– Институтът служебен кабинет не може да бъде премахнат, защото

– Институтът длъжностен кабинет не може да бъде отстранен, тъй като във всяка парламентарна народна власт има служебни кабинети. Винаги, когато Народното събрание се разпуска, кабинетът, който остава да действа, се назовава длъжностен. А отнемането на пълномощието на президента да назначава служебно държавно управление би трябвало да е една от тези конституционни промени, които изискват Велико национално заседание поради правилото за разделяне на управляващите.

– Какви тогава са стъпките?

– Онова, което може да се направи, е да се плануват уточняващи текстове, които лимитират правото на “избор по лично убеждение ” на президента, наименуван още дискреционна власт. Ограниченията може да са разнообразни, само че съгласно мен би трябвало да се търсят в преимуществата и минусите на към този момент работилите в България служебни кабинети. Кабинети, а не държавни управления.

– Има ли разлика сред кабинет и държавно управление?

– Има. Служебен кабинет на процедура е половин държавно управление. Защото държавното управление при парламентарните демокрации е кабинет плюс парламентарно болшинство. Но когато Народното събрание се разпуска, с прилагателното “служебен ” дефинираме, че имаме непълноценно държавно управление и по название, и по същността си.

– Защото е краткотраен, целеви и се назначава от президента ли?

– Нито едното, нито второто, нито третото, а тъй като работи в отсъствието на парламентарно болшинство. То е нещо като осакатено държавно управление – кабинет без ефикасна парламентарна поддръжка.

– Каква е практиката в развитите европейски демокрации?

– Популярният в Западна Европа вид е, че при разпускането на Народното събрание настоящият кабинет става длъжностен.

Другият вид е от Народното събрание да бъде определен нов кабинет, който се дефинира като краткотраен. В Западна и Централна Европа доста постоянно, изправени пред вероятността за предварителни избори, парламентарните партии се договарят за министър председател, който е надпартиен, и състав на кабинета, който включва представители на главните парламентарни партии. С други думи – Народното събрание самичък си избира длъжностен кабинет.

Разбира се, има и алтернатива, когато болшинството в Народното събрание не може да излъчи кабинет, да се потърси различен политически индивид, който да назначи служебния кабинет – президентът.

Но българският случай е неповторим, тъй като постоянно при предварителни избори президентът получава цялостен, дискреционен надзор върху изпълнителната власт. Такава процедура в европейските парламентарни демокрации не ми е позната.

– Коя процедура е нормалната?

– Има служебни кабинети, назначени от президента, само че в изключителни случаи – освен при предварителни избори, само че и когато парламентарното болшинство категорично гласоподава съмнение към държавно управление.

Защото, наблягам, предварителните избори не постоянно значат загуба на парламентарно болшинство. Например има предварителни избори, които държавното управление, разполагащо със устойчиво болшинство, провокира. Това постоянно се случваше в Обединеното кралство, случи се неотдавна в Испания, това направи и болшинството на Герхард Шрьодер в Германия и така нататък Такива случаи имахме в България и при първия, и при втория кабинет на Бойко Борисов. Тогава болшинството в Народното събрание беше непокътнато и до последния му работен ден се одобряваха закони с ръководещото парламентарно болшинство.

Коренно друга е обстановката, когато при рецесия се реализира единодушие сред ръководещи и съпротива за избрана стратегия, която да рамкира дейностите на служебния кабинет. В България това е въпросът с кабинета “Софиянски ” през 1997 година, когато парламентарно болшинство на Българска социалистическа партия загуби легитимност, само че Българска социалистическа партия и ОДС реализираха договореност служебният кабинет да предприеме стъпки за въвеждане на паричен съвет, т.е. легитимността на Народното събрание беше преутвърдена.

– Каква е била тогава ролята на президента?

– Да спомогне за реализиране на единодушие сред ръководещи и съпротива за неотложните ограничения в остро конфликтната спешна обстановка и да подкрепи преутвърждаването на легитимността на парламентарната народна власт. И президентът Петър Стоянов съвършено изигра тази роля.

Краят на кабинета “Орешарски ” също беше обвързван с постигането на единодушие сред всички парламентарно показани партии – за ограниченията, които трябваше да бъдат подхванати, с цел да се стабилизира банковата система, разтърсена след банкрута на КТБ. Тогава на съвещателен съвет при президента Плевнелиев даже беше контрактувана съответната дата, на която Орешарски да подаде оставка, с цел да има Народното събрание време да одобри нужните закони.

Така в обстановки на парламентарна и обществена рецесия Народното събрание получаваше по-висока легитимност, тъй като с поддръжката на президента ръководещите и опозицията се съгласяваха на избрани ограничения.

– Защо обаче офанзивата към института длъжностен кабинет е толкоз радикална в този момент?

