10 години станаха, откакто на този ден си отиде Сократес.

10 години станаха, откогато на този ден си отиде Сократес. Без никакво подозрение - един от най-обичаните играчи, които в миналото е имало на земята.

Човекът-полубог, който страната обича евентуално наедно с Пеле. И през днешния ден, когато го няма, неговото въздействие върху бразилците освен като футболист от най-високо равнище, е голямо. 

Преди години самият Пеле сподели, че единствено трима идоли на страната са се доближили в миналото до него - Гаринча, Сократес и Зико. Може да се спори и за Роналдо, като Феномена бе паметен воин в края на предишния век и началото на този.

Има доста способи да си спомним кой е Доктор Сократес - тъй като светът го знае точно по този начин. Дали с вдигната и стисната в пестник ръка след гол, с която подсещаше бунтовник, метежник, превратаджия, написа и Дир.бг..

Той неслучайно е кръстен Сократес (Сократис, в случай че би трябвало да го произнесете като бразилец). Точно по този начин се произнася в португалския името на Сократ, оня мъдрец, който и през днешния ден цитираме, когато става дума за народна власт, за хрумвания. Но и за морал, за човешки връзки.

Казано в резюме - той е талант. Нестандартен, със чудноват тип за футболист, само че - талант, изрично. Висок 192 сантиметра, а еластичен и с техника като на Марадона. Топката не може да му бъде отнета, а той я праща където и както изиска по игрището.

Играе в полузащитата, само че отново вкарва 172 гола в 297 мача за Коринтианс, което е напряко удивително.

И по какъв начин го прави единствено. Зико и Сократес - идолите на Рио и Сао Пауло, повеждат евентуално най-талантливия тим, който в никакъв случай не стана международен първенец. През 1982-ра светът е влюбен в този селесао, не остава момче, което да не желае на поляната с топката да е Зико или Сократес.

Да, тогава Бразилия не стана международен първенец, само че всички футболни почитатели си спомнят за този неповторим тим и през днешния ден.