И Анкара търси отговори
Зорница ИЛИЕВА
Когато представителят на Ердоган - Ибрахим Калън, посланик с опит, споделя, че " навлязохме в нов интервал на Студената война ", това не са общи приказки за замазване на паника от задълбочаващата се рецесия в Украйна. Допълнението е, че " взаимните неточности, търсенето на нов баланс на силите и краткосрочните сметки за реализиране на дивиденти ще доведат до огромни стратегически загуби и филантропични драми в средносрочен проект ". Явно и той е наясно, че последствията от войната на украинска територия ще траят десетилетия. Словата на Калън идват в миг, когато обстановката в Турция е повече от напрегната. Благодарение на изявите на Ердоган на интернационалната сцена, в това число с организирането на срещата на външните министри на Русия и Украйна в Анталия,
рейтингът на президента бележи растеж
Казват с най-малко 3%, т.е. към този момент е над 38%, което дава съображение за извод, че " постоянно, когато усеща, че ще завоюва, значи е време за избори ". Поне това пишат турски наблюдаващи.
За въздействието и ролята на Ердоган приказва и писмото, изпратено от брачната половинка на задържания в Киев опозиционен водач Виктор Медведчук. Търси се съдействието на турския президент, с цел да бъде освободен украинския опозиционен и проруски надъхан политик. Не е известно дали Ердоган ще прегърне и тази концепция за ходатайство. Ситуацията е деликатна. Киев желае замяна на Медведчук против пленени бойци, а Москва подозира, че се търси метод за обезпечаване на кулоар за извеждане на непознати офицери от завладения от руснаците Мариупол. Те са в подземията на " Азовстал " край града, а мястото на задържането на Медведчук не е известно.
Във вътрешен проект обаче основна тематика за турците безспорно са изборите. По закон те са планувани за 2023 година, само че раздвижването измежду политическите сили се обрисува все по-настойчиво. Опозицията в лицето на шест партии се сплоти и дебатира за издигане на общ кандидат-президент против Ердоган. Казват, че обединяването на опозиционните сили е станало посредством бабуване от външни сили. Този механизъм е изключително съвременен в последно време и се ползва и в други страни, когато би трябвало да се смени ръководството.
Най-спряганите имена за съперници на Ердоган са на кметовете на Анкара - Мансут Яваш, и на Истанбул - Екрем Имамоолу. Дори се загатва, че те са в конкуренция, която не постоянно е съобразена с " другарски връзки и общи цели ". Факторите, които ще дефинират ориста на изборите, безспорно са стопанската система и политическата поляризация. Фактор е и парламентарно показаната прокюрдска ДПН (Демократична партия на народите). Ако я прикачат умишлено към ПКК, тя няма да е мечтана като сътрудник на сплотяващата се съпротива.
Ердоган е на власт от 25 години, само че упоритостта да завоюва и тези избори е водеща, изключително в персонален проект. Ще бъде отпред на Турция за 100-годишнината от провъзгласяването на Турската република. Дали войната сред Русия и Украйна би довела до предварителни избори, се питат в Анкара. При всички случаи е безспорно, че и за тези избори ще се употребява всяка опция да се сеят раздори измежду опозицията. Включително и във връзка с ДПН и за кмета на Истанбул Имамоолу.
Правителството управлява всички действия на община Истанбул, и то с цялата си власт. Ако Ердоган завоюва президентските избори, кметовете, издигнати от опозицията - в тази ситуация от НРП (Народно-републиканската партия) с водач Калъчдароолу, няма да останат. Въпросът е нож с две остриета, тъй като може да се окаже сплотяващо за турските жители, които са последователи на опозиционните сили. Някои от тях са някогашни съидейници на Ердоган, като водачите на партия " Бъдеще " - проф. Давутоолу, и на " Дева " - Бабаджан, ексминистър от държавни управления на Ердоган. Задкулисието в Анкара твърди, че тъкмо те са и проамерикански настроените политици в Турция.
В такава вътрешна среда, усложнена от икономическа и финансова рецесия, внезапно се оказа, че и друга тематика може да стане мотив за мнения освен в медиите.
