Изчезналият Галин: Страх ме е до утре дали ще съм жив! Видях нещо, следят ми телефона
– “Гальо, какво ти става, нещо си обезпокоен?
– Страх ме е до на следващия ден дали ще съм жив. Преследват ме и имам подозрение, че ми подслушват телефона. Видях нещо, което не трябваше да виждам. ”
Последният диалог на 30-годишния Галин Димитров от Русе заплита мистерията към изгубването му. Следите на младежа се губят повече от 20 дни, а последното място, на което е забелязан, е къща за посетители покрай село Кошов.
На 25 август той звъни на собствен другар, който е таксиметров водач, и го вика до адреса си. Качва се в колата му и му споделя да кара към Варна или София, предава “24 часа – 168 истории ”. Планът на Галин в никакъв случай не е бил да отиде до гористата околност, където изчезва, както се съобщаваше досега.
“Искам да се махна от Русе за 2-3 дни. Много ми се насъбра ”, обяснил още на приятеля си.
Таксиметровият водач му предложил да го закара до с. Кошов, където имало къщи за посетители.
“Гальо, това е наоколо и ще ти хареса, просто към 16,30 ч би трябвало да посрещам жена си и нямам време да те карам чак до столицата ”, му обяснил той.
Галин се съгласил. Стигнали до “Милковата къща ”. Шофьорът си тръгнал. Димитров влезнал вътре и си платил за стая, само че даже не поискал да я види или да отпочине за малко.
Служителите забелязали, че той излязъл извън, седнал на пейката пред къщата и почнал да се оглежда. Това траяло няколко минути, след което ги попитал за магазин. Искал да си купи вода и храна. Обяснили му накъде да тръгне, само че оттова насетне не знаели какво се е случило, тъй като повече не се върнал при тях.
Остава неразбираемо какво тъкмо е видял Галин, бил ли е заплашван в действителност и от кого. Не е споделил и пред родителите си.
“Поведението му е ненадейно за нас – споделя пред вестника майка му Ангелинка Димитрова. – Изненадани сме, тъй като татко му си е у дома и станаха таман 4 месеца, откогато беше опериран от сърце. Претърпя доста комплицирана интервенция в София – два байпаса, пейсмейкър, промяна на клапа. Още шест месеца не би трябвало да се вълнува по никакъв мотив, с цел да може да се възвърне. Галин знаеше доста добре това и го щадеше. Ходеше да пазари и купуваше медикаменти. Постоянно посещавахме и болничното заведение, до момента в който мъжът ми лежеше на легло. По никакъв метод синът ни не би направил нещо, с което може да утежни здравето му. Той го пазеше. Някой би трябвало да го е заплашил с нещо съществено, с цел да се отключи у него този голям боязън. Изглеждаше обезпокоен, само че не мога да ви кажа за какво. ” Никога до момента Галин не е изчезвал по този начин. Преди не е споделял да има терзания за живота си или че някой го следи.
“Нямаме спомен даже в миналото да е изпитвал толкоз мощен боязън за каквото и да било. ”
Младежът трябвало да е трета година студент в русенския университет. Учел “Национална сигурност ” и имал единствено отлични оценки – петици и шестици.
“Работеше доста – споделя още Ангелинка. – Караше такси. Като започнеше 12-часовата промяна вечер, не тръгваше отегчен. Правеше по този начин – идва си до у дома да хапне нещо небрежно и се изнася допустимо най-скоро без никакво бавене. Нямаше потребност от отмора. Баща му, като погледнеше оборотите на пътната брошура, и не можеше да повярва. Галин ни споделяше по този начин: “Аз съм излязъл не да се смотавам по улиците, а да работя. Качвам всички хора и не разделям никого ”. Той си плащаше семестрите в университета самичък. Не ни позволяваше на нас да го вършим. Даже ни обясняваше, че семестърът му отново е вдигнат, тъй като беше ходил да ревизира. Занятията му трябваше да стартират на 2 септември. Обикновено първия ден, като отидеше, тогава си плащаше таксата. Ние проверихме и това – дали я е платил, само че не го е направил. ”
Майка му споделя, че бил ученолюбив.
