Пристанище “Варна е открито преди 118 г. от княз Фердинанд.

Пристанище “Варна ” е намерено преди 118 година от княз Фердинанд. Това става на 18 май 1906 година, когато се отбелязва именният ден на монарха. Церемонията е в наличието на министри и представители на непознатите легации.

На 21 януари 1889 година държавното управление взема решение за изграждане на пристанища във Варна и Бургас. През 1903 година - още веднъж на именния ден на княз Фердинанд - 18 май, е намерено пристанището в Бургас.

Двете пристанища са построени по план на френския инженер Адолф Герар. Проектът за пристана във Варна е утвърден в края на 1894 година, а на 4 февруари 1895 година, след търг е определена българската компания " Михайловски-Хайрабедян ", която да извърши строителството. С дребни спирания градежът продължава до 1906 година При откриването си пристанището има един крайморски вълнолом, един южен вълнолом, кейови стени и басейн.

За откриването му Българска телеграфна агенция оповестява в своя “Български бюлетин ” от май 1906 година:

Варна, 18 май 1906 година Тази утрин, при доста хубаво време, крайцерът “Надежда ”, носещ Негово Царско Височество Князът, облечен в униформата на адмирал от българската Флота и областен от Техни Царски Височества Князете и Княгините, от своята военна свита и от министрите, отпътува от двореца " Евксиноград " за варненското пристанище при лек западен вятър. В 10 часа “Надежда ” дойде при края на вълнолома. Тук Негово Царско Височество слезе на сушата, последван от своята военна свита и от щаба на крайцера, и бе посрещнат от господин Петков, министър на вътрешните работи и ръководещ Министерството на общите здания, както и от шефа на работите по постройката на пристанището. Г-н Петков произнесе тирада, в която заяви на Негово Царско Височество Княза, че пристанището към този момент е привършено и го поздрави с триумфа на предприятието, което има за страната толкоз значимо значение. След като благодари с една ответна тирада, Негово Царско Височество Князът откри бронзовия бюст, който съставлява Него и образува горелеф (висок релеф, при който изображението изпъква над фоновата повърхност с повече от половината от размера на изобразените елементи, а някои детайли могат да бъдат изцяло отделени от равнината - бел. ред.) на края на вълнолома. Под бюста е издълбан един въспоменателен за събитието надпис. Всички присъстващи по-късно се качиха на “Надежда ”.

При входа на пристанището, препречен от една лента, носеща надпис “С нами Бог ”, негово Царско Височество Князът излезе на предницата на крайцера, пресече лентата в името на Света Троица, на Отечеството и на Короната и разгласи варненското пристанище за намерено. Този акт незабавно бе поздравен от 21 топовни залпа, дадени от всеки един от задграничните военни параходи, които следваха след “Надежда ” към кея.

Чуждестранните военни параходи, които взеха присъединяване при откриването на пристанището, са следните: от страна на Русия - броненосеца “Три Святители ” и крайцера “Гриден ”; от страна на Румъния - крайцера “Елисавета ” и торпильорите “Змеул ” и “Налука ”; по-късно цариградските стационери: австрийският “Таурус ”, френският “Вотур ”, италианският “Архимед ”, немският “Лорелай ” и британският “Имоген ”. След това вървяха комерсиалните параходи “Стамбул ” от “Леват Лини ”, “Фрейсине ” от компанията “Фрейсине ”, “Азов ” от съветската компания, италианския параход “Лепанто ”, гръцкия “Микали ”, “Локморе ” от Джонсън Къмпани, “Тирол ” от австрийския “Лойд ”, “Надор ” от унгарската компания, “Александрия ” от Курджи, “Романия ” от румънската параходна компания, “Борис ” и “Кирил ” от българското параходно сдружение.

Малко по-късно крайцерът “Надежда ” стигна до кея и Негово Царско Височество Князът слезе пръв на сушата, последван от всички, които се намираха на крайцера. Негово Царско Височество Князът бе поздравен на кея от министри (...), от дипломатическите сътрудници в София и от задграничните военни аташета, от председателството на Народното събрание, от представителите на варненското консулско тяло, от висшите цивилен и военни служители, пристигнали от София, и от локалните управляващи. След като направи обзор на ротата, която отдаде военни почести със знаме и музика отпред, Негово Царско Височество Князът, последван от всички поканени, отиде в павилиона, особено въздигнат на кея покрай една сцена, на която се намираха няколкостотин дами, и участва на молебена, който се отслужи от Н. Високопреосвещенство варненския митрополит Симеон.

След молебена, който свърши в 11 часа и половина и откакто одобри дефилирането на една част от гарнизона, Негово Царско Височество Князът, последван от военната си свита и от офицерите на задграничните военни и търговски параходи, се върна на “Надежда ”, където награди господин Петков, министъра на вътрешните работи и ръководещ Министерството на общите здания, с огромния кордон на ордена за Гражданска заслуга с брилянти.

