Руска диря: BMW работи 5 години под шапката“ на СССР.

Руска следа: BMW работи 5 години под „ шапката “ на Съюз на съветските социалистически републики. Руски историк твърди, че маршал Жуков е възродил BMW след Втората Световна Война. Почти пет години колите BMW се създават от акционерно сдружение, учредено от Съюз на съветските социалистически републики. Това твърди .
Всички знаем прозвището на BMW,
идващо от вкъщи на марката – Бавария, само че до началото на 50-те години те се създават единствено в столицата на Тюрингия – Айзенах. С това е претрупан един от най-старите машиностроителни фабрики, прочут още от края на 19 век, който е добит от мюнхенската компания в края на
20-те години на предишния век.
През 1945 година англо-американските войски навлизат в Тюрингия, само че в сходство с решенията на Ялтенската конференция тази територия остава в руската окупационна зона, следена от СВАГ (Съветската военна администрация в Германия). Част от оборудването от завода е пренесено в Съюз на съветските социалистически републики, в Ирбит, където стартират да се създават
мотоциклети BMW R71 под името M72.
Но още през октомври 1945 година е взето решение да се възобнови производството на предвоенни автомобили BMW в Айзенах. Както е написано в указа, „ в името на народа на Тюрингия “.
Има версия, че служащите персонално са
се обърнали към маршал Жуков, показвайки му седана BMW 321. Няма документални доказателства за последното, само че въпросът за започване на следвоенното произвеждане в действителност може да бъде позволен единствено от Жуков.
Заводът става част от акционерното сдружение
„ Автовело ” (Autowelo), което включва няколко немски и австрийски предприятия, които създават коли, мотоциклети, колела, техните съставни елементи и други артикули.



В Мюнхен, с позволение на американската администрация, производството на мотоциклети BMW стартира през 1948 година
Заводът в Айзенах има повече
от 250 снабдители, в това число тези в Западната окупационна зона. Някои от тези предприятия са унищожени, до момента в който на други, като берлинската компания Ambi-Budd, която произвеждаше елементи за каросериите на BMW, им бе отнето част от оборудването като репарации. Доставките за Тюрингия са нередовни, а това, което идва,
от време на време е с доста неприятно качество.
Калниците, скоростните кутии и коляновите валове са от тези съставни елементи с неприятно качество. В публични документи неведнъж се отбелязва, че качеството на колите BMW е доста по-лошо от предвоенното.
Постепенно заводът стартира независимо
да прави доста съставни елементи и построява нови пространства за тези потребности. И колите, въпреки и лека-полека, не престават да се създават. През 1946 година към този момент са съединени 1371 броя BMW 321 с две порти и единствено пет BMW 326 с четири порти, тъй като производството е по-сложно.



Част от колите остават в Германия. Те са разпределени сред руските и новите немски институции. Разбира се, за продажба на частни лица към момента не се приказва. Но забележителен брой BMW потеглят към Съюз на съветските социалистически републики. През 1947 година общо 1525 автомобила са изпратени до Съюза от Айзенах.

Въпреки компликациите още през 1947 година в Айзенах стартира създаването на осъвременен модел BMW 340. Производството му започва през есента на 1949 година, тъкмо в точния момент за основаването на Германската демократична република (ГДР). Запазвайки основата на каросерията с четири порти отпреди войната, BMW 340 получава нов дизайн в предната и задната част и огромни фарове, вградени в калниците.

През 1949 година стартират доставките на такива машини в Съюз на съветските социалистически републики. Този автомобил е подобен със руската ГАЗ-M20 „ Победа ”, или по-точно е да са каже тъкмо противоположното.

Максималната скорост на BMW 340 е 120 км/ч, до момента в който тази на „ Победа ” – 105. BMW-то е с четиристепенна скоростна кутия, „ Победа ”- та с 3-степенна. Немският автомобил има кормилна рейка и пиньон и торсионно окачване. BMW 340 се предлага както като комби, по този начин и като ван, въпреки и в доста дребни количества.

В Айзенах даже стартира производството на спортни предвоенни BMW 327. Те не се доставят в Съюз на съветските социалистически републики, само че в Германска демократична република при започване на 50-те години може да бъдат закупени. Но кабриолетът коства 17 400 марки, а купето – 18 500. Достъпният двуврат автомобил IFA F8 коства 8450 марки, а заплатата на един служащ в Германска демократична република е малко над 300 марки.

В началото на 50-те години на предишния век коли от Айзенах, към този момент не от Тюрингия, а от област Ерфурт, защото Германска демократична република се отхвърля от името „ земя “, трансформират името и цвета на известната емблема.



Някъде по това време заводът в Мюнхен също стартира да създава коли – това е BMW 501. Социалистическите и капиталистическите BMW-та стартират да се „ сблъскват “ на външните пазари. Баварците съумяват да осъдят комунистическите съперници със синьо-бялата емблема от завода в Айзенах. Така колите от Източния блок са преименувани на EMW (E – от Eisenach), а емблемата става бяло-червена.

EMW 340 се създава до 1955 година Заместникът му е… Wartburg 311c с 3-цилиндров двутактов мотор.