Заплатата на млад висшист скочи с 430 лева за 5 години
6000 са намалели студентите у нас, най-високи заплати изкарват информатиците от СУ – над 4000 лв.
Българските висшисти, които са приключили предходната година, изкарват с 430 лв. по-високи заплати от връстниците си преди пет години. Това сочи рейтинговата система на университетите, която черпи данни и от Национален осигурителен институт и демонстрира по какъв начин младежите се осъществят след завършването си. Съгласно нейните данни броят на студентите у нас е намалял с към 6000, само че пък се е унеличил, въпреки и минимално, броят на младежите, които биват назначавани на позиция, съответстваща на висшето им обучение.
С най-високи заплати стартират младежите, приключили информатика и компютърни науки в СУ „ Свети Климент Охридски “, като приблизително техният начален приход е 4193 лв.. Следват ги тези, които се дипломират в „ Администрация и ръководство “ в Американския университет - заплата 3531 лева. Много напред излизат и компютърните науки на Нов български университет, които до момента бяха на по-задни позиции – техните възпитаници стартират с 3092 лв. междинна заплата, а ги следват инхорматиците от Техническия университет в столицата. Системата съпоставя общо 51 висши учебни заведения – частни и държавни, с цел да открои позитивните и негативните им страни. Тя дава опция студентите да вкарат и създадат и лична ранглиста – да вземем за пример в случай че ги интересува единствено университет в района, където живеят, или единствено съответна компетентност. На нейната база обаче се вземати решенията за финансирането на университетите в България.
Както и в предходни години, най-ниска е безработицата при медици и военни – под 1 на 100. Парадокс е, че при най-желаната компетентност логика на психиката се обрисува над 3 на 100 безработица, макар че за вход там се желаят извънредно високи резултати.
Друга разлика, изтъквана всяка година е, че в една и съща компетентност, само че изучавана в разнообразни райони, след започване на работа заплатите са с ножица три към едно. Най-често това се случва при икономистите, тъй като и стопанската система е най-масово изучаваната компетентност у нас. Въпреки напъните на страната да понижи приема там, защото имало остатък на фрагменти, към момента имаме районни университети, в които степента на безработица е над 5 на 100, а заплатите са тройно по-ниски, в сравнение с за приключилите Американския университет или УНСС.
Отново водач в рейтинга на университетите е Софийският университет, който предходната година водеше в 17 професионални посоки, а в този момент е номер едно с 21 посоки от общо 30, в които образова. За една година той е изместил други университети в четири посоки, измежду които и стопанска система, където до момента бе водач Американският университет в Благоевград. Втори е Техническият университет в София, следван от Медицинския в столицата
Българските висшисти, които са приключили предходната година, изкарват с 430 лв. по-високи заплати от връстниците си преди пет години. Това сочи рейтинговата система на университетите, която черпи данни и от Национален осигурителен институт и демонстрира по какъв начин младежите се осъществят след завършването си. Съгласно нейните данни броят на студентите у нас е намалял с към 6000, само че пък се е унеличил, въпреки и минимално, броят на младежите, които биват назначавани на позиция, съответстваща на висшето им обучение.
С най-високи заплати стартират младежите, приключили информатика и компютърни науки в СУ „ Свети Климент Охридски “, като приблизително техният начален приход е 4193 лв.. Следват ги тези, които се дипломират в „ Администрация и ръководство “ в Американския университет - заплата 3531 лева. Много напред излизат и компютърните науки на Нов български университет, които до момента бяха на по-задни позиции – техните възпитаници стартират с 3092 лв. междинна заплата, а ги следват инхорматиците от Техническия университет в столицата. Системата съпоставя общо 51 висши учебни заведения – частни и държавни, с цел да открои позитивните и негативните им страни. Тя дава опция студентите да вкарат и създадат и лична ранглиста – да вземем за пример в случай че ги интересува единствено университет в района, където живеят, или единствено съответна компетентност. На нейната база обаче се вземати решенията за финансирането на университетите в България.
Както и в предходни години, най-ниска е безработицата при медици и военни – под 1 на 100. Парадокс е, че при най-желаната компетентност логика на психиката се обрисува над 3 на 100 безработица, макар че за вход там се желаят извънредно високи резултати.
Друга разлика, изтъквана всяка година е, че в една и съща компетентност, само че изучавана в разнообразни райони, след започване на работа заплатите са с ножица три към едно. Най-често това се случва при икономистите, тъй като и стопанската система е най-масово изучаваната компетентност у нас. Въпреки напъните на страната да понижи приема там, защото имало остатък на фрагменти, към момента имаме районни университети, в които степента на безработица е над 5 на 100, а заплатите са тройно по-ниски, в сравнение с за приключилите Американския университет или УНСС.
Отново водач в рейтинга на университетите е Софийският университет, който предходната година водеше в 17 професионални посоки, а в този момент е номер едно с 21 посоки от общо 30, в които образова. За една година той е изместил други университети в четири посоки, измежду които и стопанска система, където до момента бе водач Американският университет в Благоевград. Втори е Техническият университет в София, следван от Медицинския в столицата
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