Репортерите си признаха: 10 души клеветят България
10 души. Това е броя на хората, поради които България стои закована на нелепото в глупостта си 111-о място в класацията на „ Репортери без граници “ след цяла поредност известни с „ демократичността “ си африкански страни. Това разкрива в свое особено следствие на „ Телеграф медиа “. Авторите Люба Будакова и Наталия Радославова напомнят, че от години френското Неправителствени организации настойчиво бяга от въпросите по какъв начин тъкмо прави класацията си, изкарвайки я представителна за медийния бранш в другите „ изследвани “ страни. Оказва се обаче, че се прави въз основа на изказванията на десетина души – публицисти и преподаватели, при над 10 000 души, работещи в новинарския бранш (по данни на НСИ), като признанието идва не от различен, а от президента на „ Репортери без граници “ - Пиер Аски.
Ето какво още написа в следствието на „ Телеграф медиа “:
„ Телеграф медиа “ съумя да се срещне с Пиер Аски след половин дузина писма до управлението на френското Неправителствени организации и игра на гоненица от страна на основния секретар на организацията Кристоф Делоар. Пак от диалога с Аски стана ясно, че контактното лице на кръга „ Капитал “ в организацията – отговорничката за България в „ Репортерите “ Полин Адес-Мевел, е индивидът, който избира кои да са въпросните 10 души, клеймящи страната ни.
Класацията от години се употребява от подмолните кръгове у нас и медии на подсъдими олигарси
като инструмент за напън против издания, които проверяват аферите им. Тъй като главните разкрития идват от „ Телеграф медиа “, вестниците и издателят й Делян Пеевски са съществена цел за клюки и операции от страна на другояче претендиращите за „ самостоятелни “ издания. Лъжите им пък безрезервно се появяват в класацията на „ Репортерите “, показани като наблюдения на самата организация за медийната среда у нас. Независимо че голяма част от тези изказвания са безспорни клюки, елементарно проверими в обществените регистри на страната.
Пак от години от НПО-то бягат като демон от тамян от въпросите освен на „ Телеграф медиа “, само че и на останалите медии в страната, спазващи правилата на качествената публицистика, какъв брой тъкмо хора вземат участие в анкетата и на какъв принцип са избирани. В същото време организацията очевидно брани ползите на подсъдими олигарси като Иво Прокопиев, представящи се за издатели, само че със съществени проблеми с правораздаването поради разнообразни афери. „ Репортерите “ постоянно разгласяват прокламации в отбрана на разградския необут, негови издания или публицисти, а искрено си затварят очите за съществени похищения върху свободата на словото, които се упражняват върху „ вражеските “ за тях медии.
Въпроси и отговори
За да потърси отговори на въпросите по какъв начин се прави показателят, по какъв начин се избират „ публицистите “, които се интервюират, за какво организацията не пази всички публицисти у нас и по какъв начин е допустимо „ репортерите “ да не ревизират достоверността на данните, които разгласяват, от „ Телеграф медиа “ направихме редица опити да се свържем с френското Неправителствени организации. След десетки опити за контакт по мейл и телефон в последна сметка наш екип съумя да организира близо 40-минутен диалог в Париж с президента на „ Репортерите “ Пиер Аски. Записът на този диалог бе изработен с експлицитното позволение на дългогодишния френски публицист (бел.р. записът се пази в редакцията на " Телеграф медиа " ), само че с подчертана от него спогодба, че той не се занимава с оперативното управление на „ Репортери без граници “, тъй като е ръководител на борда и не познава в целокупност детайлите. В същото време обаче сподели много положително знание върху тях, а публикуваме диалога след месеци изчакване да извърши обещанието си, че ще получим отговори на въпросите си от „ виновните за това хора “. Но вместо отговори единствено преди дни цялата българска общественост получи следващата ранглиста на „ Репортери без граници “, гарнирана с нова порция неистини. Нито господин Аски, нито генералният секретар на организацията Кристоф Делоар дадоха отговор и на настойчивите ни предложения за образуване на по-широка полемика, на което да се разиска за какво „ Репортери без граници “ слагат страната ни на 111-о място, в случай че класациите на „ Фрийдъм хаус “ и на института „ Катон “ класират България измежду страните със независимост на словото и медиите.
Останахме мощно шокирани от обстоятелството, че Пиер Аски призна, въпреки и с половин уста, че
показателят се прави от едвам 10 индивида,
освен това до един определени от отговорника за България Полин Адес-Мевел. Същата дама неведнъж участва на разнообразни сбирки, проведени от Съюза на издателите, в който членуват най-вече медии на подсъдими босове като Иво Прокопиев и Огнян Донев. Освен това стана директен очевидец на брутално тъпчене на свободното слово и изконното право на всеки публицист да задава въпроси, когато преди 2 години кореспонденти от неуместни за олигарсите медии безусловно бяха изгонени от общественото показване на така наречен „ Бяла книга “ за медиите у нас – защитна листовка в интерес на сенчестите играчи, цялостна с неистини.