– Първият минус на сегашната българска конституционна уредба е, че служебният кабинет всъщност е “назначена извън ” изпълнителна власт, която като че ли освобождава новоизбрания парламент от отговорността да сформира кабинет. През пролетта на 2021 година беше ясно, че доста мъчно може да се образува парламентарно болшинство. Но вместо “партиите на митинга ” да реализират единодушие, тъй че да образуват някакво ръководещо болшинство, те по патологична логичност взеха решение да правят отстъпка отговорността за образуване на кабинет на президента, с цел да си завоюват още време. Всъщност тези партии, още преди да са спечелили изборите, разчитаха, че може да получат посланичество в президентския длъжностен кабинет, като предлагат свои министри, което и направиха. Това е патологична партийност. Само за съпоставяне желая да подчертая, че през зимата на 2013 година, след оставката на държавното управление “Борисов 1 ” президентът Плевнелиев се обръща към всички парламентарно показани партии и им предлага да предлагат свои министри. Но тогава, при здрава и ефикасна партийна система и при добре работещ парламент всички те му декларират: “Ние ще излъчим своите министри, когато спечелим избори! ”.

Логиката на европейските парламентарни демокрации е да търсиш присъединяване в изпълнителната власт, съразмерно на парламентарното посланичество, което си спечелил. Служебните кабинети на Радев през 2021 година насърчаваха партиите на митинга безконтролно да мислят, че имат спешен излаз, лека писта, някой, който да сформира кабинет с техни министри, а пък на последващи или по-следващи избори те да завоюват толкоз мандата, колкото им се желае.

Друг огромен минус на последните четири служебни кабинета е, че техните министър председатели бяха хора, които са част от администрацията на президента, хора, подчинени на Румен Радев, а не персони с висок публичен престиж, които да дадат решение на рецесията. Така логиката на служебния кабинет – да бъде управляван от обществено виновни персони, беше изопачена. В Европа за министър председатели на служебните кабинети се търсят хора с неоспорим престиж, заемали позиции, по-високи от тази на министър – да вземем за пример ръководител на Конституционен съд или ръководител на национална банка. Хора, които имат и професионален престиж, и политическа отговорност, надхвърляща времевия небосвод на един длъжностен кабинет и по-висока от тази на длъжностен министър-председател.

В България имаме също такива образци – кабинетът на Софиянски, който е сполучлив кмет на столицата и откакто завършва действието на служебния кабинет довършва мандата си и печели идващ.

Макар да има престиж като кмет на София, той знае, че откакто завърши мандата му като длъжностен министър-председател, ще носи политическа отговорност и ще се явява на последващи избори. Такъв беше казусът и с първия длъжностен кабинет на Радев с министър- ръководител Огнян Герджиков – някогашен ръководител на Народното събрание, правист и академични професор с неоспорим престиж.

– Два проблема разиска по една телевизия конституционалистът проф. Наталия Киселова, ако институтът длъжностен кабинет бъде отстранен. Единият – какво се случва, в случай че министър председателят в оставка откаже да оглави краткотрайното ръководство до предварителния избор и Народно събрание изчерпва трите благоприятни условия за негова опция. Вторият – в случай че заради съдбовни условия служебният министър-председател не работи.

– Мисля, че това са по-скоро механически проблеми. Тук огромният въпрос е ясно да се уточни в кои случаи президентът автоматизирано назначава кабинета в оставка като длъжностен и по кое време се назначава длъжностен кабинет с друг министър-председател и състав. При гласувано съмнение към кабинета в оставка би трябвало да се назначава нов кабинет. Така е да вземем за пример в Австрия. В Гърция, откакто са извършени предварителни избори, само че не може да бъде формиран кабинет, президентът назначава длъжностен.

Но в такива случаи нормално се търси гаранция, че кабинетът, който ще бъде назначен от президента, а не определен от Народното събрание, ще е политически неутрален. Затова на позицията министър- ръководител се назначава обществена персона с огромен престиж, която няма партийна обязаност и специалността му е да арбитрира.

Има и различен миг – множеството президенти в България са партийно обвързани. И когато да вземем за пример Петър Стоянов назначаваше длъжностен кабинет, най-малко половината от министрите в него бяха бъдещи министри в постоянното държавно управление на Иван Костов. Т.е. служебният кабинет бе стъпка към идващия постоянен и нещо като предмостие на бъдещото парламентарно болшинство.

Другата алтернатива – Росен Плевнелиев назначи за длъжностен министър председател Георги Близнашки, тъй като той беше ръководител на цивилен предприемчив комитет, събирал над 400 хиляди подписа за референдум, т.е. потърси гражданска легитимация за своя избор.

– Как съгласно вас ще се ограничи дискрецията на президента, за която говорихме първоначално, без да се наруши правилото за разделяне на управляващите?

– Според мен, каквато и смяна, обвързвана със служебния кабинет, да направи това Народно заседание, президентът ще сезира Конституционния съд. Мисля, че логиката в препоръчаните конституционни промени е да се вкарат ограничавания на дискреционната власт на президента, само че да се резервира пълномощието му да назначава с декрет длъжностен кабинет.

– Смятате ли, че концепцията за ограничение на кметския мандат до най-много два мандата т.е. 8 години, бе сполучлива?

– Ако би трябвало да се лимитират мандати, каква е логиката да се свиват до два мандатите на кмета, а не на общинските съветници или на депутатите?

Като цяло такава мярка неизбежно влиза в несъгласие с правилата на представителната народна власт.

Както за кметовете, по този начин и за депутатите и общинските съветници важи правилото, че броят на мандатите на положителните политици е безсмислено да бъде лимитиран.

24chasa.bg