– Споделете, царице! Какво ви томи? – Годината изтича, а

– Споделете, царице! Какво ви томи?

– Годината изтича, а той отхвърля да си тръгне! – съвсем проплака кралица Мирина, а от гърдите ѝ се стичаха струйки кърма.

– Но нали вие пожелахте той да остане? – отвърна с упрек остарялата жрица.

– Моля ви, остаряла майко! Не ми го припомняйте! Играете си с нервите на една доста смутена жена.

– Може би, към момента, както се казва…, „ имате усеща ” към него?

– Не говорете нелепости! Не мога да го вдишвам!

– От известно време всички мъже се вмирисаха. – означи остарялата жрица.

– Но той също не може да ме трае. Воняла съм била на рапани и чесън!

– Съвсем естествено е, царице. От рапаните извличаме пурпур - най-благородното багрило в света. Нима свещеният ви брачен партньор не носи пурпурни одежди?! Питам се за какво, когато го избирахте за собствен сътрудник, Мандалей нямаше недоволства? Може би жаждата за власт притъпява обонянието?!

– И слуха, остаряла майко. И слуха. Не чува нито молбите, нито заканите ми – въздъхна Мирина – Прекарва с мен тъкмо толкоз, колкото е нужно, с цел да ме заплоди, а през останалото време е все някъде с дружината – на лов или обир.

– Вие го пощадихте, царице. Вие нарушихте майчината заръка.

– Ох, престанете да ми го натяквате, остаряла майко! И не бягайте от отговорност! Вие за какво се съгласихте? Защо омекнахте пред сладкодумието му? Просълзихте се по време на речта му, изпълнена с обещания за непоклатимост и пълноправие. Мъжете в никакъв случай няма да бъдат равни с нас.

– Слава на Великата Майка, по този начин е! Но царице, не забравяйте, че вие се изправихте против сестринството и позволихте на мъжете да си построят андреон. Храм, в който не се позволяват дами?! Истинско изменничество към Нашата повелителка. Щяло да помогне на нежната им душeвност. Каква душeвност, какви пет драхми?! Презрени плебеи!

– Ако мъжът се напива в прилежащата механа, това е надалеч по-добре, в сравнение с да забягва някъде по Тракия. Всеки псе би трябвало да бъде държан на каишка.

В този миг в Лунния храм влезе млада детегледачка и донесе най-малкото дете на Мирина. Царицата пое с деликатност момиченцето.

– О, Хипсипила, обич моя, ела при мама! – Мирина сложи бебето на дясната си гърда и продължи да се пали - Той бил най-великият, той бил най-милосърдният… Мандалей демиурга, Мандалей законотвореца! Беше. Може и да е бил. Не знам. Само знам, че силите му го напущат. Вече не може да изтанцува „ пияния танц “ до дъно, ерекциите му станаха непостоянни като обещанията и започнаха да му порастват косми в ушите. В него не е останало и зрънце героизъм! Изтъкан е от подозрителност и ревнивост. Къде се е скрил този позьор в този момент?

– От три дни не е излизал от андреона. Шпионите ни донесоха, че бил напрегнат и разтревожен. Бълнувал и предричал провал и безконечна тъма на Лемноското царство, в случай че бъде отхвърлен. Имал бил решение, което публично щял да оповести по време на есенния фестивал.

– Ха, следващата опашата неистина. Вече осем години ние, гордите лемниянки, живеем в разкол. Като безмозъчни гъски разделихме пиленцата и просото и позволихме на един надут гъсок да ни стъпи на вратовете.

Мирина накърми Хипсипила и бебето добродушно заспа. Царицата го върна на младото момиче и след това се обърна още веднъж към остарялата жрица.

– Благодаря ви, остаряла майко! Засега получих задоволително упътвания.

Старицата излезе, а Мирина остана сама пред статуята на Богинята майка. С незабележимо придвижване царицата се измъкна от ленената си туника и влезе в прохладния извор в центъра на храма. Тя пое надълбоко мирис, потопи се и седна на дъното.

Защо се влюби по този начин безумно? Защо наруши майчината заръка? Забранено е да се влюбваш в мъж. Мъжът е остроумен и непостоянен звяр, със податливост към леност и затлъстяване. Но Мандалей беше не просто мощен и хубав, беше също интелигентен и занимателен. Рядка композиция от качества, които всеки би желал да има, само че ненавижда у другите. Когато го срещна преди девет лета по време на годишните лемноски игри, той стана първенец в пентатлона – тичане, скачане, битка, мятане на копие и диск. От всички юнаци, които се състезаваха за ръката й, Мандалей беше най-бързият и най-хитрият – един Одисей, изпреварил своето време. Мандалей пиеше, пееше, танцуваше и целуваше, както никой различен. Той беше постоянно една стъпка пред съперниците си, побеждаваше ги с лекост. Освен това елементарно се подчиняваше на дресура и Мирина го пожела за собствен заветен брачен партньор.

После пристигна измяната. Нейните лични сестри, братовчедки, снахи, зълви, етърви, вуйни, тетки, лели, всички го пожелаха. Като умел танцьор, Мандалей преспа с всички дами в царството, което по принцип си беше в реда на нещата, стига дамите да не го желаеха единствено за себе си. Оттам потеглиха и раздорите.