Макар да изясни, че не е осведомен с грозната сцена, Аски обаче очевидно беше осведомен с тезисите, прокарвани от кръга „ Капитал “ и популяризирани от „ Репортери без граници “. А когато се постановяваше да приказва с конкретика, прехвърляше топката към сътрудниците си, които се занимавали директно с показателя. Когато призна, че класацията се прави от едвам 10 индивида, пък съобщи, че се надява и би било неуместно да използваме тези данни, „ тъй като не е индивидът, отговарящ за това “.
Всички можем да се досетим на какво се дължат тези ангажименти.
Информацията в действителност смъква завесата пред най-срамната загадка на „ Репортери без граници “
и е основна за разрешаване на дългогодишната мистерия чии ползи в действителност пази НПО-то и за какво продължава да залива обществото ни с неистини, изфабрикувани от съответни кръгове у нас, до момента в който институтът „ Катон “ предходната година ни сложи на 39-о място, а „ Фрийдъм хаус “ измежду страните с цялостна независимост на словото.
Обяснява и за какво сякаш авторитетната интернационална журналистическа организация си разреши единствено преди дни обществено да я обземе амнезия единствено и единствено да обслужи по френски българските си сътрудници олигарси. НПО-то внезапно не помни, че в края на предходната година, след тяхна среща с премиера Бойко Борисов, кабинетът взе решение разпространяването на печата у нас да се прави единствено от „ Български пощи “. Този факт бе още един и от самия Пиер Аски, който даже изрази очакване, че поради смяната чака страната ни да се издигне в класацията им. Въпреки това обаче „ Репортерите “ освен ни оставиха на комфортното (за тях и за хората, с които очевидно работят у нас) 111-о място в света, само че и комфортно не помниха, че разпространяването у нас освен не е на Делян Пеевски (и в никакъв случай не е било), а към този момент бе поето от страната.
Разговорът с Аски дава отговори на извънредно доста въпроси. От наша страна можем единствено да напомним на френските „ сътрудници “ безсмъртната мисъл на един от бащите на американската народна власт Ейбрахам Линкълн: „ Можете да заблуждавате някои от самото начало, можете да заблудите всички за известно време, само че не можете да заблуждавате всички от самото начало “.
Само в последните 2 години:
Посегателствата върху словото, за които си затвориха очите:
Януари, 2018 г . - По време на показване на така наречен „ Бяла книга на медиите “, издадена от Съюза на издателите, пред очите на Полин Авдес-Мевел кореспонденти от неуместни за олигарсите медии безусловно бяха изгонени от общественото събитие, с цел да не им се разреши да зададат „ неприятни “ въпроси на опитващите се да се показват като „ самостоятелни издатели “ босове.
Август, 2018 година - Служителят в пресцентъра на Министерския съвет Любомир Методиев удари кореспондента на „ Телеграф медиа “ в Пловдив Ели Крумова. Недопустимата преживелица се разигра по време на визитата на премиера Бойко Борисов на археологическите разкопки на могилата Мал тепе край пловдивското село Маноле.
Юни, 2019 година - Прокурор от Софийска районна прокуратура закри еднолично най-тиражния ежедневник у нас - „ Телеграф “, като подреди на Патентното ведомство да заличи марката му. Заради невижданото посягане върху свободата на словото „ Телеграф “ изпрати протестна позиция до основния прокурор и Инспектората на Висшия правосъден съвет.
Юли, 2019 година - „ Телеграф медиа “ сезира Европейската комисия, Висшия правосъден съвет и Инспектората към Висш съдебен съвет за следващо посягане върху свободата на словото, освен това осъществено през правосъдната власт на страната. Вестниците „ Монитор “ и „ Телеграф “ бяха наказани за това, че са съобщили доказания и от Министерство на вътрешните работи в съда факт, че брачната половинка на арбитър №1 Лозан Панов има престъпна регистрация в масивите на Министерство на вътрешните работи. На първа инстанция Елизабет Панова губи делото, само че на втора въпросът „ инцидентно “ попада в ръцете арбитър Красимир Мазгалов, извънредно непосредствен до Лозан Панов и част от управлението на грантовия Съюз на съдиите в България. Последният арбитър обществено си е разрешавал да клюки „ Телеграф медиа “, само че все пак отхвърля да се води от процеса и небрежно изпира престъпното минало на госпожа Панова.
Март, 2020 година - Главният редактор на седмичника „ 168 часа “ Слави Ангелов бе брутално пребит пред дома си в центъра на София от трима незнайни към оня миг нападатели. Още в първите часове след побоя проверяващите оповестиха, че главната версия за нападението най-вероятно е работата на журналиста. Месец по-късно съмненията им се потвърдиха, откакто биячите бяха арестувани и се оказа, че това са трима ултраси, които най-вероятно са работили по поръчка на укриващ се в чужбина предприемач.
