„Каква благодарност очакваш? Ти си баба и твое задължение е да гледаш внуците“
– Каква признателност очаквахте? Ти си баба, твоя отговорност е да си гледаш внуците – сподели ми ненадейно снаха ми.
Думите й ме засегнаха надълбоко. Рядко се обръщам към тях за помощ, само че в този момент събитията се развиха по подобен метод, че просто не мога без поддръжката на сина си.
А снаха ми е изрично срещу той да ми оказва помощ.
Апартаментът ми беше наводнен от съседите ми. За страдание и това се случва. Те бяха в чужбина и някаква тръба взела, че се спука;а.
Някакъв техен отдалечен родственик, който имаше ключовете, отвори жилището и изкара водата. Но никой няма да ми компенсира вредите, тъй като притежателите няма да се приберат скоро.
Затова помолих сина ми да ми даде пари за ремонт. Кухнята има потребност от козметичен ремонт, промяна на няколко порти на шкафове и закупуване на нов диван, защото остарелият е изцяло прогизнал.
За всичко това ми трябват най-малко 2500 лева, само че аз нямам такива пари, тъй като съм пенсионерка отдавна.
Обърнах се към сина си с вярата той и снаха му да ми оказват помощ от признателност за цялата помощ, която им оказах.
Синът ми се ожени късно, на 35 години. Не харесах снаха си от първия миг, само че не споделих нищо – животът си бе на сина ми, също така мечтаех за внуци. Лилия беше с осем години по-млада от сина ми. От самото начало си личеше, че има мощен темперамент. Те живееха настрана, в жилището на сина ми и първоначално съвсем не се заичахме.
Всичко се промени, когато се роди първото им дете. Лилия не възрази против помощта ми. Отивах при тях, когато имах свободно време. Година и половина по-късно им се роди второ дете.
А седем месеца по-късно споделиха на снахата, че би трябвало да се върне на работа, другояче ще загуби положителната си работа.
Лилия стартира да ме убеждава да се пенсионирам и да си виждам внуците. Тя сподели, че никой не може да се оправи с това по-добре от личната им баба. Не желаех да напущам работата си: имах добра позиция, добър екип и работата ме държеше на крайници.
Заплатата, въпреки и дребна, въпреки всичко беше по-висока от пенсията. Но синът ми ме увери, че няма да ме оставят в неволя, тъй като с моя помощ и двамата ще могат да работят.
В последна сметка отстъпих и се пенсионирах. Две години ходех при тях всеки ден, като на работа. Не беше елементарно да виждам две дребни деца. Синът и снахата се връщаха чак вечерта.
През това време не харчих съвсем никакви пари за храна, тъй като се хранех у тях, спестявайки малко.
Никога не съм ги молила за нищо. Но в този момент, заради актуалните условия, се постановяваше. Апартаментът беше съществено развален и в случай че не се направи ремонт незабавно, ще се появи плесен, а това единствено ще утежни обстановката.
Когато за първи път започнах да приказвам за пари, синът ми се съгласи да помогне, само че снаха ми се намеси. Тя сподели, че не ми дължат нищо, тъй като съм баба, което значи, че съм длъжна да оказвам помощ с внуците.
Тогава не устоях:
– А за какво твоята майка ти не ти оказва помощ? Защо не се пенсионира тя поради внуците си? Това е и нейна отговорност, нали?
– Какво общо има майка ми с това? Тя преподава в университета, има значима работа и още й е надалеч от пенсия – избухна Лилия, очевидно афектирана от думите ми.
А какво толкоз споделих? Тъщата също е баба, само че се появява при децата един път на няколко месеца. Идва, пие чай със снаха си, гука с децата – и това е. А аз работя за тях всеки ден като икономка.
Думите на снаха ми, че нямам право да чакам признателност ме нараниха. Тогава разгласих, че се отдръпвам от тази „ позиция “. Сега дано молят майка й или да наемат бавачка, само че аз към този момент съм си свършила работата.
Реших да се върна на работа. Въпреки че няма да ме наемат назад на остарялото ми място, към този момент открих подобаващ вид. Сам ще печеля пари за ремонта.
Синът ми счита, че съм прекалила и съм направила сцена от нищото. Но аз не мисля по този начин. Те бъркат и съм сигурна в това.
Те не оцениха това, което направих за тях. Нека в този момент се оправят сами. Какво бихте създали, в случай че бяхте на мое място? Кой съгласно вас е прав?