Станалото - станало. Мандатът на Мандалей свършваше. След осем дълги и нещастни за женския жанр години, свещеният цар трябваше да бъде убит и раздран ритуално на части по време на есенния фестивал.

Мирина изплува от извора и излезе гола върху мраморния под. Деформираното от раждания тяло, бе замязяло съвсем на статуята на Богинята майка – мощен ханш, мощни бедра, големи гърди, от които непрекъснато капеше кърма. Царицата се приближи до статуята, докосна златните фурми, окачени върху гърдите на Богинята, и се закле да изяде сърцето му.

Под колонадата на андреона, по войнишки, бяха подредени мечове, лъкове, леки копия, щитове и шлемове. В храма, с изключение на дами, не се допускаше и носенето на оръжие. Дружината на Мандалей пируваше в кръглото сумрачно помещение. Мъжете се бяха подредили в кръг с факли в ръце. В центъра на кръга Мандалей играеше спаринг с млад боец, който губеше битката. След следващата замяна на удари, Мандалей нокаутира зрелищно съперника си и мъжете изригнаха в аплодисменти. Вдигнаха царя на ръце и го занесоха до почетното ложе. Друг измъчен от унижения новобранец, наля вино в царската чаша и застана на четири крайници като табуретка. Мандалей изпъваше нозете върху гърба му, когато в андреона влезе Мирина с дребната Хипсипила на ръце.

– Скъпа, царице! Какво ви води в нашия теменос? Нали знаете, че този храм е свещена мъжка територия.

– Вашето неявяване разтревожи дребната Хипсипила, съпруже! Тя доста настояваше да ви види – някой се оригна юначен зад тила на царицата и мъжете избухнаха в недодялан разгулен смях. Мирина се обърна и ги изгледа един по един със спокойна тънка усмивка и мъжете замлъкнаха.

– Нима не бях аз тази, която ви разреши да построите този храм, съпруже? Вие казахте, че в него мъжете ще медитират и ще се учат на примирение и послушание на Богинята майка. Както виждам, „ медитирате “!

– Скъпа моя, пристигнала сте да ни видите в доста несъответствуващ миг. Днес сме малко превъзбудени, тъй като, както знаете, по традиция всяко значимо решение би трябвало да бъде разисквано един път в трезво и един път в пияно положение, с цел да се ревизира неговата заможност. Ние таман обсъждаме новия проектозакон за жертвоприношенията.

– Съпруже, за какво хабите напъните си? Нима нашето царство си няма закони? Нима сте не запомнили химните на дърветата и цветята? Нима не помните към този момент завета на пчелите? Нима сте не запомнили, че децата, добитъкът и земята и приходите ни са общи? Нима смятате за редно да внасяте още разкол измежду дамите? Съпруже, подгответе се за отдръпване от светските си отговорности. Твърде дълго отлагахме вашето величие.

– Но, Мирина, скъпа, почакайте! Сега не е време за бракоразвод. Повече от всеки път се нуждаем от непоклатимост. Аз върша всичко това за общото ни богатство. Юнаци, - Мандалей се обърна към дружината - оставете ни за миг уединено с нашата стопанка – мъжете почтително се отдръпнаха в сенките около стените на андреона. Някой пръдна и се разнесе заглушен смях. Мандалей се приближи до Мирина, опита се да покаже бащина любов към Хипсипила, не му се получи, бебето се разплака и Мандалей бързо се отхвърли. След това пиянският му мирис удари Мирина в лицето.

– Скъпа, всичко съм измислил. Твърдо считам, че е време човешкото жертвоприношение да бъде отстранено. Според последните теологически трендове, това е прекомерно „ варварско “. В новия проектозакон предлагаме свинете, овните и биковете като жертвен сурогат на Свещения цар. Сега повече от всеки път би трябвало да пазим мъжете, с цел да има кой да пази царството.

Мирина остана безмълвна, гледайки Мандалей дълго в очите. После протегна ръце напред, подавайки бебето. Мандалей погледна ненадейно, смути се, само че протегна ръце да поеме вързопа. В момента, в който го взе, в ръцете на Мирина проблясна острие. Царицата държеше кама, която бе скрила в пелените на бебето. Пронизителен вик оглуши андреона и Мирина стремително заби камата до дръжката в корема на Мандалей. После бързо пое бебето. Мъжете наскачаха от сенките, само че лемниянките нахлуха в храма. След няколко минути всички мъже лежаха мъртви, пронизани от личните си мечове, стрели и копия.

Свитата от млади дами беше слязла от конете и наблюдаваше кораба с пурпурни платна, който постепенно навлизаше в лемноския залив.

– Какво ще заповядате да създадем, царице? – обърна се една от дамите, обтягайки тетивата на лъка си.

– Нищо. Това са просто мъже.

На палубата на кораба, млад строен мъж също изследваше брега с далекогледа си.

– Какво ще заповядате, капитане!

– Момчета, пускайте котва! Мирише ми на рапани и чесън. – съобщи Язон и се усмихна необятно.