знаех за Камбоджа. Имаше един руски атлас и съвсем малка извадка от някаква енциклопедия – това ми бяха всички познания относно това къде отиваме”, спомня си Аламанов.
„ През 90-те години все още не се пътуваше толкова много навън, за мен беше интересно да видя светове, за които само съм чел в книгите. Отидохме с нагласата, че това е мироопазваща мисия, и не очаквахме да бъдем въвлечени в активни бойни действия”, допълва той. „ В началото не може да прецениш кое е привлекателно и кое е отблъскващо, обзела те е някаква еуфория, всичко е ново и различно. Тревите, храстите и дърветата бяха различни. Няма да забравя първата нощ – най-стряскащото бяха геконите, жълти гущерчета, залепени по таваните, които издаваха невъобразимо стряскащ звук”, спомня си Аламанов.
Давидов пък призна, че за адаптацията му е помогнал опитът, който има в горите, тъй като е бил състезател по туристическо ориентиране.
Двамата участници в мисията коментираха и факта, че 71 са били отзовани по дисциплинарни причини, както и смъртните случаи, станали при странни обстоятелства – удавяне, катастрофа, прострелване.
„ Аз бях от втория контингент, където съставът беше различен, подготовката – малко по-добра, дисциплината – също. Години наред вината беше хвърляна върху обикновения войник за всичко, включително и за лошата дисциплина. Твърдо съм убеден, че не войникът е отговорен, а този, който трябва да го обучи, да организира службата му и трябва да следи за неговата дисциплина”, каза Аламанов.
Той отбеляза, че подборът в първия контингент е съвпаднал с първата амнистия след демократичните промени и някои от състава са били следствени, а някои – наскоро амнистирани криминално проявени лица. По думите му е имало и много запасни войници, които са отишли там с чистата нагласа за гурбет, но не и войнска служба, но според него това са били по-скоро изключения.
„ За да имаме 71 откомандировани, значи има основания”, каза Давидов, който е бил е заместник-командир на батальона. „ Двама от моите подчинени се бяха запили в крайпътна кръчма, прибрах си ги, наказах ги и впоследствие бяха откомандировани. Не съм позволявал да се прави отстъпление от изискванията, държал съм дисциплината да бъде на ниво”, подчерта той.
В студиото събеседниците коментираха и трагичния случай, при който момчетата празнуват, когато нахлуват червените кхмери и откриват безразборна стрелба. Трима души са загинали, а други трима са ранени.
Аламанов заяви, че помни деня, но той самият не е бил участник в тези събития. „ Много се изписа тогава за този ден. Истината е, че само преките участници могат да кажат какво в действителност се е случило. Случаят е доста тъжен и все още навява неприятни спомени у мен”, призна той. Според него митовете за пиянски оргии нямат много крепка основа. „ Нашият батальон не беше рекордьор по дисциплинарни нарушения. Ние нямахме никакъв опит как се оповестява информация, как се защитава имидж. В тези години българските медии бяха агресивни и търсеха пикантерията, екзотиката. Изведнъж се породи тази лоша слава, а ние бяхме тотално неподготвени за това”, подчерта Аламанов.
След завръщането у нас е имало моменти, в които някои хора не са издържали психически. „ Имаме хора, на които желаем да помогнем със създаването на асоциацията”, категоричен е Давидов, който също подчерта, че трябва да се промени отношението към участниците в мисията.
Наскоро участниците в мисията създадоха и Асоциация на българските ветерани миротворци.
Мисията под егидата на ООН започва в началото на май 1992 г. 850 български „ сини каски”, само след 45 дни подготовка, са изпратени в раздиращата се от гражданска война Камбоджа. Въпреки че мисията е обявена за успешна, в нея загиват 10 военнослужещи – четирима от вражески куршуми, а шестима – при нещастни случаи.
Двама от участниците в мисията ни в Камбоджа – Стоян Аламанов и Стефан Давидов, разказаха в предаването „ Тази неделя” по bTV какво ги е мотивирало да заминат преди 27 години и как мисията е променила живота им.
