Пръстените на древните дървета разказват истории за епични звездни експлозии
Звездите умират бурно и шумно. Те изхвърлят своята външна обвивка в една колосална детонация и изпълват галактическото пространство с високо енергийна гама радиация в продължение на няколко години. Празното галактическо пространство обаче не е единственото място, изложено на тази радиация. Ново проучване подсказва, че античните дървета на планетата Земя евентуално съдържат доказателства за тези звездни детонации.
„ Това са извънредно рискови събития и техните евентуални резултати наподобява пасват на данните, събрани в пръстените на дърветата “, изяснява геоученът Робърт Брейкънридж от университета „ Колорадо Боулдър “.
Факт е, че е много мъчно да кажем какъв брой постоянно избухват звездите в Млечния път. Според няколко разнообразни техники би трябвало да има от 1 до 3 локални свръхнови на век, само че последното наблюдаване над свръхнова в Млечния път е било пред над 400 години.
Съществуват доказателства, съгласно които свръхновите могат да н и подминат (както останките от звезда, избухнала преди към 120 години). С други думи – най-вероятно данните ни са непълни, въпреки че бихме очаквали да забележим свръхновите много ясно. Ако не със личните си очи, то най-малко с телескопите, с които разполагаме.
Може би обаче би трябвало да се вгледаме в нещо доста по-близо до нас, в случай че желаеме да „ забележим “ тези свръхнови.
Брейкънридж и неговият екип открива, че отпечатъци от античните свръхнови, избухнали наоколо до нас, се крият в пръстените на дърветата, датирани отпреди 40 000 години. Според техните проучвания през последните 15 000 години е трябвало да има 4 свръхнови, които са били задоволително близки, че да оставят диря в дърветата.
Уликите са големите количества въглерод-14 – радиоактивен изотоп на въглерода. В съпоставяне с останалите изотопи на въглерода, зараждащи по натурален път, радиовъглеродът на Земята съществува в извънредно дребни количества. Той се образува в горната атмосфера в резултат на бомбардирането на галактическите лъчи от космоса. Когато галактическите лъчи навлязат в атмосферата, те си взаимодействат с локалните азотни атоми и задействат нуклеарна реакция, която довежда до образуването на радиовъглерод. Поради обстоятелството, че галактическите лъчи пътуват непрекъснато през пространството, Земята получава малко или доста константни количества радиовъглерод.
Част от него може да бъде открит и в пръстените на дърветата. И понякога пиковете на радиовъглерод безусловно се отпечатват върху тях и избледняват в границите на няколко години. Тъй като огромно количество от тези галактически лъчи е директен резултат от слънчевата интензивност, пиковете постоянно се приписват на слънчеви изригвания и стихии.
Брейкънридж обаче счита, че има друго пояснение. „ Съществуват единствено две благоприятни условия – слънчево изригване или свръхнова – споделя той. Мисля, че хипотезата за свръхнова се изключва прекомерно бързо. “
За да ревизира валидността на своята догадка, той и екипът му преглеждат всички съществуващи данни досега. Първо, те сформират лист с всички известни на човечеството свръхнови от последните 40 000 години. Впоследствие го съпоставят с данните за пикове на радиовъглерод в пръстените на дърветата за същия интервал.
Оказва се, че радиовъглеродните пикове съответстват с 8 от най-близките до Земята свръхнови. 4 пък съумяват да изпъкнат над всички останали. Свръхновата Вела, която избухва пред 12 300 години на разстояние от 800 светлинни години от Земята, съответствува с 3-процентов пик на радиовъглерода. Свръхновата G114.3+00.3, която избухва преди към 7700 години на разстояние 2300 години, съответствува с 2-процентно нарастване.
Вела младши, която е мъчно да бъде датирана с акуратност (но евентуално е избухнала преди към 2800), се отличава с 1,4-процентов радиовъглероден пик. И не на последно място – HB9, която избухва преди 5400 години на към 100 до 4000 светлинни години от нас, подхожда на 0,9-процентов пик.
На този стадий тези изводи надалеч не са безапелационни. Предвид обстоятелството, че Вела младши не може да бъде датирана с оптималната акуратност, няма по какъв начин да заявим сигурно, че радиовъглеродният пик съответствува с детонацията.
Едно е несъмнено обаче – тези открития допускат в допълнение изследване на въпроса.
Изследването е оповестено в International Journal of Astrobiology .