Пристанището представляваше превъзходна панорама. На брега моряците и сухопътните войски образуваха шпалир, зад който се трупаха към 20 хиляди души фенове, спирани от една безкрайна редица стълбове, свързани между тях и окичени със флагове, а откъм морето се виждаха стационерите и другите параходи, окичени превъзходно.

По пладне, когато гостите тръгваха към този момент за банкета, който щеше да се даде под една палатка, в която бяха приготвени 175 куверта, случи се едно прискърбно злощастие, което стана причина да се промени откритата стратегия. Една от лампите ”Ауер ”, запалени под палатката за по-добро осветяване, се пръснала и запалила гирляндите от елхови клони, които се намирали наоколо. Вътре в няколко минути пламъкът унищожи палатката. Тогава, с помощта на учтивото предложение на коменданта на парахода “Стамбул ” от “Левант Лини ”, негово Царско Височество предложения министрите, софийските дипломатически сътрудници и задграничните военни аташета, както и други някои първенци, да обядват с него на “Стамбул ” в два часа след пладне.

***

Варна, 19 май 1906 година Вчера на обяда, който се даде в “Стамбул ” след едно въведение на немски език, в което благодари на " Дойче Левант Лини " за гостоприемството, Негово Царско Височество Князът държа на български следния тост:
Тръгнали още от първите дни на духовното и политическото си възобновление по пътя на напредъка, ние, най-младите културни служащи на Изток, честваме през днешния ден един значим за нас и за човечеството триумф. Щом блеснаха оживителните лъчи на свободата, българинът се загрижи за мирния си стопански прогрес и, откакто огласи девствения Хемус с кънтежа на паровоза, издигна две съвременни пристанища на Черно море, две превъзходни станции за интернационална замяна. Днес българските крайбрежия още веднъж гостоприемно се откриват за всяко необятно икономическо придвижване. България, ползвайки се от приобретенията на науката, с наслада услужва на трудящото се човечество, удовлетворена, че и тя внася нещо в общочовешките културни полезности. Младият български народ има право по тази причина с горделивост да съзерцава скъпите плодове на своята деятелност, сила и необятна самодейност. Благодарение на тия редки качества, победеното море става през днешния ден негов потребен помощник. (…)
След това Негово Царско Височество прибави на френски:
Господа, три години се минаха от деня, в който ние открихме за интернационалната търговия достъп и гостолюбие в Бургаското пристанище. Сега сме пристигнали отново на българския бряг на Черно море, с цел да отпразнуваме тоя път привършването на нужното и плодоносно дело, което нашата страна беше записала преди всичко в програмата на своето развиване. Щастлив съм да видя събрани към мен господа членовете на дипломатическото тяло, които със своето наличие бяха положителни да усилят миролюбивото значение на днешното тържество. Дълбоко съм разчувстван тоже от залогът на висока благосклонност, която ни дадоха задграничните държавни управления и изключително нашата Освободителка, като изпратиха благосклонно военни параходи да вземат участие освен това празненство. Като им благодаря тук, аз приветствам командирите на хубавите параходи, така многочислени в това пристанище, чието наличие в българските води придава на това празненство такава мощна светлина. Изказвам най-накрая своята дълбока благодарност на деятелните и надарени хора, чиито опит се причисли към предаността на нашите инженери, с цел да се победят естествените трудности и които туриха в услуга на нашето дело съдействието на френската просвета. (…)

***

Интересно събитие, обвързвано с църковните каузи, се случва на пристанището във Варна по-малко от месец след откриването му:

София, 3 юни 1906 година На Н. Преосвещенство Неофитос, новоназначен гръцки митрополит във Варна, по заповед на държавното управление му е било попречено през днешния ден да слезе от парахода, с който е дошъл във варненското пристанище. Причина на това забраняване е събитието, че Цариградската патриаршия е пренебрегнала да заяви за това предопределение на българското държавно управление и да желае единодушието му.

***

София, 12 юни 1906 година На Н. Преосвещенство Неофитос, новоназначения варненски митрополит, българското държавно управление е разрешило да заеме поста си. Знае се, че управляващите в последно време попречиха на господин Неофитоса да слезе във Варна, тъй като Цариградската патриаршия беше пренебрегнала да желае авансово единодушието на българското държавно управление за назначението на новия епископ. Понеже в последната минута Патриаршията се е принудила да желае единодушието на държавното управление и тъй като е снабдила владиката с едно житеописание, което потвърждава почтеното му минало и от което се заключава, че той не е злепоставен, сред македонските българи, държавното управление му разрешило да слезе във Варна.

Източник Българска телеграфна агенция