"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.

"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.

"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.

"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.

"Имаме рекордна реколта слънчоглед за тази година, с около 8% по-висока от средната за последните 5 години. И да спрем да внасяме, цената продължава да се движи от международните тенденции. Това е болката. Решението очевидно не е спирането на вноса. Имахме спрян внос 5 месеца. Цените понякога вървят надолу, понякога нагоре. Ситуацията е такава: цената на слънчогледа падна дори след забраната мисля, че със 7-8%, а от пиковете от миналата година падна с 60%", добави той.

"Държавата трябва да помага, когато има шок, но трябва да помага прецизно с хирургически инструмент", смята Богданов.

"Протестът не е само на зърнопроизводителите. Не приемаме думите на министър-председателя. Никога не сме отказвали диалога. Идваме с тракторите за диалог. Изявявали сме желание за тези разговори, но до момента не сме стигнали до нищо конкретно. Политическият момент въобще не е на дневен ред. Такова заиграване няма", каза от своя страна Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.

"Нашият проблем е чисто икономически, политическата окраска, която се опитват да придадат, не е правилна за нас. Противопоставят ни сектор срещу сектор. Държавата трябва да ограничи вноса от Украйна, поне временно докато продадем продукцията си", коментира Преслав Борисов, зърнопроизводител и бивш зам.-министър на земеделието.

Това е поредно противопоставяне между президентството и изпълнителната власт откакто тя бе поета от кабинета на Николай Денков, който си постави редица задачи за по-добра интеграция в Европейския съюз и заяви пълна подкрепа за Украйна във войната с Русия, за разлика от държавния глава.

Вчера Денков заяви още, че зърнопроизводителите правят акция за дестабилизиране на правителството, а те отричат политически мотив.

На 15 септември "Медиапул" съобщи, че още преди да се разбере, че съпредседателите на "Продължаваме промяната - Демократична България" в парламента Кирил Петков и Атанас Атанасов заедно с Александър Иванов (ГЕРБ), Румен Христов (СДС) и Делян Пеевски от ДПС внасят проекторешение за вдигане на забраната за внос на зърно от Украйна, Тодор Джиков, който е бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите обяви, че браншът му излиза на протест. Във "Фейсбук" той уточни, че Националната асоциация на картофопроизводителите дори е "готова да обяви гражданско неподчинение и провеждане на активни стачни действия през следващата седмица". Самият Джиков беше заместник- министър на земеделието в излъченото от Румен Радев последно служебно правителство.

Още преди 6 дни стачна готовност обяви и Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите, чийто председател е Симеон Караколев. Името му нашумя това лято покрай инициативата му за изграждане на най-високия пилон в страната (111 м) с българския трибагреник. Впоследствие стана известно, че съоръжението е получило дарения от 144 хил. лв. от служебното правителство на Румен Радев. Даренията дойдоха от 6-те горски предприятия, Българската банка за развитие, както и три транспортни държавни дружества - "Ръководство на въздушното движение", "Пристанище Бургас" и Национална компания "Железопътна инфраструктура".

Йотова добави, че има насъскване на производители срещу преработватели, като е необходим консенсусен вариант чрез диалог и предварителен анализ.

Вчера, Георги Койнов, финансов директор на преработвателно предприятие, заяви пред Би Ти Ви, че пет месеца, след като беше въведена забраната за внос на зърно от Украйна, вече всички знаят, че тя не е дала никакъв резултат.

"Не реши нито един проблем на земеделците, а напротив - беше само в ущърб на преработвателите, респективно донесе по-малко добавена стойност, която остана в България", обясни Койнов.

Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.