“Четеше доста, изключително Петър Дънов. Всичко, обвързвано с него, всевъзможни писания. Много се вълнуваше. Гледаше National Geographic. Следеше и политическите процеси в страната ни, тъй като въпреки всичко специалността му в университета го изискваше. Владее свободно британски, немски и полски. Казвам го, ако в региона, където изчезна, е имало чужденци и е допустимо да е приказвал с тях. Не е човек, който има проблеми с общуването. Даже в противен случай – споделяше с всеки доста добре. Поне преди изгубването си беше по този начин. Сега, в случай че се е трансформирал, поради този боязън, за който е говорел, не знам. Със сигурност не е от хората, които споделят проблемите с родителите си. Трябва нещо прекомерно да е станало и доста да го е впечатлило, с цел да ни каже. Гледаше да не ни тревожи. На нас той не ни е казвал за това, че се опасява за живота си. Видяхме го, че е обезпокоен, само че си мълчеше. Споделил е на индивида, който го кара с таксито и който е наш фамилен другар. ”
В полицията майка му и татко му са чули запис от позвъняването на Галин до 112. Той е звъннал, откакто дошъл в къщата за посетители.
“Бил е уплашен за живота си ”, споделя брат му. Телефонът му е открит покрай село Кошов.
От полицията в Русе обясниха, че към тях има постъпили сигнали от поданици, които настояват, че са видели Димитров, само че след инспекция е открито, че не е бил той. В търсенето му управляващите са присъединили и термодронове.
Негови другари споделят, че не е бил почитател на планинските походи, само че бил фанатик на тематика непорочност.
“Самото място, на което той изчезва, не е естествената му среда – изяснява прочут на Галин пред вестника. – Мога да ви дам и един образец за какво го настоявам – през днешния ден минимум три пъти той щеше да влезе да се изкъпе, да си облече хубавите облекла, да се напръска с най-хубавия си парфюм и да обуе най-скъпите си маратонки. На месец ходеше по два пъти на коафьор. Много си обръщаше внимание. Беше извънредно значимо за него по какъв начин наподобява. Забелязваше най-малкото петънце и даже прашинка. Другото е, че той е градско момче. Кракът на Галин в никакъв случай не е стъпвал към с. Кошов, където е липсващ. ”
Според Ангелинка няма по какъв начин другар на сина да е повлиял на странното му държание.
“Подбираше обкръжението си много. Нямаше 100 другари. Малко, само че все съществени момчета. Тези, с които е непосредствен и са дружно от години, са двама. Те живеят в Англия. Едното момче се ожени за англичанка. Галин тогава работеше в Германия, само че си пристигна в България, тъй като сватбата беше тук. Поддържат си връзка с него и до през днешния ден. Другото момче също работи в Англия. Разбира се, той има другари и тук, само че множеството са към този момент фамилни. Няма неприятна компания, която да го е подтикнала към нещо. Не дружи с такива хора. ”
Близки на Галин споделят, че той в никакъв случай не е вземал опиати. Не бил почитател и на алкохола. Тези две неща изключват той да е липсващ пийнал или под въздействието на някакви вещества.
“Той беше извърнат доста към фамилията си – споделя майка му. – Дори се сърдеше, когато ние сме купили нещо за вечеря у нас. Излизаше до магазина и вземаше артикули. Обясняваше: “Мамо, хапвайте, аз съм сготвил, тъй като ти си била на работа и си изморена ”. Много грижовно момче. ”
Ангелинка добавя, че синът й не е имал здравословни проблеми.
“Ако има потребност от някакво лекуване след този стрес, който претърпява, ние ще се погрижим за него ”, споделя майка му.
Около с. Кошов няма зверове, пътеките са маркирани, черните пътища – леснопроходими
Скалите са високи до 50 м. В тях има стотици дребни пещери за заслон. Тези дни времето е топло даже през нощта
Галин Димитров не е познавал региона към с. Кошов, където се губят следите му. Младежът за първи път е бил там, само че това съгласно планинари не е проблем, защото мястото е елементарно проходимо.
