Това заяви пред журналисти лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. 

Определението на настоящото правителство всъщност от месеци наред предизвиква обърквания. От ГЕРБ започнаха да иронизират партньорите си в така наречената “сглобка”, които отказват да нарекат кабинета коалиционен. С ирония подхождат и анализатори. “Сглобка” всъщност започна да се нарича правителството след съобщение на Лена Бориславова до Десислава Атанасова.

В същото време се настоява да бъде подписано споразумение, което обаче също не се нарича коалиционно. Миналата седмица стана ясно, че оп ПП-ДБ са изпратили вариант на такъв документ. 

Участието на ДПС в мнозинството в НС също повдига вежди. Опозицията е категорична, че в момента управлява тройна коалиция между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Досега обаче официалното им включване в “сглобката” не беше споменавано. Борисов промени това.

Той посочи още, че “умолявал” министрите да отидат при протестиращите земеделци и да решат проблемите. Това заяви пред журналисти самият той. 

Борисов коментира, че темата за “Майбасите” дразни зърнарите и поиска да се провери какви автомобили карат и работещите в другите сектори. Марката автомобили стана нарицателно за най-големите акули в зърнопроизводството и твърденията, че именно в техни ръце са концентрирани огромен брой средства в най-субсидирания у нас сектор. 

Според Борисов обаче общият знаменател бил излишен. 

Лидерът на ГЕРБ отказа да посочи как партията му гледа на исканата оставка на земеделския министър Кирил Вътев. Той обаче заяви, че депутатите от групата се чувстват отговорни, тъ като те са “натиснали копчетата”. 

Очаквайте подробности.

Той посочи още, че “умолявал” министрите да отидат при протестиращите земеделци и да решат проблемите. Това заяви пред журналисти самият той. 

Борисов коментира, че темата за “Майбасите” дразни зърнарите и поиска да се провери какви автомобили карат и работещите в другите сектори. Марката автомобили стана нарицателно за най-големите акули в зърнопроизводството и твърденията, че именно в техни ръце са концентрирани огромен брой средства в най-субсидирания у нас сектор. 

Според Борисов обаче общият знаменател бил излишен. 

Лидерът на ГЕРБ отказа да посочи как партията му гледа на исканата оставка на земеделския министър Кирил Вътев. Той обаче заяви, че депутатите от групата се чувстват отговорни, тъ като те са “натиснали копчетата”. 

Очаквайте подробности.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/