Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Извършителят на тежкото престъпление е работил в същия селскостопански обект, в който е работил и към момента на инцидента пастира Живко.

В деня на убийството младежът е поискал пари от мъжът, който му дал сумата от 60 лева. След това извършителят продължил да иска пари, но пастирът казал, че не разполага с повече. Последвал е побой над мъжа, който е довел до смъртта му.

Младежът не е бил криминално проявен до този момент, като в момента му е повдигнато обвинение за грабеж, придружен със средна телесна повреда, довела до смъртта на 64-годишния мъж.

„Когато е намерено тялото, не са открити следи от насилие. При извършената съдебномедицинска експертиза е установена силна вътрешна кръвозагуба, която е довела и до неговата смърт”, заяви зам.-окръжния прокурор на Пловдив Галина Андреева– Минчева.

Тя добави, че е внесено искане за мярка за неотклонение и е постановено задържане под стража.

След редукцията на наказанието му предвид факта, че е непълнолетен, го грози лишаване от свобода от 5 до 15 години.

Въздушна тревога заради нападението е била обявена в цялата страна. Съобщава се за експлозии в Лвов, Одеса и родния град на президента Володимир Зеленски Кривой рог. Около полунощ руските военни нанесоха удари и по Харков.

Военновъздушните сили на украинските въоръжени сили съобщиха сутринта, че Украйна е била атакувана от 30 безпилотни самолета-камикадзе от типа Шахед-136/131, изстреляна е и балистична ракета Искандер-М. 27 от 30 дрона са свалени. 18 от дроновете са прелетели в посока Лвовска област като 3 от тях не са били свалени, съобщи началникът на регионалното военно управление Максим Козицки. Ударени са промишлени складове.

"Пожарът все още се гаси. Искам да подчертая, че това са обикновени индустриални складове. Не са съхранявали нищо военно", посочи Козицки. 

По-късно кметът на Лвов Андрей Садовой съобщи, че под развалините е намерен мъртъв мъж, който е работил склад. Загиналият е 32-годишен. Ранени са още двама. Ударени са склад за прозорци, битова химия, както и помещения, в които благотворителната мисия "Каритас - Спес" е съхранявала хуманитарна помощ. 

Руските военни не коментираха удара по Лвов.

Последните атаки срещу Лвов бяха на 6 юли, когато 10 души загинаха при разрушаването на жилищна сграда, и на 15 август, когато нямаше съобщения за загинали.

Градът е локализиран в най-западната част на Украйна, на стотици километри от фронтовата линия.

В резултат на нападението е възникнал пожар в склад. Под отломките е бил намерен ранен 26-годишен мъж, който е бил откаран в болница, съобщиха първоначално местните власти, цитирани от Франс прес.

Впоследствие техен представител каза, цитиран от Ройтерс, че е било открито тялото на убит служител на склада.

Поне 10 дрона са били свалени над Николаевска област в Югоизточна Украйна.

Украинските военни информираха за един ранен човек и разрушения и в Днепропетровска област, в централната източна част на страната.

Русия често атакува градове в съседна Украйна с ирански дронове "Шахед", припомня АФП.

Украинската противовъздушна отбрана е унищожила рано тази сутрин 27 от общо 30 безпилотни летателни апарата, изпратени от руските въоръжени сили, както и една балистична ракета "Искандер", предаде Ройтерс, като цитира военновъздушните сили на Украйна.

Градът е локализиран в най-западната част на Украйна, на стотици километри от фронтовата линия.

В резултат на нападението е възникнал пожар в склад. Под отломките е бил установен 26-годишен мъж, който е бил хоспитализиран.

Поне 10 дрона са били свалени над Николаевска област в Югоизточна Украйна.

Украинските военни информираха за един ранен човек и разрушения и в Днепропетровска област, в централната източна част на страната.

Русия често атакува градове в съседна Украйна с ирански дронове "Шахед", припомня АФП.

Украинската противовъздушна отбрана е унищожила рано тази сутрин 27 от общо 30 безпилотни летателни апарата, изпратени от руските въоръжени сили, както и една балистична ракета "Искандер", предаде Ройтерс, като цитира военновъздушните сили на Украйна.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Вижте и целия текст:

"Нали сте забелязали, че никога, никога “Възраждане” и КО не са давали дефиниция за национален интерес? 

Защото ще е трудно да я продадат без да посочат разликата с руския. Както за бай Тошо - по повод предложението да станем 16та република - суверинитетът значеше да има какво да се яде и пие, а преди това за Георги Димитров - дружбата със СССР е слънцето и въздуха, така за радевците и копейките всеки интерес на Русия е български и обратно.

Войната в Украйна предостави неоценим лакмус, прецизна оптика, точна метрика на “боята” на тези политически херои.

Ето моите топ 10 знака за разпознаване на “патриотични” ментета:

1. Корупция

Никога няма да чуете “патриот” да говори за Корупцията като основен проблем на България. Защото от нея живеят.

2. Съдебна реформа

Никога няма да предложат работещи идеи за съдебна реформа, която да се справи именно с корупцията.

3. Руски газ и петрол

Никога няма да кажат, че руските горива носят корупция - а само че са най-евтини и изгодни.

4. Оръжия за Украйна

Никога няма да инициират изпращане на оръжия в Украйна, защото не искат да затрудняват Русия да стигне по-бързо до нашите граници.

5. Превъоръжаване на армията

Никога не биха се съгласили на замяна на нашата съветска с натовска военна техника. Предпочитат нашата армия да не затруднява руската армия.

6. Монополът на ЛУКойл

Никога не биха инициирали разследване или да внесат законодателство срещу Лукойл. Защото за тях е важен доходоносен източник. Има ли друг сектор, от който Радев повече да се интересува, без да му е работа?

7. Ценности

Никога не говорят за ценности, а за “национален интерес”. Общочовешките ценности са им дълбоко чужди - и това го крият под патриотично напудрени приказки за славното минало.

8. Правата на човека

Никога не обсъждат правата на човека, а говорят с безличното “народът”. Защото ще излезе въпрос какво правят в политиката по тази тема.

9. Свобода на медиите

Никога няма да се разтревожат за мястото на България в класацията за свободни медии и да предложат конкретни реформи. Напротив, контролират публичните медии, за да сеят руска пропаганда.

10. Отношение към достойните българи

Никога няма да кажат добра дума за някого, без гаранция за лична към тях и идеологическа към Русия лоялност. Или без шанс да ги спечелят за тях.

Но най-лесно е хората да попитат себе си:

Какво точно са направили за България тези политици, което да е повишило стандартът на живот и е донесло по-голяма сигурност за българите?"