Преди да си отиде тя разкрила на своя мъж голямата си тайна
– Длъжна съм, Никола, да разкрия една загадка. Не мога да мълча. А и няма потребност. Колко още ми остава… Само Господ знае. А по този начин – ще споделя с теб и ще ми стане по-леко на душата. И ще бъде по-леко да се сбогувам.
Това споделила Анна на брачна половинка си, до момента в който била прикована на легло с болест, която нямало по какъв начин да пребори.
Жената от дълго време се била примирила с обстоятелството, че умира. Тя приела всичко и със спокойна душа зачакала заминаването си.
Но тези дни тя в действителност да поговори от душа със брачна половинка си, по някакъв метод да го поддържа и да го успокои. Той прекомерно тежко преживявал нейната болест и неизбежно наближаващата гибел.
Анна към този момент споделила доста благи думи на мъжа си, благодарила му за щастливия живот, който е живяла до него. А през днешния ден решила да разкре тайната си.
– Помниш ли по какъв начин се запознахме? Запозна ни вуйна ми Мария. Работеха дружно с майка ти, моята обичана свекърва… А какво се случи преди този момент ти даже не знаеш…
Тогава, Никола, имах връзка с един човек. Имахме такава обич. О…само като се сетя…
А той ме съобщи, стартира да се среща с нашата съседка скрито от мен. Когато разбрах, не видях бял ден. Мислех си край, това е всичко – толкоз доста страдах, Никола…
Тогава вуйна Мария реши да ме запознае с някого. Както се споделя, чеп клин избива. И ме срещна с теб. Тогава си споделих, че ще се оженя за теб. Задължително. От злоба към другия.
Анна мълчеше. Събра сили и последователно погледна брачна половинка си. Но не видя комплициране на лицето му. Той беше толкоз благ като преди, единствено се усмихваше, държейки я за ръка.
– Тогава не те обичах. Изобщо не те обичах, Никола. Направих всичко на инат на оня изменник. В първите месеци от фамилния ни живот търсих мотив да те напусна. Търсех дефекти в теб, признаци на нехайство или прояви на неучтивост. Трябваше ми причина да си потегли. Търсих, само че по този начин и не намерих…
Ще ти кажа следното – ти беше доста добър брачен партньор от първата минута. Няма защо да те укори, няма защо да се карам или съдя.
Ти беше толкоз гальовен, толкоз пряк в своята елементарност, любовта ти към мен беше толкоз огромна, че беше невероятно да не се предам на твоя плен.
И се разтопих. Постепенно започнах да разбирам, да усещам, че ти си доста по-добър и по-достоен от този, за който страдах толкоз дълго. Че какво има той! Разбрах, че си най-хубавият!
Ти, брачният партньор ми, моят обичан, безценен брачен партньор, си най-хубавият човек на земята. Твоята огромна обич освен ме излекува, само че и ми оказа помощ още веднъж да изпитам това прелестно възприятие. Обичах те с цялото си сърце. И тогава разбрах, че всичко, което имах преди теб, беше такава дреболия, незначителност, глупост…
А оня, другият, един ден се срещна с мен и ми предложи да те напусна и да пребивавам с него. Казват, че остарялата обич наслойка не хваща. Знаеш ли, Никола, къде го пратих? Ами сещаш се…
И през днешния ден ти благодаря за всичко, което имахме. И споделям благодаря на ориста за теб – обичани мой. Скоро с теб ще се разделим, само че не тъгувай доста. Раздялата не е вечно. Две души, които се обичат толкоз доста, не могат да се разделят вечно. Ще има среща, тя ни следва. Срещата чака всички влюбени сърца…
Анна замълчала за дълго. Но тази тишина била изпълнена със наличие И двамата си припомнили прелестните моменти от взаимния им живот. Съпругът я погалил по ръката. Сълзи се стичали по лицето му. Това били сълзи на обич и признателност към обичания човек поради щастието и насладата. А и поради болката… Закъде щяхме да сме без нея.