“Няма вид, в който човек със здрав разсъдък да не се ориентира – изяснява пред “24 часа – 168 истории ” Сашо Попов – ръководител на Туристическо сдружение “Приста ” в Русе, който е обхождал местността стотици пъти. – В този регион не се губят хора. Има пътечки, по които всеки може да тръгне. В една или друга посока незабавно може да се стигне до горното или до долното село. След 2, 3 до 4 часа най-вече ще се откри обитаемо място, защото селата са относително близо. С една дума регионът е каньоновидна котловина, т.е. съвсем каньон, само че не напълно, тъй като не всеки път от двете страни на брега на река Черни Лом има скали. Те са от 30 до 50 м високи. На избрани дистанции от тях има проходими пътечки, които водят догоре, т.е. до нивите. Освен това има стотици дребни пещери в скалите. Те са по няколко метра във вътрешността. Дори да има вятър, човек може да се подслони в тях, само че тъкмо тези дни беше доста топло. Едва ли се е налагало сходно нещо. Може би градусите бяха единствено с няколко по-ниски от тези в града. Тоест и през нощта е търпимо. ”
Попов споделя, че цялата котловина е необятна от 100 до 200 м. В средата й е река Черни Лом с ширина 5-6 м и дълбочина 1-2 м. Отстрани има скали и дървета. Животните, които я населяват, са птици, чакали, елени, сърни.
“Няма рискови зверове – твърди планинарят. – Може да е бил изправен единствено пред две рискове. Едната е да е паднал от скали, само че това е, ако се е катерил по тях. Скалните църкви там са налични. До най-малко 90 % се стига без въжета и спомагателни уреди. Другият риск може да е отровна змия, и то единствено в случай че настъпи такава. В годината съм виждал единствено един път пепелянка, само че тя се отличава и бяга. Представете си какъв брой е спокоен регионът, щом водим деца и възпитаници на авантюристичен пътувания. Минус е, че тъкмо в този сезон е обрасло – има коприва и шубраци, само че с туристите минаваме постоянно напролет и подстригваме с лозарски ножици, тъй че пътеките да са проходими и да се виждат. ”
Попов споделя, че маркировката се поддържа прецизно. Има ленти и табели.
За изгубването на Галин Сашо и неговата група разбрали преди 2-3 седмици, когато били в региона на пещерата Орлова чука в Дунавската хълмиста низина: “Имахме честване в местността и затова останахме да нощуваме на палатки. На другия ден ни оповестиха за младежа. Колеги ни обясниха да бъдем нащрек, ако той се появи отнякъде. Никой от нас не го видя, до момента в който бяхме там ”.
– Страх ме е до на следващия ден дали ще съм жив. Преследват ме и имам подозрение, че ми подслушват телефона. Видях нещо, което не трябваше да виждам. ”
Последният диалог на 30-годишния Галин Димитров от Русе заплита мистерията към изгубването му. Следите на младежа се губят повече от 20 дни, а последното място, на което е забелязан, е къща за посетители покрай село Кошов.
На 25 август той звъни на собствен другар, който е таксиметров водач, и го вика до адреса си. Качва се в колата му и му споделя да кара към Варна или София, предава “24 часа – 168 истории ”. Планът на Галин в никакъв случай не е бил да отиде до гористата околност, където изчезва, както се съобщаваше досега.
“Искам да се махна от Русе за 2-3 дни. Много ми се насъбра ”, обяснил още на приятеля си.
Таксиметровият водач му предложил да го закара до с. Кошов, където имало къщи за посетители.
“Гальо, това е наоколо и ще ти хареса, просто към 16,30 ч би трябвало да посрещам жена си и нямам време да те карам чак до столицата ”, му обяснил той.
Галин се съгласил. Стигнали до “Милковата къща ”. Шофьорът си тръгнал. Димитров влезнал вътре и си платил за стая, само че даже не поискал да я види или да отпочине за малко.
Служителите забелязали, че той излязъл извън, седнал на пейката пред къщата и почнал да се оглежда. Това траяло няколко минути, след което ги попитал за магазин. Искал да си купи вода и храна. Обяснили му накъде да тръгне, само че оттова насетне не знаели какво се е случило, тъй като повече не се върнал при тях.
Остава неразбираемо какво тъкмо е видял Галин, бил ли е заплашван в действителност и от кого. Не е споделил и пред родителите си.
