Зорница Илиева: Игра с вето, за отстояване на интереси
Зорница Илиева
Каквото и да се приказва, Анкара в последно време все по-често потвърждава, че дипломацията й не е от през вчерашния ден. Лозунгът „ Турция над всичко” си остава водещ освен през вековете, само че и през днешния ден. Той реализира освен заварката общество/управляващи, които и да са те, само че е и здрава основа за отбрана на стратегически ползи във външната политика. Там всяка опция за междина или реакция се употребява, с цел да се отстои облага и да се реализира пробив в приемане на дивиденти в национална изгода. Несъмнено поръчките за участие на Швеция и Финландия в НАТО е опция Турция още веднъж да е в центъра на геополитическите разногласия и надлежно да отстои свои цели. Първо президентът Ердоган съобщи, че „ сега следим развиването във връзка с Швеция и Финландия към НАТО, само че не сме в позитивно мнение”. Допълнил е, че „ тези скандинавски страни за жалост са като къща за посетители на терористични организации като ПКК и YPG /военна организация на сирийските кюрди/. Те са се сгушили в Швеция и Нидерландия”.
Безспорно тъй наречените кюрдски въпрос е камъче в обувките на всеки турски водач. А мнение, че Анкара може да наложи несъгласие на Стокхолм и Хелзинки за участие в НАТО не е нищо друго с изключение на метод да се реализира смяна на политика за поддръжка и подпомагане на организации, които Анкара смята за терористични. На разговорев език това е нещо като „ ти на мен, аз на теб”, само че на дипломатическото поле се споделя, че моментът не е подобаващ и ще способства за увеличение на напрежението по линия НАТО/Русия.. Все отново за Турция не е без значение, че в Риксдата /парламента/ на Швеция има от другите партии 6-ма представители на кюрдската общественост в страната, в това число кюрдска комунистка. Тези депутати са били и решаващите гласове за избирането на премиерката на Швецая, Мардалена Андерсен, през 2021г. Сега те поддържат кандидатстването на Швеция за член на НАТО.
Всъщност думите на Ердоган, че наблюдават деликатно този развой е доказателствао, че не е доста безапелационен в опасността, че Анкара ще наложи несъгласие. По-скоро може да се допусна, че Турция крепко ще се пазари против какво да се получи единодушието й за приемането на Швеция и Финландия в Алианса. Турция е мощна страна и има втората по бройка войска в НАТО. Гласът й се чува. Макар и не постоянно да звучи в благозвучие с останалите страни-членки. Напомнянето от страна та Ердоган, че НАТО е позволил неточност с приемането на Гърция за член е единствено удостоверение, че ползите се отстояват без отмалялост. Гърция и Турция са членове на НАТО от 1952г, само че и до ден сегашен несъгласията и проблемите сред тях са всекидневие. За Ердоган приемането на Гърция в НАТО, без условия и несъгласие на Анкара, е усложнило въпроса с Кипър. Можело е да се реализира още тогава решение в интерес на две страни на острова. Сега Ердоган заплашва, че няма да допусне сходна неточност. Съединени американски щати към този момент оповестиха, че ще изслушат Ердоган и дават обещание да чуят изискванията му. Става въпрос за цената на единодушието НАТО да се разшири и по северните граници на Русия.
В такава конюнктура в Анкара дебатите по тематиката са яростни – от едната прекаленост, до другата. Пенсионираният посланик Вахит Йоздемир е на мнение, че ветото на Турция за участие на Швеция и Финландия в НАТО е наложително като деяние. Твърди, че „ НАТО е под контрола на американския империализъм и е изгубил своята функционалност за възпиране”. За него, в случай че Турциая не наложи несъгласие, Русия може да предприеме стъпки за спиране на природния газ, за слагане на визови бариери, за ограничение на турския импорт на артикули за съветския пазар или даже за депортиране на предприемачи. Това би се отразило отрицателно на стопанската система на страната,която така и така не е в цветущо състояние.
Предупреждава, че Анкара би трябвало да работи доста деликатно по тематиката. В тази връзка и Юнал Атабай, пенсиониран полковник от службите, написа в турски медии, че това участие ще задълбочи рецесията с войната. Защото Русия е предизвестила, че „ участието на Украйна в НАТО е недопустимо за Москва”, а същото мнение има и за Щвеция, и за Финландия. Атабай смята, че с участието на Швеция и Финландия в НАТО се цели нов напън върху Русия, която дефинира Алианса по границите си като опасност за своята сигурност. Според него „ с този ход НАТО уголемява фронта против Русия и усилва напрежението”. Припомня, че Швеция е страната, която е осигурила 376 млн дол в поддръжка на ПКК / YPG. Лидерите на тези организации са получавали през годините „ високопоставени приветствия в Швеция” и по тази причина Турция би трябвало да употребява правото си на несъгласие. Той е уверен, че Съединени американски щати би трябвало да положат неимоверни старания да активизират 30-те членки на Алианса, с цел да си дадат единодушието за приемането на Швеция и Финландия.
