Ниша в попски зид крила пушката на Петко войвода
ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ
Най-модерното за времето си оръжие " Уинчестър " 1866 година споделя историята си на варненци
Легендарният поборник за свободата ни два пъти създаден в капитан
Кой тъкмо е положил в ръцете на капитан Петко челник най-модерната за времето си пушка -„ Уинчестър “, модел 1866 година, има значение основно за историците. Някои от тях и до през днешния ден спорят върху двете най-разпространени хипотези. Първата е подарък на войводата от италианския бунтовник и негов преподавател в битката за независимост Джузепе Гарибалди. Втората - знак на признателност от съветския император Александър ІІ към
най-сърцатия покровител на Родопите и Тракия
Петко челник сигурно е имал подарък от съветския император. Но, до момента в който доказателствата дали в действителност става въпрос за оръжие са по-скоро в областта на логиката, то за иконата на Богородица със сребърен обков са безспорни.
На гърба й написа, че принадлежи на рода Петкови от Варна, където именитият челник живее след Освобождението до гибелта си. А се знае, че през 1879 година Петко Войвода е бил показан на Александър II от ген. Скобелев, който го е поканил да му гостува в Русия след разпускането на четата. Императорът го създава в чин капитан от съветската войска, дава му медал за смелост " Георгиевски кръст " за присъединяване във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко продава и се връща в България.
Независимо от кого е подарък, историята на пушката е прелюбопитна. Прочутият покровител на родопчани по времето на Сенклеровия протест 1878 година е предал оръжието си на прощаване на устовския духовник Атанас Келпетков (1856–1926 г.), който е бил негов секретар през тази размирна година, описа преди 7 година пред " Смолян през днешния ден " внукът на попа-комита, 80-годишният Атанас Попатанасов. Руснаците упълномощили на тествания в борбите поборник Петко Киряков защитата на християнското население в Родопите от турски войски, башибозушки и дезертьорските формирования на британския полковник Сенклер. Четата на Петко сполучливо защитавала жителите в регионите на Чепеларе, Широка лъка и другите християнски села до края на 1878 година, когато тази отговорност е поверена на съветски гарнизон, който идва в Рупчос. За да опази пушката,
свещеникът я опакова и зазидва
в преднамерено укритие в дебелата каменна зидария на своя дом в Устово, останало след несправедливия Берлински контракт в рамките на Османската империя. Когато след години по отношение на нов строеж се наложило да се скапе покривът на свещеническия дом, майсторът от Райково, който също се казвал Петко, разкрил в зидарията пушката. Възрастният към този момент свещеник-революционер му я дал с думите „ За спомен от Петко на Петко… “.
КОМЕНТАРИ