За всички тези похищения от „ Репортери без граници “, които другояче са много дейни в прокарването на защитни тези в интерес на подсъдимите олигарси, са съмнително безмълвни.
Ето какво още написа в следствието на „ Телеграф медиа “:
„ Телеграф медиа “ съумя да се срещне с Пиер Аски след половин дузина писма до управлението на френското Неправителствени организации и игра на гоненица от страна на основния секретар на организацията Кристоф Делоар. Пак от диалога с Аски стана ясно, че контактното лице на кръга „ Капитал “ в организацията – отговорничката за България в „ Репортерите “ Полин Адес-Мевел, е индивидът, който избира кои да са въпросните 10 души, клеймящи страната ни.
Класацията от години се употребява от подмолните кръгове у нас и медии на подсъдими олигарси
като инструмент за напън против издания, които проверяват аферите им. Тъй като главните разкрития идват от „ Телеграф медиа “, вестниците и издателят й Делян Пеевски са съществена цел за клюки и операции от страна на другояче претендиращите за „ самостоятелни “ издания. Лъжите им пък безрезервно се появяват в класацията на „ Репортерите “, показани като наблюдения на самата организация за медийната среда у нас. Независимо че голяма част от тези изказвания са безспорни клюки, елементарно проверими в обществените регистри на страната.
Пак от години от НПО-то бягат като демон от тамян от въпросите освен на „ Телеграф медиа “, само че и на останалите медии в страната, спазващи правилата на качествената публицистика, какъв брой тъкмо хора вземат участие в анкетата и на какъв принцип са избирани. В същото време организацията очевидно брани ползите на подсъдими олигарси като Иво Прокопиев, представящи се за издатели, само че със съществени проблеми с правораздаването поради разнообразни афери. „ Репортерите “ постоянно разгласяват прокламации в отбрана на разградския необут, негови издания или публицисти, а искрено си затварят очите за съществени похищения върху свободата на словото, които се упражняват върху „ вражеските “ за тях медии.
Въпроси и отговори
За да потърси отговори на въпросите по какъв начин се прави показателят, по какъв начин се избират „ публицистите “, които се интервюират, за какво организацията не пази всички публицисти у нас и по какъв начин е допустимо „ репортерите “ да не ревизират достоверността на данните, които разгласяват, от „ Телеграф медиа “ направихме редица опити да се свържем с френското Неправителствени организации. След десетки опити за контакт по мейл и телефон в последна сметка наш екип съумя да организира близо 40-минутен диалог в Париж с президента на „ Репортерите “ Пиер Аски. Записът на този диалог бе изработен с експлицитното позволение на дългогодишния френски публицист (бел.р. записът се пази в редакцията на " Телеграф медиа " ), само че с подчертана от него спогодба, че той не се занимава с оперативното управление на „ Репортери без граници “, тъй като е ръководител на борда и не познава в целокупност детайлите. В същото време обаче сподели много положително знание върху тях, а публикуваме диалога след месеци изчакване да извърши обещанието си, че ще получим отговори на въпросите си от „ виновните за това хора “. Но вместо отговори единствено преди дни цялата българска общественост получи следващата ранглиста на „ Репортери без граници “, гарнирана с нова порция неистини. Нито господин Аски, нито генералният секретар на организацията Кристоф Делоар дадоха отговор и на настойчивите ни предложения за образуване на по-широка полемика, на което да се разиска за какво „ Репортери без граници “ слагат страната ни на 111-о място, в случай че класациите на „ Фрийдъм хаус “ и на института „ Катон “ класират България измежду страните със независимост на словото и медиите.
Останахме мощно шокирани от обстоятелството, че Пиер Аски призна, въпреки и с половин уста, че
показателят се прави от едвам 10 индивида,
освен това до един определени от отговорника за България Полин Адес-Мевел. Същата дама неведнъж участва на разнообразни сбирки, проведени от Съюза на издателите, в който членуват най-вече медии на подсъдими босове като Иво Прокопиев и Огнян Донев. Освен това стана директен очевидец на брутално тъпчене на свободното слово и изконното право на всеки публицист да задава въпроси, когато преди 2 години кореспонденти от неуместни за олигарсите медии безусловно бяха изгонени от общественото показване на така наречен „ Бяла книга “ за медиите у нас – защитна листовка в интерес на сенчестите играчи, цялостна с неистини.
