След 20 г., в които бяхме скарани, баща ми се обади. Беше на смъртен одър и искаше да ме види
— Максим, апелирам те, ела! Той се усеща доста зле! Може би няма да доживее до сутринта…
Максим седеше в ресторант, ядеше суши и мислеше за предишното. Молбата на майка му бе от душа. Баща му умираше, само че се запита – какво от това? Та нали точно татко му беше индивидът, който го изгони от вкъщи преди 20 години…
Максим още си спомняше оня злополучен ден.
— Махай се отсам! Никога повече да не си стъпил в дома ми! – крещеше татко му…
И Максим си потегли. Първоначално той прекара нощта на улицата, по-късно се скиташе из жилищата на другари. Майка му се срещаше с него от време на време и му даваше пари, само че това не можеше да продължава постоянно.
Накрая пари и си купи билет до София. Работеше на доста места в столицата. През цялото това време в ушите му звучаха думите на татко му, че той е просто ненужен, залутан човек.
И това му даваше сили. Нямаше самообладание да потвърди на татко си, че това въобще не е по този начин.
За относително малко време той съумя да събере задоволително за павилион за цигари и алкохол, след това за още един. Животът му последователно стартира да се усъвършенства. Майка му от време на време идваше при сина си и го поддържаше. Баща му не се интересуваше от сина си, в никакъв случай не се обаждаше и не идваше.
Днес Максим имаше прелестна брачна половинка, две деца, верига заведения за хранене и доста пари. Трябваше ли да отива при умиращия си татко? Който по този начин и не го потърси…
„ Сине, за мое положително, апелирам те… Знаеш, че няма да мога да понеса това “, ридаеше майката по телефона.
Събирайки цялата си воля в пестник, Максим въпреки всичко отиде в къщата на татко си. Тук всичко беше както преди 20 години. Нищо не се беше трансформирало. Същият остарял паркет, стени… Явно майка му бе похарчила парите за други потребности.
Максим влезе в стаята на татко си. Веднага ставаше ясно, че там лежеше болен човек. Той отиде до леглото и седна на ръба. Баща му отвори очи и като видя лицето на сина си, се усмихна.
Максим си представяше тази среща напълно друго. Нищо не бе останало от предходния мощен, радостен, деятелен човек. Болестта бе трансформирала татко му в отпаднал дъртак.
Максим остана да пренощува при родителите си, въпреки авансово да си бе запазил стая в хотел. На сутринта татко му умря.
След погребението майка му даде една кутия, която татко му беше подготвил за него.
„ Баща ти заръча да ти я дам “, сподели майка му.
Там Максим откри разнообразни движимости – скъпа запалка, чаша бира, боксови ръкавици и записка, в която пишеше следното:
„ Сине, когато си потегли, знаех, че ще постигнеш подобен триумф. Вярвах в теб. Липсваше ми Ти си същински мъж, а не някакъв посредственик! В тази кутия събрах всичките ти дарове за рождения ти ден, за които, за жалост, не присъствах.
Много те обичам! Съжалявам, че се получи по този начин. “
Максим седеше на дивана, държеше тази записка с треперещи ръце, а голяма буца бе заседнала в гърлото му.
