Да го знаеш не е същото като да го вярваш - ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА
– Недей да ми звъниш повече.
– Няма.
– Закълни се.
Мълчание.
– Закълни се.
Упорито.
– Знаеш, че няма защо да ми звъниш повече. Когато затворя довечера в края на диалога, затваряме книгата на историята си.
– Не затваряй още.
– Няма.
– Само още няколко минути да послушам по какъв начин дишаш. Как живееш. Как има нещо посред ни, пък даже да е просто проклетата телефонна връзка.
– Добре.
Мълчание.
– Вярваш ли го в действителност?
– Кое? Че е краят ли?
– Да.
– Почти.
– Нищо повече ли не можем да създадем?
– Направихме премного. За да съсипем всичко.
– Но още ме обичаш. Още те обичам.
– Така е.
– Но нямаме късмет.
– Нямаме.
– Обаче се обичаме.
– Обичаме се.
– И съсипахме всичко. Идиотски.
– Наистина идиотски. Без доверие няма смисъл да опитваме. Любовта не оцелява без него.
– И на следващия ден няма да ми се обадиш.
– Няма.
– Нито аз на теб.
– Нито ти.
– Ще е различен живот. Нов. Отделен.
– Напълно. Дали ще боли по-малко?
– Не знам. Ще разберем.
– Искаш ли да разбираме изобщо?
Мълчание.
– Не съм сигурна. Но знам, че е вярно.
– Вярваш ли го? Да го знаеш не е същото като да го вярваш.
– Не е. Обаче не ни е останало за поверие. Само знаем. Няма да се откажеш, нали?
– Няма.
– Но няма да звъниш повече. Не желая.
– Няма. Обаче ще очаквам ти да звъннеш.
– Няма.
– Знаеш. Но вярваш ли го?
– Не затваряй още.
– Няма.
създател: Валентина Йоргова
