Интелигентният човек остава винаги неустановен - ОШО
–
Мога да схвана за какво мозъкът назовава свободата „ неустановеност “…
Живели ли сте в миналото в затвор в продължение на няколко месеца или няколко години? Ако сте живели няколко години в затвор, сте забелязали, че когато наближи денят на освобождението, пандизчията стартира да се усеща нерешителен във връзка с бъдещето.
В пандиза всичко е било несъмнено, всичко е било един механично открит ред. Храната му е била обезпечена, отбраната му е била обезпечена, не се е страхувал, че на другия ден ще е гладен и няма да има храна – нищо сходно, всичко е било открито.
А в този момент внезапно, след доста години, идва тъмничарят и му споделя: „ Освобождават те. “ Той стартира да трепери. Извън стените на пандиза още веднъж ще има неустановеност; той още веднъж ще би трябвало да търси, да изследва; още веднъж ще би трябвало да живее в независимост.
Свободата основава боязън.
Хората приказват за свободата, само че се опасяват.
А индивидът още не е човек, в случай че се опасява от свободата. Аз ви давам независимост, не ви давам сигурност.
Давам ви схващане, не ви давам познание. Знанието ще ви направи открити.
Ако мога да ви дам някаква формула, някаква открита формула, че има Бог, Свети Дух и Исус, единородният Божи син; че има парадайс и пъкъл, че тези са положителните каузи, а тези са неприятните, и че в случай че вършите грях, ще отидете в пъкъла, а в случай че вършите това, което назовавам доб родетелни каузи, ще отидете в парадайса – край! – към този момент сте открити.
Ето за какво толкоз доста хора са избрали да бъдат християни, хиндуисти, мюсюлмани, джайни – те не желаят независимост, те желаят закрепени формули.
Един човек умирал – ненадейно, в резултат на пътна акцидент. Никой не знаел, че той е евреин, по тази причина извикали католически духовник. Свещеникът се навел над индивида – а индивидът умирал, към този момент в предсмъртна мъка – и попитал:
– Вярваш ли в Светата Троица на Бог Отец, Светия Дух и сина Исус?
Човекът си отворил очите и рекъл:
– Аз загивам, пък той ми задава гатанки!
Когато гибелта почука на вратата ти, всичките ти открити неща ще са просто гатанки и нелепости.
Не се привързвайте към никакви установености. Животът е непостоянен – в самата му природа е подобен.
И интелигентният човек остава постоянно непостоянен.
Самата подготвеност да останеш в несигурност е храброст, очакване. Интелигентният човек е този, който остава безсънен в каквато и да е обстановка – и откликва на нея с цялото си сърце. Не че знае какво ще се случи; не че знае: „ Направи това и ще се случи това “.
Животът не е просвета, той не съставлява причинно-следствена верига. Като нагрееш водата до 100 градуса, тя ще се изпари – това е уточненост. Но в същинския живот нищо не е по този начин открито.
Всеки субект е независимост, една непозната независимост. Невъзможно е тя да се предскаже, невероятно е да се чака. Човек би трябвало да живее в осъзнаване и в схващане.
Идвате при мен да търсите знание; желаете някакви открити формули, с цел да можете да се придържате към тях. Не мога да ви дам никакви. Всъщност в случай че имате такива формули, ще ви ги лишава!
Постепенно ще разруша вашата уточненост, последователно ще ви направя все по-колебливи, последователно ще ви направя все по-несигурни. Това е единственото нещо, което би трябвало да се направи.
Това е единственото нещо, което един Учител би трябвало да направи! – да те остави в цялостна независимост.
В цялостна независимост, с отваряне на всички благоприятни условия, с нищо фиксирано… ще би трябвало да си съзнателен, нищо друго не е допустимо.
Това е, което аз назовавам схващане. Ако имаш схващане, несигурността се явява неотменна част от живота – и е добре, че е по този начин, тъй като това трансформира живота в независимост, в една непрестанна изненада.
Човек в никакъв случай не знае какво ще се случи. Това те държи непрестанно в положение на учудване.
Не го наричай несигурност – наречи го знамение. Не го наричай неустановеност – наречи го независимост.
из „ Книгата за Смелостта “
