100 000 души, след които 80 живи опълченци, откриват на

100 000 души, след които 80 живи опълченци, откриват на 26 август 1934 година паметникът на връх Шипка. На церемонията участва цар Борис Трети

Истинският връх Шипка, на който е било основното командване при защитата на прохода, обаче е на север от основното било и превала на прохода. Висок е 1232 м.

Върхът, където е през днешния ден Паметникът на Свободата, се е наричал Свети Никола. През 1951 година с декрет му е обещано ново име - връх Столетов (на името на военачалник Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 година е преименуван на Шипка, само че връх Шипка към този момент съществува и, с цел да се избегне парадокса, на същинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка.

Ето за какво, днешният връх Шипка е изкуствено " изместен " с към 1 км на юг и е подложен на мястото на връх Свети Никола.

С Шипка е обвързван и още един малко прочут факт. Според първичния план на върха на пресечената пирамида е трябвало да се сложи голям бронзов лъв, който да гледа на север. Той бил отлят в Софийския боен боеприпас - от 28 бронзови елементи с общо тегло 28 тона. Трябвало за се придвижи на върха на части, с цел да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до върха... И когато се умувало по какъв начин 8-метровия цар на животните да бъде качен на кулата, румънското държавно управление оповестило митинг: не можело страшният звяр да гледа на север, тъй като това намирисвало на0 териториални искания и плашело съседите. Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, само че по същия метод реагирали Гърция и Турция. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския контракт.