“Поведението му е ненадейно за нас – споделя пред вестника майка му Ангелинка Димитрова. – Изненадани сме, тъй като татко му си е у дома и станаха таман 4 месеца, откогато беше опериран от сърце. Претърпя доста комплицирана интервенция в София – два байпаса, пейсмейкър, промяна на клапа. Още шест месеца не би трябвало да се вълнува по никакъв мотив, с цел да може да се възвърне. Галин знаеше доста добре това и го щадеше. Ходеше да пазари и купуваше медикаменти. Постоянно посещавахме и болничното заведение, до момента в който мъжът ми лежеше на легло. По никакъв метод синът ни не би направил нещо, с което може да утежни здравето му. Той го пазеше. Някой би трябвало да го е заплашил с нещо съществено, с цел да се отключи у него този голям боязън. Изглеждаше обезпокоен, само че не мога да ви кажа за какво. ” Никога до момента Галин не е изчезвал по този начин. Преди не е споделял да има терзания за живота си или че някой го следи.
“Нямаме спомен даже в миналото да е изпитвал толкоз мощен боязън за каквото и да било. ”
Младежът трябвало да е трета година студент в русенския университет. Учел “Национална сигурност ” и имал единствено отлични оценки – петици и шестици.
“Работеше доста – споделя още Ангелинка. – Караше такси. Като започнеше 12-часовата промяна вечер, не тръгваше отегчен. Правеше по този начин – идва си до у дома да хапне нещо небрежно и се изнася допустимо най-скоро без никакво бавене. Нямаше потребност от отмора. Баща му, като погледнеше оборотите на пътната брошура, и не можеше да повярва. Галин ни споделяше по този начин: “Аз съм излязъл не да се смотавам по улиците, а да работя. Качвам всички хора и не разделям никого ”. Той си плащаше семестрите в университета самичък. Не ни позволяваше на нас да го вършим. Даже ни обясняваше, че семестърът му отново е вдигнат, тъй като беше ходил да ревизира. Занятията му трябваше да стартират на 2 септември. Обикновено първия ден, като отидеше, тогава си плащаше таксата. Ние проверихме и това – дали я е платил, само че не го е направил. ”
Майка му споделя, че бил ученолюбив.
“Четеше доста, изключително Петър Дънов. Всичко, обвързвано с него, всевъзможни писания. Много се вълнуваше. Гледаше National Geographic. Следеше и политическите процеси в страната ни, тъй като въпреки всичко специалността му в университета го изискваше. Владее свободно британски, немски и полски. Казвам го, ако в региона, където изчезна, е имало чужденци и е допустимо да е приказвал с тях. Не е човек, който има проблеми с общуването. Даже в противен случай – споделяше с всеки доста добре. Поне преди изгубването си беше по този начин. Сега, в случай че се е трансформирал, поради този боязън, за който е говорел, не знам. Със сигурност не е от хората, които споделят проблемите с родителите си. Трябва нещо прекомерно да е станало и доста да го е впечатлило, с цел да ни каже. Гледаше да не ни тревожи. На нас той не ни е казвал за това, че се опасява за живота си. Видяхме го, че е обезпокоен, само че си мълчеше. Споделил е на индивида, който го кара с таксито и който е наш фамилен другар. ”
В полицията майка му и татко му са чули запис от позвъняването на Галин до 112. Той е звъннал, откакто дошъл в къщата за посетители.
“Бил е уплашен за живота си ”, споделя брат му. Телефонът му е открит покрай село Кошов.
От полицията в Русе обясниха, че към тях има постъпили сигнали от поданици, които настояват, че са видели Димитров, само че след инспекция е открито, че не е бил той. В търсенето му управляващите са присъединили и термодронове.
Негови другари споделят, че не е бил почитател на планинските походи, само че бил фанатик на тематика непорочност.
“Самото място, на което той изчезва, не е естествената му среда – изяснява прочут на Галин пред вестника. – Мога да ви дам и един образец за какво го настоявам – през днешния ден минимум три пъти той щеше да влезе да се изкъпе, да си облече хубавите облекла, да се напръска с най-хубавия си парфюм и да обуе най-скъпите си маратонки. На месец ходеше по два пъти на коафьор. Много си обръщаше внимание. Беше извънредно значимо за него по какъв начин наподобява. Забелязваше най-малкото петънце и даже прашинка. Другото е, че той е градско момче. Кракът на Галин в никакъв случай не е стъпвал към с. Кошов, където е липсващ. ”
Според Ангелинка няма по какъв начин другар на сина да е повлиял на странното му държание.
