3-те основни причини за генетичната ни бедност
1. Култът към „ скъпите движимости "
Помните ли, когато бяхме деца родителите ни, бабите ни, съседите, леличките в детската градина, всички все ни повтаряха: „ Не пипай това, знаеш ли какъв брой коства? " Сервизи, изложени на показ, които в никакъв случай не използвахме, тъй като бяха за „ специфични случаи ", красиви украшения, които ни забраняваха да допираме, тъй като „ костваха скъпо "... Отидехме ли на посетители на някое съседско дете, гледахме с влажни очи съветските играчки, усърдно подредени на най-високия рафт на секцията – те не бяха за деца, нищо че са играчки!
У нас персоналната задоволеност, комфорт и глезене, нямаха никаква стойност, тъй като всичко, което правехме беше „ за пред света ". Тази еснафска респект към движимостите и тяхното криворазбрано предопределение ни програмира, още от напълно ранна възраст, да бъдем небогати и да мислим оскъдно... Да имаме вяра, че предметите са по-достойни и по-важни от хората.
Затова и през днешния ден, в опити да компенсираме неналичията от детството си, караме скъпи коли, взети на лизинг, който колкото да смогваме да изплащаме, купуваме си жилища, огромни тв приемници, теглим заеми, с цел да подвигаме обилни сватби, само че да пожертваме нещо от това, с цел да обиколим света, ни се коства живо светотатство!
В нашата логика на психиката е заложено правилото: „ Не е значимо на нас да ни е добре, значимо е Вуте да ни вика Евала! "
2. Носете си новите облекла, момчета!
Скринове, дрешници и изби, цялостни с килими, сервизи, одеяла, спални комплекти и всевъзможни предмети, усърдно приготвени за бъдещето. Тази фикс идея да имаме и да кътаме, да планираме времето си 50 години отсега нататък, да подсигурим живота на най-малко две генерации след нас, е следващият парадокс в народопсихологията ни. Днес никой не би постлал леглото си с чорлав розов губер, одеялата от дълго време ги изядоха мишките, а сервизите са демоде. И по този начин всичките години вървене по сръбско, турско и румънско, болният кръст и лишенията от екскурзии на нашите родители, отидоха зян. Затова, носете си новите облекла, другари! Не робувайте на движимости и парцели, тъй като каквото и да вършим не можем да предвиждаме бъдещето, нито да върнем изгубеното минало. Или както го е споделил Жорж Льометр: " Да се любуваме на сегашното – в него е благосъстоянието на целия наш живот. "
3. Все другите са ни отговорни
Марко Семов беше написал: „ Директор като се пенсионирал, оставил мястото на наследника си и му споделил: „ Когато работите в завода тръгнат зле, отвори плика... " Не минало доста време, работите тръгнали зле. Новият шеф си спомнил съвета на остарелия. Отворил чекмеджето, взел плика, прочел го. Там пишело: „ Щом работите тръгнат зле, сменяй хората...Ако отново по този начин вървят, обещай, че до една година всичко ще се оправи. Ако отново не успееш – хвърляй всичко върху предшественика си. " А българинът минава непосредствено на последната рекомендация. "
„ Ние по-рядко гледаме към върховете си, по-често в ниското, а то ни дърпа още по към ниското. Ние не умеем да се учим от първенците, по тази причина най-често размахваме националните дефекти по-високо от националните си добродетели. "
Така е и мисленето ни, по този начин и с работата ни. Когато нещо не върви, когато не съумяваме, все другите са отговорни – я скапаните пътища, я бюрокрацията, я таксиметровите водачи, я политиците, я ромите, я бежанците, я Европа, я Америка... Но в никакъв случай ние!
Докато гледаме все в непознатата чиния, в никакъв случай няма да напълним своята!
Изображения: HD Wallpaper