Събитията в Пакистан
които доведоха до събаряне от власт на премиера Имран Хан някои в Анкара дефинираха като " обица на ухото " за Ердоган. Пакистанският експремиер загуби властови позиции след избор на съмнение в Народното събрание и упрекна за случилото се " директна интервенция на Съединени американски щати във вътрешните каузи на Исламабад ". Самият избор на съмнение бе реализиран посредством прекосяване на страната на опозицията на 13 депутати от ръководещата досега партия на Имран Хан и още 7 депутати, за които мълвата споделя, че са били " добре подплатени ". Нищо ново, както се споделя. Хан остава водач на най-голямата опозиционна партия в Пакистан и даже провежда всеобщи митинги в огромните градове против политическите процеси, " инспирирани от Вашингтон ". Мястото му като министър председател бе заето от Шахбас Шариф, водач на главната опозиционна партия " Пакистанска мюсюлманска лига ", наследник на екзекутирания преди години министър председател Зулфикар Али Бхуто.
Редица наблюдаващи, в това число в Турция, настояват, че един от факторите, определили ориста на Имран Хан и на Пакистан, е обстановката в геополитиката и заемането на позиция, която се дефинира като желание към Евразия. Някои от решенията му са били определяни като основаване на естествени, даже другарски връзки със страни като Русия, в това число във връзка с Украйна и Китай. Счита се, че с отстраняването му " след образован ход на Съединени американски щати " е реализирана точка в борбата с Китай и Русия по едно и също време. Защото Китай има стратегически връзки с Исламабад, които с новото държавно управление евентуално ще се трансформират. Пакистан може да излезе от плана " Един пояс, веднъж ". Как Пекин ще одобри този ход на събитията не е ясно на този стадий, само че е известно, че посредством Пакистан Китай си обезпечава достъп до Персийския залив, пролива Озмус, Йеменско море и Червено море.
Може да се допусна, че Китай мъчно би се отказал от позициите си в Пакистан, тъй като това е частица от по-голямата борба за Индо-Тихоокеанския район, която за Вашингтон се явява стратегическа цел. Предполага се, че Съединени американски щати имат и вид да " изнудват Китай през Пакистан ". Но не е ясно тъкмо каква политика ще има Шахбас Шариф. Защото е известно, че съществува мощна интеграция на страната с китайската стопанска система. Възможно е да предстоят спорове в многопартийното ново държавно управление на страната. В същото време сред Риад и Исламабад съществуват другарски връзки, а Саудитска Арабия в последно време промени отношението си към Съединени американски щати. За Съединени американски щати е значимо Китай и Пакистан да не поддържат Русия за нашествието в Украйна. Ако не съумеят да убедят Китай, тогава може да упражнят напън и Пакистан да ограничи достъпа на Пекин до моретата към Персийския залив.
Китай очевидно е наясно, че рано или късно ще се сблъска лице в лице със Съединени американски щати. Затова мъчно ще одобри да се лиши от " мекия си стомах ", както се дефинира Исламабад за Пекин. Просто не може да си разреши да загуби тази борба.
И тук идват опасенията дали случилото се в Пакистан може да сработи и в Турция. Прави се прилика с опитите за прелом в страната на Ердоган. Напомня се, че и Турция има афинитет към Евразия, както и Имрах Хан. Което не е пречело на положителните връзки и на Турция, и на Пакистан със Съединени американски щати. Но се напомнят думи на президента Джо Байдън, че " имаме своя проект за Пакистан и Турция, ще поддържаме връзка непосредствено с опозицията, ще подкрепим детайлите, които съществуват, и ще ги насърчим за победа над Ердоган. Не посредством прелом, а посредством избори ". Затова има отзиви, че това е
" обица на ухото " за турския президент
след случилото се в Исламабад. Не се крият мнения, че " има кодирано обръщение за готовност на купувачите в Турция ". Възможно е тези отзиви на турски коментатори да са част от очевидно почналата предизборна акция. Доста рано, апропо.
Ако задачата на Вашингтон е " готовност на вътрешните сили, които се поддържат ", и се разиграва " спектакъл народна власт против авторитаризъм ", може да се чака, че ще се получи същото като в Пакистан. Но може да се одобри, че " на страха очите са огромни " и това са единствено извършения в жанр " интрига "...
На избори като на война. Ориентацията е сложна. Пропагандата прави работа. В същото време е видно, че Ердоган полата неимоверни старания за възобновяване на положителни връзки със Съединени американски щати. Без значение, че след така наречен опит за прелом от 2016 година ръководещите в Анкара поредно вършат чистки на последователите на Фетуллах Гюлен, подкрепян от Съединени американски щати.
В такава обстановка излизат изследвания, че 90,2% от турците нямат доверие на Европейски Съюз. Казват, че Турция не би трябвало да се старае да влиза в Евросъюза, тъй като независимостта и суверенитетът й ще пострадат. Сложни времена, в които геополитическата ориентировка, освен на Турция, ще се трансформира според от интернационалните ветрове. А те се диктуват от мощните на деня. Въпросът, на който се чака отговор, е кои ще са тези сили.
