ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Андреевден е и тези любими на всички 12 имена трябва да почерпят
1. Св. всехвален Първозвани - Св. ап. се назовава Първозвани, тъй като пръв от апостолите бил извикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите възпитаници. стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Иисус, споделил: " Ето Агнецът Божий! " Като чул тези думи, тръгнал след Спасителя и прекарал с Него целия ден.
свързани новини17096на 26.11.2021
Името на св. постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранване на народа с пет хляба. с трима други апостоли разпитвал Господа за бъдещата орис на и чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света. Той дружно с Филип споделил на Иисус, че някои елини желаят да го видят и чул думите на Спасителя: " Дошъл е часът да се популяризира Син Човешки ".
След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по всякакви страни да проповядват словото Божие, ап. се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите крайбрежия на Черно море той стигнал до страната, населявана от скитите. Тая страна, тогава дива и незнайна, е настояща Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С самообладание понасял гонение от езичниците и на всички места със своето слово, чудеса и образцов живот спечелвал нови почитатели за Христа.
свързани новини36351на 24.11.2021
В Понтийския град Синоп, покрай Черно море, където св. дошъл със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели извънредно гонение от юдеите, които със завист видели, че Христовото обучение печели доста почитатели. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тюрма, били ги до гибел и ги хвърлили вън от градските врати. Но изцереният посредством отлично явяване на Спасителя ап. се върнал в града, траял проповедта и обърнал мнозина към Христа.
Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът, и мраморната негова икона. Св. проповядвал старателно и в другите градове на Понт и Гърция, изцерявал заболели, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите плебеи и да имат обич към всички. Св. апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Евангелието, се събирали от време на време в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на различен триумфа на общото дело, в общата молитва придобивали нови сили за продължение на трудовете и по-късно предприемали нови пътешествия.
Заедно със св. Йоан Богослов ап. посетил Ефес и по-късно прекарал две години в Никея, където направил доста чудеса и обърнал към Христа голям брой езичници. Кротостта и добродетелният живот на св. привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: " Наистина ти си възпитаник и другар на благия и милостивия Бог, и Той приказва посредством твоите уста! " Св. обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и до момента са непокътнати предания за неговото престояване там.
По време на своите пътешествия св. проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (днешен Сухуми), обходил крайбрежията на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север - за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити.
Първият съветски летописец Нестор споделя по поверие, запазило се до негово време, че св. стигнал до река Днепър до мястото, където в този момент се намира Киев. Като се изкачил на един рид, той забил и споделил на намиращите се с него възпитаници: " На това място ще възсияе Божията берекет, ще се повдигнат църкви на Христа и същинската светлинаще излезне от тук по цялата страна ". Сега на същия тоя рид стои на името на св. Първозвани. След това мъчно странствуване ап. посетил Синоп и градовете, които лежали покрай Черно море.
Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв свещеник Стахий, един от 70-те Христови възпитаници. Обхождайки градовете на Гърция, той към този момент в преклонни години пристигнал до гр. Патра, където трябвало да приключи неговият земен героизъм. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към същинския Бог. Между тях била дамата на шефа, която апостолът излекувал от тежка болест, и братът на шефа – философът Стратоклий. Сам шефът Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.).
След връщането си в Патра Егеат разбрал, че новото обучение бързо се популяризира из града, та даже проникнало и в фамилията му. Пламнал от яд, той почнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете.
Управителят упорствал да се поклони на езическите богове и д извърши в тяхна чест жертвоприношение, като го заплашвал с кръстна гибел при положение на непокорство. Светият останал неотстъпчив и Егеат заповядал да го затворят в тюрма.
Християните като разбрали за затварянето на своя обичан преподавател, обкръжили тъмницата и желали да ги видят, само че тъмничните порти били заключени. Ап. направил и вратите се отворили пред християните. Като не послушал кротките увещания на св. Андрей, Егеат го осъдил на кръстна гибел. Но с цел да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Когато водели светеца на гибел, народът се натрупал към него и викал: " Какъв грях стори този праведник, този другар Божий, та го водят на разпятие? " Но успокоявал народа и с наслада отивал на кръстна гибел.
Привързали го към кръста. Няколко хиляди души се струпали към него, негодувайки против решението на шефа, и гръмогласно викали: " Напразно страда този мъж! " А апостолът се стараел да успокои вълнуващите се и продължавал да ги поучава на Божие слово. Егеат, изплашен от вълнението, се съгласил с желанието на народа и самичък отишъл на мястото на наказването, с цел да заповяда да снемат от кръста.
По заповедта на Егеат прислужниците почнали да отвързват апостола от кръста. Тогава св. Андрей, като вдигнал очи към небето, извикал: " Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста, и не ме лишавай от гибел, сходна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите безконечни селения! " Като споделил това, апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.
Християните погребали светия страдалец. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята гибел посещавали гроба на апостола. Те служили старателно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. били пренесени в Цариград и били сложени в " Св. Апостоли ". Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 година Там те почиват и до в този момент. А честната глава на св. била в Рим. През 1964 година тя бе предадена от Римокатолическата черква на Цариградската патриаршия като подарък в символ на възобновените положителни връзки сред двете свети църкви.
Св. ап. се смята на православните християни, зашото той е ръкоположил първият свещеник в Цариград – Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.
Според вярванията на този ден рано заран се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината – нагоре, с цел да порастват високо всички житни растения. На този ден на респект са и младите булки. На тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, по този начин и да пълнеят и булките с новите чеда.
ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Андрей, Андреа, Андрея, Андрейка, Андро, Андреан, Андреана, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин
2. Св. Фрументий, архиепископ Етиопски
свързани новини17096на 26.11.2021
Името на св. постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранване на народа с пет хляба. с трима други апостоли разпитвал Господа за бъдещата орис на и чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света. Той дружно с Филип споделил на Иисус, че някои елини желаят да го видят и чул думите на Спасителя: " Дошъл е часът да се популяризира Син Човешки ".
След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по всякакви страни да проповядват словото Божие, ап. се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите крайбрежия на Черно море той стигнал до страната, населявана от скитите. Тая страна, тогава дива и незнайна, е настояща Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С самообладание понасял гонение от езичниците и на всички места със своето слово, чудеса и образцов живот спечелвал нови почитатели за Христа.
свързани новини36351на 24.11.2021
В Понтийския град Синоп, покрай Черно море, където св. дошъл със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели извънредно гонение от юдеите, които със завист видели, че Христовото обучение печели доста почитатели. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тюрма, били ги до гибел и ги хвърлили вън от градските врати. Но изцереният посредством отлично явяване на Спасителя ап. се върнал в града, траял проповедта и обърнал мнозина към Христа.
Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът, и мраморната негова икона. Св. проповядвал старателно и в другите градове на Понт и Гърция, изцерявал заболели, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите плебеи и да имат обич към всички. Св. апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Евангелието, се събирали от време на време в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на различен триумфа на общото дело, в общата молитва придобивали нови сили за продължение на трудовете и по-късно предприемали нови пътешествия.
Заедно със св. Йоан Богослов ап. посетил Ефес и по-късно прекарал две години в Никея, където направил доста чудеса и обърнал към Христа голям брой езичници. Кротостта и добродетелният живот на св. привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: " Наистина ти си възпитаник и другар на благия и милостивия Бог, и Той приказва посредством твоите уста! " Св. обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и до момента са непокътнати предания за неговото престояване там.
По време на своите пътешествия св. проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (днешен Сухуми), обходил крайбрежията на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север - за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити.
Първият съветски летописец Нестор споделя по поверие, запазило се до негово време, че св. стигнал до река Днепър до мястото, където в този момент се намира Киев. Като се изкачил на един рид, той забил и споделил на намиращите се с него възпитаници: " На това място ще възсияе Божията берекет, ще се повдигнат църкви на Христа и същинската светлинаще излезне от тук по цялата страна ". Сега на същия тоя рид стои на името на св. Първозвани. След това мъчно странствуване ап. посетил Синоп и градовете, които лежали покрай Черно море.
Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв свещеник Стахий, един от 70-те Христови възпитаници. Обхождайки градовете на Гърция, той към този момент в преклонни години пристигнал до гр. Патра, където трябвало да приключи неговият земен героизъм. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към същинския Бог. Между тях била дамата на шефа, която апостолът излекувал от тежка болест, и братът на шефа – философът Стратоклий. Сам шефът Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.).
След връщането си в Патра Егеат разбрал, че новото обучение бързо се популяризира из града, та даже проникнало и в фамилията му. Пламнал от яд, той почнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете.
Управителят упорствал да се поклони на езическите богове и д извърши в тяхна чест жертвоприношение, като го заплашвал с кръстна гибел при положение на непокорство. Светият останал неотстъпчив и Егеат заповядал да го затворят в тюрма.
Християните като разбрали за затварянето на своя обичан преподавател, обкръжили тъмницата и желали да ги видят, само че тъмничните порти били заключени. Ап. направил и вратите се отворили пред християните. Като не послушал кротките увещания на св. Андрей, Егеат го осъдил на кръстна гибел. Но с цел да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Когато водели светеца на гибел, народът се натрупал към него и викал: " Какъв грях стори този праведник, този другар Божий, та го водят на разпятие? " Но успокоявал народа и с наслада отивал на кръстна гибел.
Привързали го към кръста. Няколко хиляди души се струпали към него, негодувайки против решението на шефа, и гръмогласно викали: " Напразно страда този мъж! " А апостолът се стараел да успокои вълнуващите се и продължавал да ги поучава на Божие слово. Егеат, изплашен от вълнението, се съгласил с желанието на народа и самичък отишъл на мястото на наказването, с цел да заповяда да снемат от кръста.
По заповедта на Егеат прислужниците почнали да отвързват апостола от кръста. Тогава св. Андрей, като вдигнал очи към небето, извикал: " Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста, и не ме лишавай от гибел, сходна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите безконечни селения! " Като споделил това, апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.
Християните погребали светия страдалец. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята гибел посещавали гроба на апостола. Те служили старателно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. били пренесени в Цариград и били сложени в " Св. Апостоли ". Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 година Там те почиват и до в този момент. А честната глава на св. била в Рим. През 1964 година тя бе предадена от Римокатолическата черква на Цариградската патриаршия като подарък в символ на възобновените положителни връзки сред двете свети църкви.
Св. ап. се смята на православните християни, зашото той е ръкоположил първият свещеник в Цариград – Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.
Според вярванията на този ден рано заран се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината – нагоре, с цел да порастват високо всички житни растения. На този ден на респект са и младите булки. На тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, по този начин и да пълнеят и булките с новите чеда.
ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Андрей, Андреа, Андрея, Андрейка, Андро, Андреан, Андреана, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин
2. Св. Фрументий, архиепископ Етиопски
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