„ Бихме искали да видим най-сетне признание, че това беше една благородна мисия и независимо от жертвите, една успешна мисия, в която участваха преобладаващо достойни български воини. Те се справиха с трудности, каквито другите контингенти не срещнаха, защото имаха повече опит и бяха по-подготвени”, коментира Стоян Аламанов.
„ Справихме се, особено в първата част, независимо от глада и лошите санитарно-хигиенни и климатични условия, независимо от логистичните и инженерни неудачи. Това беше една мисия на трудностите, която няма аналог в българската история”, отбеляза той.
Лично за него парите не са били основният мотив за заминаването. „ Тогава бях 22-годишен младеж, почти нищо не знаех за Камбоджа. Имаше един руски атлас и съвсем малка извадка от някаква енциклопедия – това ми бяха всички познания относно това къде отиваме”, спомня си Аламанов.
„ През 90-те години все още не се пътуваше толкова много навън, за мен беше интересно да видя светове, за които само съм чел в книгите. Отидохме с нагласата, че това е мироопазваща мисия, и не очаквахме да бъдем въвлечени в активни бойни действия”, допълва той. „ В началото не може да прецениш кое е привлекателно и кое е отблъскващо, обзела те е някаква еуфория, всичко е ново и различно. Тревите, храстите и дърветата бяха различни. Няма да забравя първата нощ – най-стряскащото бяха геконите, жълти гущерчета, залепени по таваните, които издаваха невъобразимо стряскащ звук”, спомня си Аламанов.
Давидов пък призна, че за адаптацията му е помогнал опитът, който има в горите, тъй като е бил състезател по туристическо ориентиране.
Двамата участници в мисията коментираха и факта, че 71 са били отзовани по дисциплинарни причини, както и смъртните случаи, станали при странни обстоятелства – удавяне, катастрофа, прострелване.
„ Аз бях от втория контингент, където съставът беше различен, подготовката – малко по-добра, дисциплината – също. Години наред вината беше хвърляна върху обикновения войник за всичко, включително и за лошата дисциплина. Твърдо съм убеден, че не войникът е отговорен, а този, който трябва да го обучи, да организира службата му и трябва да следи за неговата дисциплина”, каза Аламанов.
Той отбеляза, че подборът в първия контингент е съвпаднал с първата амнистия след демократичните промени и някои от състава са били следствени, а някои – наскоро амнистирани криминално проявени лица. По думите му е имало и много запасни войници, които са отишли там с чистата нагласа за гурбет, но не и войнска служба, но според него това са били по-скоро изключения.
„ За да имаме 71 откомандировани, значи има основания”, каза Давидов, който е бил е заместник-командир на батальона. „ Двама от моите подчинени се бяха запили в крайпътна кръчма, прибрах си ги, наказах ги и впоследствие бяха откомандировани. Не съм позволявал да се прави отстъпление от изискванията, държал съм дисциплината да бъде на ниво”, подчерта той.
В студиото събеседниците коментираха и трагичния случай, при който момчетата празнуват, когато нахлуват червените кхмери и откриват безразборна стрелба. Трима души са загинали, а други трима са ранени.
Аламанов заяви, че помни деня, но той самият не е бил участник в тези събития. „ Много се изписа тогава за този ден. Истината е, че само преките участници могат да кажат какво в действителност се е случило. Случаят е доста тъжен и все още навява неприятни спомени у мен”, призна той. Според него митовете за пиянски оргии нямат много крепка основа. „ Нашият батальон не беше рекордьор по дисциплинарни нарушения. Ние нямахме никакъв опит как се оповестява информация, как се защитава имидж. В тези години българските медии бяха агресивни и търсеха пикантерията, екзотиката. Изведнъж се породи тази лоша слава, а ние бяхме тотално неподготвени за това”, подчерта Аламанов.
След завръщането у нас е имало моменти, в които някои хора не са издържали психически. „ Имаме хора, на които желаем да помогнем със създаването на асоциацията”, категоричен е Давидов, който също подчерта, че трябва да се промени отношението към участниците в мисията.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