В същото време водещи анализатори в Москва са на мнение, че Турция единствено ще проточи процеса за присъединение на Швеция и Финландия като членове на НАТО. Което на този стадий е преференциално за Русия. В последна сметка Анкара няма да наложи несъгласие, само че ще договаря с Вашингтон за цената, при която биха се отказали от налагането на несъгласие. Има много нерешени проблеми със Съединени американски щати, които сложиха връзките сред двете страни в състояние на заледяване. Особено след опита за праврат през юли 2016г. Като се почне от въпросите при оръжейните покупко-продажби за доставка на американските F-16, с цел да се модернизират Военновъздушни сили на Турция и флота й, през обновяване на програмата за придобиване от Анкара на F-35, което бе отказано поради покупката на съветските системи С-400 и се стигне до изгонването на Фетуллах Гюлен, с цел да дава отговор на обвиняванията за образуване на преврата в Турция, това са все условия, които ръководещите в Турция несъмнено ще слагат на Държавния департамент и Пентагона. Възможно е да се беседва и за отстъпки от страна на Съединени американски щати по отношение на обстановката в Сирия и подхванатите интервенции на Анкара в тази страна, изключително в тъй наречените зона за сигурност по турската граница. Всъщност в територии, които са заемани от сирийските кюрди, подкрепяни от Съединени американски щати. Ердоган към този момент съобщи, че „ ние в Сирия ще продължим пътя си със същата яснота към организациите, които са враждебни към нас, без значение кой седи зад тях”. Е, не напълно, тъй като от време на време се постанова координиране на дейностите ту със Съединени американски щати, ту с Русия, само че „ би трябвало да действаме с действителностите на един многополюсен свят”,както се показва турският президент. Той е безапелационен, че „ това, което направихме в Северен Ирак, ще продължим да го вършим в Северна Сирия”. Става въпрос за военните интервенции на Анкара в Иракски Кюрдистан, където неотдавна бяха бомбардирани убежища и хранилища на ПКК в тези иракски територии. Със единодушието на Барзани, водач на кюрдите в Ирак. Неутрализирани били 82-ма кюрдски бойци, „ тъй като ние нямаме лукса да си затварями очите за тези терористи”, споделя Ердоган. Прави го като предизвестие за „ всички страни, които ни наподобяват другарски настроени”, с цел да поправят стъпките си „ в вярна посока”. Изказването евентуално е и по отношение на визитата в понеделник на гръцкия министър председател Мицотакис във Вашингтон и идната му среща с Джо Байдън. Според Ердоган той ще се опита да предотврати доставките на F-16 за Турция. Реакцията щяла да се оповести откакто се види по какъв начин ще постъпи американският президент. Още повече, че съгласно Анкара Съединени американски щати са създали в последно време нови 70 военни колета за сирийските кюрди и то посредством американските сили в провинциите Хасака, Ракка и Дер Ер-Зор.
Както е видно, Ердоган остава правилен на политиките си за взимане на суверенни, самостоятелни решения, които целят опазване на балансираща позициа в разгорелите се геополитически борби. Не се отхвърля от препоръчаната роля на медиатор за прекъсване на военните дейности в Украйна. Дори предлага турски транспортен съд, който да прибере освободените азовци и други жители от „ Азовстал” в Мариупол. И Турция в играта за освобождението на тези блокирани в подземията военни. Слухове за наличието там и на турски военни може и да не се окажат правилни, само че знае ли човек. Войната в Украйна е сцена на толкоз хибридни офанзиви, агитация, фейк-новини, че нищо не е несъмнено.
Сигурно е, че Ердоган като водач на Турция няма по какъв начин да опонира на личните си ползи и ще работи извънредно в такава посока. Пазарлъците, които прави с огромните на геополитическата сцена са от изгода и във вътрешен проект. Предстоаят му избори през 2023г, а опозицията упорства и за предварителни. Засега в дневния ред е по какъв начин да се отиграе ветото на участието на Швеция и Финландия в НАТО. Малък урок и за нас, но могат да го разчетат.