Когато представителят на Ердоган - Ибрахим Калън, посланик с опит, споделя, че " навлязохме в нов интервал на Студената война ", това не са общи приказки за замазване на паника от задълбочаващата се рецесия в Украйна. Допълнението е, че " взаимните неточности, търсенето на нов баланс на силите и краткосрочните сметки за реализиране на дивиденти ще доведат до огромни стратегически загуби и филантропични драми в средносрочен проект ". Явно и той е наясно, че последствията от войната на украинска територия ще траят десетилетия. Словата на Калън идват в миг, когато обстановката в Турция е повече от напрегната. Благодарение на изявите на Ердоган на интернационалната сцена, в това число с организирането на срещата на външните министри на Русия и Украйна в Анталия,
рейтингът на президента бележи растеж
Казват с най-малко 3%, т.е. към този момент е над 38%, което дава съображение за извод, че " постоянно, когато усеща, че ще завоюва, значи е време за избори ". Поне това пишат турски наблюдаващи.
За въздействието и ролята на Ердоган приказва и писмото, изпратено от брачната половинка на задържания в Киев опозиционен водач Виктор Медведчук. Търси се съдействието на турския президент, с цел да бъде освободен украинския опозиционен и проруски надъхан политик. Не е известно дали Ердоган ще прегърне и тази концепция за ходатайство. Ситуацията е деликатна. Киев желае замяна на Медведчук против пленени бойци, а Москва подозира, че се търси метод за обезпечаване на кулоар за извеждане на непознати офицери от завладения от руснаците Мариупол. Те са в подземията на " Азовстал " край града, а мястото на задържането на Медведчук не е известно.
Във вътрешен проект обаче основна тематика за турците безспорно са изборите. По закон те са планувани за 2023 година, само че раздвижването измежду политическите сили се обрисува все по-настойчиво. Опозицията в лицето на шест партии се сплоти и дебатира за издигане на общ кандидат-президент против Ердоган. Казват, че обединяването на опозиционните сили е станало посредством бабуване от външни сили. Този механизъм е изключително съвременен в последно време и се ползва и в други страни, когато би трябвало да се смени ръководството.
Най-спряганите имена за съперници на Ердоган са на кметовете на Анкара - Мансут Яваш, и на Истанбул - Екрем Имамоолу. Дори се загатва, че те са в конкуренция, която не постоянно е съобразена с " другарски връзки и общи цели ". Факторите, които ще дефинират ориста на изборите, безспорно са стопанската система и политическата поляризация. Фактор е и парламентарно показаната прокюрдска ДПН (Демократична партия на народите). Ако я прикачат умишлено към ПКК, тя няма да е мечтана като сътрудник на сплотяващата се съпротива.
Ердоган е на власт от 25 години, само че упоритостта да завоюва и тези избори е водеща, изключително в персонален проект. Ще бъде отпред на Турция за 100-годишнината от провъзгласяването на Турската република. Дали войната сред Русия и Украйна би довела до предварителни избори, се питат в Анкара. При всички случаи е безспорно, че и за тези избори ще се употребява всяка опция да се сеят раздори измежду опозицията. Включително и във връзка с ДПН и за кмета на Истанбул Имамоолу.
Правителството управлява всички действия на община Истанбул, и то с цялата си власт. Ако Ердоган завоюва президентските избори, кметовете, издигнати от опозицията - в тази ситуация от НРП (Народно-републиканската партия) с водач Калъчдароолу, няма да останат. Въпросът е нож с две остриета, тъй като може да се окаже сплотяващо за турските жители, които са последователи на опозиционните сили. Някои от тях са някогашни съидейници на Ердоган, като водачите на партия " Бъдеще " - проф. Давутоолу, и на " Дева " - Бабаджан, ексминистър от държавни управления на Ердоган. Задкулисието в Анкара твърди, че тъкмо те са и проамерикански настроените политици в Турция.
В такава вътрешна среда, усложнена от икономическа и финансова рецесия, внезапно се оказа, че и друга тематика може да стане мотив за мнения освен в медиите.
Събитията в Пакистан
които доведоха до събаряне от власт на премиера Имран Хан някои в Анкара дефинираха като " обица на ухото " за Ердоган. Пакистанският експремиер загуби властови позиции след избор на съмнение в Народното събрание и упрекна за случилото се " директна интервенция на Съединени американски щати във вътрешните каузи на Исламабад ". Самият избор на съмнение бе реализиран посредством прекосяване на страната на опозицията на 13 депутати от ръководещата досега партия на Имран Хан и още 7 депутати, за които мълвата споделя, че са били " добре подплатени ". Нищо ново, както се споделя. Хан остава водач на най-голямата опозиционна партия в Пакистан и даже провежда всеобщи митинги в огромните градове против политическите процеси, " инспирирани от Вашингтон ". Мястото му като министър председател бе заето от Шахбас Шариф, водач на главната опозиционна партия " Пакистанска мюсюлманска лига ", наследник на екзекутирания преди години министър председател Зулфикар Али Бхуто.
Редица наблюдаващи, в това число в Турция, настояват, че един от факторите, определили ориста на Имран Хан и на Пакистан, е обстановката в геополитиката и заемането на позиция, която се дефинира като желание към Евразия. Някои от решенията му са били определяни като основаване на естествени, даже другарски връзки със страни като Русия, в това число във връзка с Украйна и Китай. Счита се, че с отстраняването му " след образован ход на Съединени американски щати " е реализирана точка в борбата с Китай и Русия по едно и също време. Защото Китай има стратегически връзки с Исламабад, които с новото държавно управление евентуално ще се трансформират. Пакистан може да излезе от плана " Един пояс, веднъж ". Как Пекин ще одобри този ход на събитията не е ясно на този стадий, само че е известно, че посредством Пакистан Китай си обезпечава достъп до Персийския залив, пролива Озмус, Йеменско море и Червено море.
Може да се допусна, че Китай мъчно би се отказал от позициите си в Пакистан, тъй като това е частица от по-голямата борба за Индо-Тихоокеанския район, която за Вашингтон се явява стратегическа цел. Предполага се, че Съединени американски щати имат и вид да " изнудват Китай през Пакистан ". Но не е ясно тъкмо каква политика ще има Шахбас Шариф. Защото е известно, че съществува мощна интеграция на страната с китайската стопанска система. Възможно е да предстоят спорове в многопартийното ново държавно управление на страната. В същото време сред Риад и Исламабад съществуват другарски връзки, а Саудитска Арабия в последно време промени отношението си към Съединени американски щати. За Съединени американски щати е значимо Китай и Пакистан да не поддържат Русия за нашествието в Украйна. Ако не съумеят да убедят Китай, тогава може да упражнят напън и Пакистан да ограничи достъпа на Пекин до моретата към Персийския залив.
Китай очевидно е наясно, че рано или късно ще се сблъска лице в лице със Съединени американски щати. Затова мъчно ще одобри да се лиши от " мекия си стомах ", както се дефинира Исламабад за Пекин. Просто не може да си разреши да загуби тази борба.
И тук идват опасенията дали случилото се в Пакистан може да сработи и в Турция. Прави се прилика с опитите за прелом в страната на Ердоган. Напомня се, че и Турция има афинитет към Евразия, както и Имрах Хан. Което не е пречело на положителните връзки и на Турция, и на Пакистан със Съединени американски щати. Но се напомнят думи на президента Джо Байдън, че " имаме своя проект за Пакистан и Турция, ще поддържаме връзка непосредствено с опозицията, ще подкрепим детайлите, които съществуват, и ще ги насърчим за победа над Ердоган. Не посредством прелом, а посредством избори ". Затова има отзиви, че това е
" обица на ухото " за турския президент
след случилото се в Исламабад. Не се крият мнения, че " има кодирано обръщение за готовност на купувачите в Турция ". Възможно е тези отзиви на турски коментатори да са част от очевидно почналата предизборна акция. Доста рано, апропо.
Ако задачата на Вашингтон е " готовност на вътрешните сили, които се поддържат ", и се разиграва " спектакъл народна власт против авторитаризъм ", може да се чака, че ще се получи същото като в Пакистан. Но може да се одобри, че " на страха очите са огромни " и това са единствено извършения в жанр " интрига "...
На избори като на война. Ориентацията е сложна. Пропагандата прави работа. В същото време е видно, че Ердоган полата неимоверни старания за възобновяване на положителни връзки със Съединени американски щати. Без значение, че след така наречен опит за прелом от 2016 година ръководещите в Анкара поредно вършат чистки на последователите на Фетуллах Гюлен, подкрепян от Съединени американски щати.
В такава обстановка излизат изследвания, че 90,2% от турците нямат доверие на Европейски Съюз. Казват, че Турция не би трябвало да се старае да влиза в Евросъюза, тъй като независимостта и суверенитетът й ще пострадат. Сложни времена, в които геополитическата ориентировка, освен на Турция, ще се трансформира според от интернационалните ветрове. А те се диктуват от мощните на деня. Въпросът, на който се чака отговор, е кои ще са тези сили.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