Макар да изясни, че не е осведомен с грозната сцена, Аски обаче очевидно беше осведомен с тезисите, прокарвани от кръга „ Капитал “ и популяризирани от „ Репортери без граници “. А когато се постановяваше да приказва с конкретика, прехвърляше топката към сътрудниците си, които се занимавали директно с показателя. Когато призна, че класацията се прави от едвам 10 индивида, пък съобщи, че се надява и би било неуместно да използваме тези данни, „ тъй като не е индивидът, отговарящ за това “.
Всички можем да се досетим на какво се дължат тези ангажименти.
Информацията в действителност смъква завесата пред най-срамната загадка на „ Репортери без граници “
и е основна за разрешаване на дългогодишната мистерия чии ползи в действителност пази НПО-то и за какво продължава да залива обществото ни с неистини, изфабрикувани от съответни кръгове у нас, до момента в който институтът „ Катон “ предходната година ни сложи на 39-о място, а „ Фрийдъм хаус “ измежду страните с цялостна независимост на словото.
Обяснява и за какво сякаш авторитетната интернационална журналистическа организация си разреши единствено преди дни обществено да я обземе амнезия единствено и единствено да обслужи по френски българските си сътрудници олигарси. НПО-то внезапно не помни, че в края на предходната година, след тяхна среща с премиера Бойко Борисов, кабинетът взе решение разпространяването на печата у нас да се прави единствено от „ Български пощи “. Този факт бе още един и от самия Пиер Аски, който даже изрази очакване, че поради смяната чака страната ни да се издигне в класацията им. Въпреки това обаче „ Репортерите “ освен ни оставиха на комфортното (за тях и за хората, с които очевидно работят у нас) 111-о място в света, само че и комфортно не помниха, че разпространяването у нас освен не е на Делян Пеевски (и в никакъв случай не е било), а към този момент бе поето от страната.
Разговорът с Аски дава отговори на извънредно доста въпроси. От наша страна можем единствено да напомним на френските „ сътрудници “ безсмъртната мисъл на един от бащите на американската народна власт Ейбрахам Линкълн: „ Можете да заблуждавате някои от самото начало, можете да заблудите всички за известно време, само че не можете да заблуждавате всички от самото начало “.
Само в последните 2 години:
Посегателствата върху словото, за които си затвориха очите:
Януари, 2018 г . - По време на показване на така наречен „ Бяла книга на медиите “, издадена от Съюза на издателите, пред очите на Полин Авдес-Мевел кореспонденти от неуместни за олигарсите медии безусловно бяха изгонени от общественото събитие, с цел да не им се разреши да зададат „ неприятни “ въпроси на опитващите се да се показват като „ самостоятелни издатели “ босове.
Август, 2018 година - Служителят в пресцентъра на Министерския съвет Любомир Методиев удари кореспондента на „ Телеграф медиа “ в Пловдив Ели Крумова. Недопустимата преживелица се разигра по време на визитата на премиера Бойко Борисов на археологическите разкопки на могилата Мал тепе край пловдивското село Маноле.
Юни, 2019 година - Прокурор от Софийска районна прокуратура закри еднолично най-тиражния ежедневник у нас - „ Телеграф “, като подреди на Патентното ведомство да заличи марката му. Заради невижданото посягане върху свободата на словото „ Телеграф “ изпрати протестна позиция до основния прокурор и Инспектората на Висшия правосъден съвет.
Юли, 2019 година - „ Телеграф медиа “ сезира Европейската комисия, Висшия правосъден съвет и Инспектората към Висш съдебен съвет за следващо посягане върху свободата на словото, освен това осъществено през правосъдната власт на страната. Вестниците „ Монитор “ и „ Телеграф “ бяха наказани за това, че са съобщили доказания и от Министерство на вътрешните работи в съда факт, че брачната половинка на арбитър №1 Лозан Панов има престъпна регистрация в масивите на Министерство на вътрешните работи. На първа инстанция Елизабет Панова губи делото, само че на втора въпросът „ инцидентно “ попада в ръцете арбитър Красимир Мазгалов, извънредно непосредствен до Лозан Панов и част от управлението на грантовия Съюз на съдиите в България. Последният арбитър обществено си е разрешавал да клюки „ Телеграф медиа “, само че все пак отхвърля да се води от процеса и небрежно изпира престъпното минало на госпожа Панова.
Март, 2020 година - Главният редактор на седмичника „ 168 часа “ Слави Ангелов бе брутално пребит пред дома си в центъра на София от трима незнайни към оня миг нападатели. Още в първите часове след побоя проверяващите оповестиха, че главната версия за нападението най-вероятно е работата на журналиста. Месец по-късно съмненията им се потвърдиха, откакто биячите бяха арестувани и се оказа, че това са трима ултраси, които най-вероятно са работили по поръчка на укриващ се в чужбина предприемач.
За всички тези похищения от „ Репортери без граници “, които другояче са много дейни в прокарването на защитни тези в интерес на подсъдимите олигарси, са съмнително безмълвни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