“Подбираше обкръжението си много. Нямаше 100 другари. Малко, само че все съществени момчета. Тези, с които е непосредствен и са дружно от години, са двама. Те живеят в Англия. Едното момче се ожени за англичанка. Галин тогава работеше в Германия, само че си пристигна в България, тъй като сватбата беше тук. Поддържат си връзка с него и до през днешния ден. Другото момче също работи в Англия. Разбира се, той има другари и тук, само че множеството са към този момент фамилни. Няма неприятна компания, която да го е подтикнала към нещо. Не дружи с такива хора. ”
Близки на Галин споделят, че той в никакъв случай не е вземал опиати. Не бил почитател и на алкохола. Тези две неща изключват той да е липсващ пийнал или под въздействието на някакви вещества.
“Той беше извърнат доста към фамилията си – споделя майка му. – Дори се сърдеше, когато ние сме купили нещо за вечеря у нас. Излизаше до магазина и вземаше артикули. Обясняваше: “Мамо, хапвайте, аз съм сготвил, тъй като ти си била на работа и си изморена ”. Много грижовно момче. ”
Ангелинка добавя, че синът й не е имал здравословни проблеми.
“Ако има потребност от някакво лекуване след този стрес, който претърпява, ние ще се погрижим за него ”, споделя майка му.
Около с. Кошов няма зверове, пътеките са маркирани, черните пътища – леснопроходими
Скалите са високи до 50 м. В тях има стотици дребни пещери за заслон. Тези дни времето е топло даже през нощта
Галин Димитров не е познавал региона към с. Кошов, където се губят следите му. Младежът за първи път е бил там, само че това съгласно планинари не е проблем, защото мястото е елементарно проходимо.
“Няма вид, в който човек със здрав разсъдък да не се ориентира – изяснява пред “24 часа – 168 истории ” Сашо Попов – ръководител на Туристическо сдружение “Приста ” в Русе, който е обхождал местността стотици пъти. – В този регион не се губят хора. Има пътечки, по които всеки може да тръгне. В една или друга посока незабавно може да се стигне до горното или до долното село. След 2, 3 до 4 часа най-вече ще се откри обитаемо място, защото селата са относително близо. С една дума регионът е каньоновидна котловина, т.е. съвсем каньон, само че не напълно, тъй като не всеки път от двете страни на брега на река Черни Лом има скали. Те са от 30 до 50 м високи. На избрани дистанции от тях има проходими пътечки, които водят догоре, т.е. до нивите. Освен това има стотици дребни пещери в скалите. Те са по няколко метра във вътрешността. Дори да има вятър, човек може да се подслони в тях, само че тъкмо тези дни беше доста топло. Едва ли се е налагало сходно нещо. Може би градусите бяха единствено с няколко по-ниски от тези в града. Тоест и през нощта е търпимо. ”
Попов споделя, че цялата котловина е необятна от 100 до 200 м. В средата й е река Черни Лом с ширина 5-6 м и дълбочина 1-2 м. Отстрани има скали и дървета. Животните, които я населяват, са птици, чакали, елени, сърни.
“Няма рискови зверове – твърди планинарят. – Може да е бил изправен единствено пред две рискове. Едната е да е паднал от скали, само че това е, ако се е катерил по тях. Скалните църкви там са налични. До най-малко 90 % се стига без въжета и спомагателни уреди. Другият риск може да е отровна змия, и то единствено в случай че настъпи такава. В годината съм виждал единствено един път пепелянка, само че тя се отличава и бяга. Представете си какъв брой е спокоен регионът, щом водим деца и възпитаници на авантюристичен пътувания. Минус е, че тъкмо в този сезон е обрасло – има коприва и шубраци, само че с туристите минаваме постоянно напролет и подстригваме с лозарски ножици, тъй че пътеките да са проходими и да се виждат. ”
Попов споделя, че маркировката се поддържа прецизно. Има ленти и табели.
За изгубването на Галин Сашо и неговата група разбрали преди 2-3 седмици, когато били в региона на пещерата Орлова чука в Дунавската хълмиста низина: “Имахме честване в местността и затова останахме да нощуваме на палатки. На другия ден ни оповестиха за младежа. Колеги ни обясниха да бъдем нащрек, ако той се появи отнякъде. Никой от нас не го видя, до момента в който бяхме там ”.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