– Много ми се яде цаца, сине. Ще ми купиш

– Много ми се яде цаца, сине. Ще ми купиш ли?

– За какво ти е? Ето ти цяла паница с мръвки. Защо не ги ядеш?

– Вече нямам зъби да хапвам мръвки. Искам цаца. Поне най-евтината. Моля те.

Виктор към този момент смяташе, че жена му е права. Баща му би трябвало да бъде изпратен на ново място за живеене: в старешки дом. 

И това макар обстоятелството, че бащата един път продаде къщата си, с цел да помогне на сина си. Нямаше задоволително пари, с цел да си купи апартамент. Синът му предложи да я продаде. Все отново на татко му нямаше да му коства доста, а щеше да има толкоз доста изгоди!

— Ти продай къщата, а аз ще те приютя. И няма да ти е скучно самичък.

Старията татко не искаше да се разделя с дома си. Но откакто намерения, реши да направя най-хубавото за моя обичан наследник. И по този начин той се реалокира.

Отначало всичко беше наред, само че последователно фамилията на сина му спря да го приема. Внучката не искаше да има нищо общо с дядо си, а брачната половинка на Виктор се ядосваше защо ли не и се караше на дядото за всичко.

Накрая дядото просто седеше в ъгъла, избран за него, и се опитваше да не пречи на никого.

Един ден синът му отиде при него и му съобщи:

– Дъщеря ни скоро ще се дами. И ще би трябвало да се преместиш в старешки дом. Избарахме ти най-хубавия, където ще бъдеш добре обгрижван. Стаята ти е нужна за младото семейство, те ще живеят тук известно време. Не можем всички да се поберем тук.

Старецът се изненада и стартира да плаче. Не можеше да откри думи, с цел да изрази възприятията си.

– Винаги съм се стараел да ги глезя. Дори продадох къщата. А никак не ми се искаше, имах толкоз доста мемоари, свързани с тази земя. Исках да умра там. Но аз го направих за теб. И в този момент ме пращате в старешки дом?

– Спокойно, баща. Сега би трябвало да тръгваме. Няма да останеш сами, ние ще идваме.

– Много съм отчаян. Не по този начин те възпитах. Иска ми се да имам вяра, че майка ти в този момент, след гибелта, не вижда в какво си се трансформирал.

– Прекалено трагичен си.

Синът не остана дълго, когато стигнаха до мястото. Старецът остана самичък. Известно време беше доста обезпокоен и даже отхвърляше да яде. Но последователно дядото се помири с ситуацията си и даже привикна с новия си дом.

Шест месеца по-късно мъжът умря. Синът му по този начин и не го посети макар обещанията. Старецът остави след себе си няколко хиляди лв., които цялостен живот спестяваше. Той завеща тези пари на едно момиче, което се грижеше за него в старческия дом.

Такова беше отмъщението на този дядо.

Виктор беше заинтригуван, когато не откри името си в наследството. Адвокатът му даде записка от татко му. В нея се споделяше следното:

„ Просто желаех да изживея умерено годините, които ми бяха отредени. А ти се отнесе доста грубо с мен. Затова дадох всичките пари на този, който показа моето страдалчество с мен. Това момиче е доста добър човек. За разлика от теб. Сбогом “.