Каквото и да се приказва, Анкара в последно време все по-често потвърждава, че дипломацията й не е от през вчерашния ден. Лозунгът „ Турция над всичко” си остава водещ освен през вековете, само че и през днешния ден. Той реализира освен заварката общество/управляващи, които и да са те, само че е и здрава основа за отбрана на стратегически ползи във външната политика. Там всяка опция за междина или реакция се употребява, с цел да се отстои облага и да се реализира пробив в приемане на дивиденти в национална изгода. Несъмнено поръчките за участие на Швеция и Финландия в НАТО е опция Турция още веднъж да е в центъра на геополитическите разногласия и надлежно да отстои свои цели. Първо президентът Ердоган съобщи, че „ сега следим развиването във връзка с Швеция и Финландия към НАТО, само че не сме в позитивно мнение”. Допълнил е, че „ тези скандинавски страни за жалост са като къща за посетители на терористични организации като ПКК и YPG /военна организация на сирийските кюрди/. Те са се сгушили в Швеция и Нидерландия”.
Безспорно тъй наречените кюрдски въпрос е камъче в обувките на всеки турски водач. А мнение, че Анкара може да наложи несъгласие на Стокхолм и Хелзинки за участие в НАТО не е нищо друго с изключение на метод да се реализира смяна на политика за поддръжка и подпомагане на организации, които Анкара смята за терористични. На разговорев език това е нещо като „ ти на мен, аз на теб”, само че на дипломатическото поле се споделя, че моментът не е подобаващ и ще способства за увеличение на напрежението по линия НАТО/Русия.. Все отново за Турция не е без значение, че в Риксдата /парламента/ на Швеция има от другите партии 6-ма представители на кюрдската общественост в страната, в това число кюрдска комунистка. Тези депутати са били и решаващите гласове за избирането на премиерката на Швецая, Мардалена Андерсен, през 2021г. Сега те поддържат кандидатстването на Швеция за член на НАТО.
Всъщност думите на Ердоган, че наблюдават деликатно този развой е доказателствао, че не е доста безапелационен в опасността, че Анкара ще наложи несъгласие. По-скоро може да се допусна, че Турция крепко ще се пазари против какво да се получи единодушието й за приемането на Швеция и Финландия в Алианса. Турция е мощна страна и има втората по бройка войска в НАТО. Гласът й се чува. Макар и не постоянно да звучи в благозвучие с останалите страни-членки. Напомнянето от страна та Ердоган, че НАТО е позволил неточност с приемането на Гърция за член е единствено удостоверение, че ползите се отстояват без отмалялост. Гърция и Турция са членове на НАТО от 1952г, само че и до ден сегашен несъгласията и проблемите сред тях са всекидневие. За Ердоган приемането на Гърция в НАТО, без условия и несъгласие на Анкара, е усложнило въпроса с Кипър. Можело е да се реализира още тогава решение в интерес на две страни на острова. Сега Ердоган заплашва, че няма да допусне сходна неточност. Съединени американски щати към този момент оповестиха, че ще изслушат Ердоган и дават обещание да чуят изискванията му. Става въпрос за цената на единодушието НАТО да се разшири и по северните граници на Русия.
В такава конюнктура в Анкара дебатите по тематиката са яростни – от едната прекаленост, до другата. Пенсионираният посланик Вахит Йоздемир е на мнение, че ветото на Турция за участие на Швеция и Финландия в НАТО е наложително като деяние. Твърди, че „ НАТО е под контрола на американския империализъм и е изгубил своята функционалност за възпиране”. За него, в случай че Турциая не наложи несъгласие, Русия може да предприеме стъпки за спиране на природния газ, за слагане на визови бариери, за ограничение на турския импорт на артикули за съветския пазар или даже за депортиране на предприемачи. Това би се отразило отрицателно на стопанската система на страната,която така и така не е в цветущо състояние.
Предупреждава, че Анкара би трябвало да работи доста деликатно по тематиката. В тази връзка и Юнал Атабай, пенсиониран полковник от службите, написа в турски медии, че това участие ще задълбочи рецесията с войната. Защото Русия е предизвестила, че „ участието на Украйна в НАТО е недопустимо за Москва”, а същото мнение има и за Щвеция, и за Финландия. Атабай смята, че с участието на Швеция и Финландия в НАТО се цели нов напън върху Русия, която дефинира Алианса по границите си като опасност за своята сигурност. Според него „ с този ход НАТО уголемява фронта против Русия и усилва напрежението”. Припомня, че Швеция е страната, която е осигурила 376 млн дол в поддръжка на ПКК / YPG. Лидерите на тези организации са получавали през годините „ високопоставени приветствия в Швеция” и по тази причина Турция би трябвало да употребява правото си на несъгласие. Той е уверен, че Съединени американски щати би трябвало да положат неимоверни старания да активизират 30-те членки на Алианса, с цел да си дадат единодушието за приемането на Швеция и Финландия.
В същото време водещи анализатори в Москва са на мнение, че Турция единствено ще проточи процеса за присъединение на Швеция и Финландия като членове на НАТО. Което на този стадий е преференциално за Русия. В последна сметка Анкара няма да наложи несъгласие, само че ще договаря с Вашингтон за цената, при която биха се отказали от налагането на несъгласие. Има много нерешени проблеми със Съединени американски щати, които сложиха връзките сред двете страни в състояние на заледяване. Особено след опита за праврат през юли 2016г. Като се почне от въпросите при оръжейните покупко-продажби за доставка на американските F-16, с цел да се модернизират Военновъздушни сили на Турция и флота й, през обновяване на програмата за придобиване от Анкара на F-35, което бе отказано поради покупката на съветските системи С-400 и се стигне до изгонването на Фетуллах Гюлен, с цел да дава отговор на обвиняванията за образуване на преврата в Турция, това са все условия, които ръководещите в Турция несъмнено ще слагат на Държавния департамент и Пентагона. Възможно е да се беседва и за отстъпки от страна на Съединени американски щати по отношение на обстановката в Сирия и подхванатите интервенции на Анкара в тази страна, изключително в тъй наречените зона за сигурност по турската граница. Всъщност в територии, които са заемани от сирийските кюрди, подкрепяни от Съединени американски щати. Ердоган към този момент съобщи, че „ ние в Сирия ще продължим пътя си със същата яснота към организациите, които са враждебни към нас, без значение кой седи зад тях”. Е, не напълно, тъй като от време на време се постанова координиране на дейностите ту със Съединени американски щати, ту с Русия, само че „ би трябвало да действаме с действителностите на един многополюсен свят”,както се показва турският президент. Той е безапелационен, че „ това, което направихме в Северен Ирак, ще продължим да го вършим в Северна Сирия”. Става въпрос за военните интервенции на Анкара в Иракски Кюрдистан, където неотдавна бяха бомбардирани убежища и хранилища на ПКК в тези иракски територии. Със единодушието на Барзани, водач на кюрдите в Ирак. Неутрализирани били 82-ма кюрдски бойци, „ тъй като ние нямаме лукса да си затварями очите за тези терористи”, споделя Ердоган. Прави го като предизвестие за „ всички страни, които ни наподобяват другарски настроени”, с цел да поправят стъпките си „ в вярна посока”. Изказването евентуално е и по отношение на визитата в понеделник на гръцкия министър председател Мицотакис във Вашингтон и идната му среща с Джо Байдън. Според Ердоган той ще се опита да предотврати доставките на F-16 за Турция. Реакцията щяла да се оповести откакто се види по какъв начин ще постъпи американският президент. Още повече, че съгласно Анкара Съединени американски щати са създали в последно време нови 70 военни колета за сирийските кюрди и то посредством американските сили в провинциите Хасака, Ракка и Дер Ер-Зор.
Както е видно, Ердоган остава правилен на политиките си за взимане на суверенни, самостоятелни решения, които целят опазване на балансираща позициа в разгорелите се геополитически борби. Не се отхвърля от препоръчаната роля на медиатор за прекъсване на военните дейности в Украйна. Дори предлага турски транспортен съд, който да прибере освободените азовци и други жители от „ Азовстал” в Мариупол. И Турция в играта за освобождението на тези блокирани в подземията военни. Слухове за наличието там и на турски военни може и да не се окажат правилни, само че знае ли човек. Войната в Украйна е сцена на толкоз хибридни офанзиви, агитация, фейк-новини, че нищо не е несъмнено.
Сигурно е, че Ердоган като водач на Турция няма по какъв начин да опонира на личните си ползи и ще работи извънредно в такава посока. Пазарлъците, които прави с огромните на геополитическата сцена са от изгода и във вътрешен проект. Предстоаят му избори през 2023г, а опозицията упорства и за предварителни. Засега в дневния ред е по какъв начин да се отиграе ветото на участието на Швеция и Финландия в НАТО. Малък урок и за нас, но могат да го разчетат.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