В 10 oблacти ca пoлучeни знaчитeлнo пo-ниcки дoбиви, в cрaвнeниe

 

В 10 oблacти ca пoлучeни знaчитeлнo пo-ниcки дoбиви, в cрaвнeниe cъc cрeднитe зa пocлeднитe 5 гoдини. Тoвa пoкaзвaт oпeрaтивни дaнни нa Миниcтeрcтвoтo нa зeмeдeлиeтo, хрaнитe и гoритe (МЗХГ). Тoвa ca Дoбрич, Вaрнa, Бургac, Cливeн, Ямбoл, Шумeн, Търгoвищe, Cилиcтрa, Рaзгрaд, Руce. Нaй-голямото понижение се чака за община Добрич - 68 %.

Дoбивитe пo oбщини там вaрирaт oт 130 кг/дкa зa oбщинa Гeнeрaл Тoшeвo дo 220 кг/дкa зa oбщинa Дoбрич-ceлcкa. Във вcички oбщини нa oблacт Дoбрич пoлучeнитe дoбиви ca c нaд 60 % пo-ниcки в cрaвнeниe cъc cрeдния дoбив зa oблacттa зa прeдхoдния пeтгoдишeн пeриoд. Нaй-гoлям срив -  cъc 70 дo 77 %, се следи в oбщините Бaлчик, Кaвaрнa, Шaблa и Гeнeрaл Тoшeвo.

 Обявените резултати надалеч надминават песимистичните прогнози за към 40% по-ниски добиви.

Какви са аргументите за пагубните резултати?

Основните аргументи са огромните температурни амплитуди и сушата. Според доцент Галина Михова от Добруджанския аграрни институт неприятното положение на пшеницата в Добруджа обаче се дължи освен на сушата, само че и на неверен избор на сортове от земеделските производители.

 „ Неадекватно построена сортова конструкция, неверни софтуерни решения, непознаване както на биологичните особености на зърно-житните култури, по този начин и на отглежданите сортове “, твърди Михова.

„ Добивите са рекордно ниски – по 100 кг от декар, а зърното е с главня. Това е най-тежката болест при пшеницата “, разяснява арендаторът Иван Гочев, който е и шеф на Добруджански агробизнес център. Според него, ниските добиви са от ниви, засяти с непознати сортове – най-вече френски и австрийски.

„ Тази година, който е сял български сортове, ще завоюва. Разликата в добивите ще е от порядъка на 500 кг от декар. Ако се прибират по 100 кг пшеница от непознати сортове, то от българската пшеница ще има по 600 кг от декар “, сподели Иван Гочев.

Средният рандеман от пшеница в област Добрич ще бъде към 200 кг/дка, тъй като доста малко производители са заложили на родни сортове.

„ Когато ние, като експерти, споделяме на нашите земеделци грешките, те ни се сърдят. Доста от дълго време посочихме главните аргументи за евентуално по-ниските добиви: недобра сортова конструкция и несъответстващо наторяване по отношение на годината. Говоря за наторяване по отношение на изискванията през тази стопанска година. Недооценен беше ниският влагозапас, голословно се вложиха огромни количества азотни торове – и сушата си сподели думата, както и проливните дъждове. Когато приказвам за преимуществото на българските сортове, това не значи, че производителите би трябвало напълно да отстранен непознатите сортове. Просто всеки би трябвало да си реши самичък рисковете “, разяснява проф. доктор Иван Киряков, завеждащ отдел „ Селекция на зърнено-житни и бобови култури “ в Добруджанския аграрни институт край Генерал Тошево.

Ще има ли недостиг?

Близо 5 млн. тона е предстоящата зърнена годишна продукция от пшеница тази година, разгласи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Тя акцентира, че и тази годината страната ни ще резервира размерите си за самозадоволяване с самун и фураж. По думите й, България е на едно от челните места по износ на зърно за трети страни и Европейски Съюз. „ Ще запазим изрично статута си на огромен чист експортьор на зърно и през актуалната маркетингова година “, означи Десислава Танева.

Тя добави, че без значение от неподходящите за посевите агрометеорологични условия в актуалната стопанска година, се чака добра годишна продукция. „ Прогнозите за упования рандеман на зърнопроизводителите са за 4,5 млн. тона. Не се чака повишаване на цените на брашно и самун “, успокои Танева.