1.Позволявам на някакви неща да ме наранятПозволявам да се случват

...
1.Позволявам на някакви неща да ме наранятПозволявам да се случват
Коментари Харесай

Позволявам

1.Позволявам на някакви неща да ме наранят

Позволявам да се случват необикновено щастливи неща

Позволявам да се случват доста тъжни и малко неприятни работи

Позволявам хора да ми споделят ненадейно прелестни неща

Позволявам да не ме харесват

Позволявам да не ми харесва

Позволявам да ме харесват

Позволявам да ми харесва

Позволявам на работата да ме обхване и залее

Позволявам на съня да пристигна не по проект и график

Позволявам някакви софтуерни ъпдейти да ми лишават времето

Позволявам на неизречени неща да дойдат и да желаят прегръдка

Позволявам пастата да се вари сама за малко

Позволявам да изненадам себе си да остана със себе си да слушам тишина в себе си

Позволявам да е това което е

2.Не е нито стихотворение, нито лист, нито каквото и да е горното изреждане. То е нещо като голям брой въпроси в последно време, които не желая да остават като въпроси при мен. Защото така и така имам доста.

Защо не пиша Защо не се оправям с някои неща, с които съм се справяла Защо се оправям с неща, за които и разбиране си нямам, че се оправям Защо нямам време Защо да не се отпусна Позволявам да не знам. И разрешавам да си го кажа.Защо не намирам задоволително време да се обърна във вътрешността Защо сготвям по-рядко креативен манджи Защо толкоз неща се трансформираха за нула време Защо изпитвам горест Защо изпитвам и горест и наслада по едно и също време Защо се отдалечавам Защо се отдалечавам и приближавам по едно и също време Защо не чувствам една посока Защо чувствам доста направления Защо не помня някои неща Защо ненадейно съзнавам неща които не съм разбирала

Отговорът е: не знам. Позволявам да не знам. И разрешавам да си го кажа.

А както упорстват мъдрите учители, разрешавам да си кажа и още: по-полека с въпроса за какво. Дори и тогава, когато е ориентиран към себе си. Или даже най-много, когато е ориентиран към себе си.

Това е. Внезапно – точка.

А пък от време на време човек е като огромна къща на пуста улица. А от време на време къщите минават като хора, само че по-устойчиво, през вековете.

 

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР