Безмълвие“, новият роман на Неда Антонова, е за греховната младост

 „ Безмълвие “, новият разказ на Неда Антонова, е за греховната младост на Паисий Хилендарски, останал в визиите на нацията като побелелия духовник от читанките. След продължителни изследвания авторката го показва като човек от Бога и за Бога. Петър Банов – както е мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок юноша, задоволително просветен за своето време. Той е изпълнен с сила и обладан от упоритост да живее във Виена, да търгува в тамошната адвокатска фирма на брат си Вълчо, да се задоми в Европа и децата му да не бъдат „ робове “... Но Петър несъзнателно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, с цел да търси помилван. Следват 10 години, за които историята и манастирските летописи мълчат и до през днешния ден - години на пътешествие, време на бедност, смъртни рискове, унижения, разкайване и обич... Бяла лястовица за простите хора в селата и черна овца измежду манастирското приятелство, проигумен Паисий най-после намира път за избавление на душата си. Той посвещава остатъка от своя живот, с цел да даде на българския жанр памет и история.



„ Всяко време има потребност от своя Паисий. Прелиствайки книга за Възраждането, попаднах на откъс за това по какъв начин той постъпва в Хилендарския манастир. И следваше изречението: „ Има обаче един мрачен интервал от престоя му на Атон – от 1745 до 1755 година името му не попада в манастирските регистри. Къде е бил през това време и какво е правил – въпроси без отговор “. Не се наложи да върша изследвания при съществуването на извънредно сериозен и изчерпателен проучвателен труд, наименуван от експертите „ Паисиада “ на учен Иван Радев, както и родовото и краеведско проучване на Екатерина Бояджиева – далечна потомка на Паисиевия жанр “, разяснява Неда Антонова, създател още на романите „ Царица Елеонора Българска “, „ Неговата обичана. Ботев и Венета – баладата на века “, „ Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица “, „ Любовта и гибелта на първия след Бога “ за Васил Левски. Тя е безапелационна, че когато народът стане подготвен, това, за което е подготвен, ще пристигна и ще докара своя воин. В навечерието на 24 май писателката прибавя:  „ Това е националният празник на българската душа. Празник – обединител на нацията, тъй като пред родния български език всички сме равни. Ден – сияен спомен от детството, със слънце, цветя и песни, опазен от отровата на пандемии и политики “.