В началото ваксините няма да стигнат в нито една държава,

Д-р Хасърджиев: Ваксинирането първо на рисковите професии няма да спре бързо пандемията с коронавируса

В началото ваксините няма да стигнат в нито една държава, независимо колко богата е или колко добър организационен план има, коментира д-р Станимир Хасърджиев в предаването на Дарик радио. По думите му през следващата една година ще могат да се покрият нуждите на половината от населението в световен мащаб.

Затова д-р Хасърджиев е категоричен, че първо трябва да се ваксинират групите, където е най-висока смъртността - хронично болните и възрастните хора, а не хората с рискови професии, както е заложено в нашата стратегия. При нас приоритетите са обърнати, което няма да спре бързо пандемията.

„ Да се надяваме, че ще ваксинираме цялото население и ще постигнем 70% защита, за да се обърне кривата и да се спре броят на новозаразените, това е смело да се очаква. Такъв идеален вариант няма да има. Затова страгегиите на повечето държави са - след като не можем да ваксинираме всички хора и да спрем тази инфекция, можем да намалим смъртността и да намалим броя на хората, които ще се нуждаят от влизане в болница.

Как става това? Като видим в коя група смъртността е най-висока и стартираме от тях. Не ги питаме каква професия са, колко са богати, имат ли здравна застраховка, дали са от град или от село, а гледаме дали науката и статистиката ни показват някакви тенденции “.

Според д-р Хасърджиев безспорно е, че лекарите са изложени на равен риск с пациентите и с тях трябва да се започне, но когато се говори за други групи-учители, полицаи, професията не трябва да е критерий за ваксиниране.

Ще излекува ли Ковид-19 здравеопазването ни?

Надявам се времето и поуките от Ковид-19 не просто да ни излекуват, но и да ни помогнат да променим много неща. През последните месеци стана ясно и за глухите, че повече в тази държава не може с такова здравеопазване, категоричен е председателят на Националната пациентска организация. По думите му без добро здравеопазване, няма как да върви и икономиката ни.

По думите на д-р Хасърджиев страната ни не само, че е с най-нереформираното здравеопазване, но и най-скъпото - като процент от средствата за здравеопазване, които идват от нашия джоб, когато се разболеем.

„ Нормалното е, когато си здрав да даваш повече пари, за да не е нужно, когато се разболееш, да си продаваш имота, за да те лекуват.Тук е точно обратното. Продаваме имоти, за да влезем в болница, обаче не се знае в каква. Нямаме стандарти и качество, за да знаеш дали в болница в София или в провинцията ще те лекуват по еднакви правила “.

Превенцията на заболяванията чрез намаляването на рисковите фактори.

Едно от решенията за намаляване на заболяванията и смъртността в другите държави са политиките за намаляване на вредата в различни области - от тютюнопушене, алкохол, до стреса на работното място, коментира още д-р Хасърджиев.

На 11-ти януари председателят на Национална пациентска организация се включи в изслушване на специалната, на която се обсъждаха проблемите на онкоболните пациенти и преодоляването им, както и бъдещето на сигурната европейска политика за битката с рака. В панела „ Права на пациентите, включително правото да бъдеш забравен, както и системи за здравеопазване, насочени към пациентите “, д-р Хасърджиев заяви, че при практическото прилагане на предложените политики за борба с рака в ЕС, е необходимо да се действа бързо и прагматично, за да имат желания ефект при диагностиката, лечението и грижата, включително и при превенцията и прилагането на стратегии за намаляване на вредата от рисковите фактори.

Пациентите не са длъжни да познават иновациите при лечението на коронавируса, при ваксините или иновациите при отказ на цигарите, а роля на лекарите е да ги информират и да им обяснят как да намалят вредата и рисковите фактори, допълни д-р Хасържиев в Дарик радио.

Роля на медицинската общност и на лекарите е да поднесат информацията на пациента по разбираем начин, така че той да разбере и сам да поиска да направи нещо, а не да му се сърдим, че не е дошъл на ваксина или че продължава да пуши от традиционните цигари, коментира д-р Хасърджиев.

Пример в това отношение са около 20% пушачите, които не искат или не мога да откажат цигарите. На тях трябва да им се предостави алтернатива за намаляване на вредата, а не да им обръщаме гръб, коментира Хасърджиев и даде пример със себе си.

„ Аз съм от хората с много опити в отказването на цигарите.Много години не съм успявал и единственият начин, по който успях, е преди две години, когато ги заместих с тези иновативни продукти-бездимните. Като лекар следих какво се случва, защото и аз бях „ Тома Неверни “, докато не видя научните данни. На практика всички жизнени показатели на човек през първия месец, който е отказал цигарите по този начин и е преминал на продукти с намален риск се доближават до жизнените показатели и лабораторни изследвания на хората, които тотално са спрели и не употребяват никакви продукти.Това стана ясно с времето. “

Моята препоръка не е хората да правят като мен.Нека си откажат цигарите, да спортуват, да се хранят здравословно. Но когато не могат, на помощ идва медицината, съвременните технологии. Ако не сме иновативни дори и в начина, по който поднасяме информацията на хората, начина, по който им предлагаме опция да се върнат към по-здравословен начин на живот, няма как да очакваме по-добри резултати, заключи д-р Хасърджиев.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 18453