Зората на XX век е особено трудна за азиатските монархии.

Зората на XX век е изключително сложна за азиатските монархии. Колониалното притежание, придвижването на национализацията и комунистическите революции в района идват като изключително предизвикателство за всеки един държател. Мнозина се усещат безсилни против задаващата се вълна от експанзия, а когато пушекът се подвига, малко на брой могат да описват историята на случилото се. Има една азиатска монархия, която съумява да оцелее всичко и наподобява, че може да пребори всички напасти от това време.

Тайланд продължава да е апетитна хапка за Китай и до през днешния ден, само че в предишното е имунизирана от всички типове нападения. Монархията е богата, а кралят не бърза да се самозабрави, с цел да даде почва на пролетариати и всякаква друга побесняла изба за национализация. Не е изненада, че това продължава да е една от най-богатите страни и до през днешния ден, изключително при една турболентна политика. Тайландската монархия знае пред какво се е изправила в предишното и явно знае какво да прави в сегашното, с цел да продължи да се счита за оня азиатски оазис, който може да създаде безусловно всичко.

Историята показва, че Тайланд стартира своята история към XIII век като кралство Сукхотай, среща се в Северен Централен Тайланд. Тайландците са мигранти от южната част на Китай и са почнали своето преселение 2 века по-рано. Превръщат се във васали на мощната Кхмерска империя на Ангкор. Сукхотай съумява да се откъсне от кхмерите и във времето на геополитическа неустойчивост в Южна Азия, провокирана с общителното подпомагане на Монголската империя на север, те бързат да разгласят своята самостоятелност. Имат време да се разпрострат и по крайбрежието на Малайзия.

Кралят изпраща най-различни почести към Китай и неведнъж го подкрепя против монголските офанзиви. Новото кралство се подчинява на Будизма, който най-вероятно идва от Шри Ланка и се употребява като идеологическа основа за новата дребна монархия. Различава се от Хиндуизма и други местни религии. В тази версия се счита, че монархът е бъдещият Буда, който ще прави добрини през целия си живот и ще успее да реализира моралното съвършенство, което ще разреши неговото прераждане в бъдеще. Точно тази доктрина заземява вечно владетеля и до наши дни.

В началото на XIV век ще открием, че Ангкор е доминатор в Югоизточна Азия и с вековете ще стартира да отстъпва своето добро име пред останалите играчи. Това основава мощен вакуум, който кара Тайландското кралство Айутая, намерено в долната част на река Чао Пхрая и на към 60 километра от залива на Тайланд, да стартира да натрупа дивиденти. Географската позиция разрешава да се сътвори една добра комерсиална линия в спокойно време и също по този начин да се способства за района в позитивна тенденция. Династията Мин идва на власт, с цел да бъде посрещната от най-малко 68 мирни задачи, в които да се уважи новия държател на Китай и в идващите 70 години ще има мир и съгласие, водещо до още по-сериозни позитиви. През 1438 година има всмукване с Сукхотай и някогашните мощни тайландски принципали.

Местните съумяват да преобладават в малайзийските брегове и да доставят най-необходимата стока. В началото на XV век ще се появи напрежение от Китай, което ще изисква да се приключи всякакво деяние на морска търговия и благодарение на мощ ще принуди дребното сполучливо кралство да спре да съществува. Това не се харесва на армията и през 1431-1432 година айутайски бойци ще се съберат в Ангкор и ще провъзгласят нов собствен крал в района.

Абсорбцията на територии на дребната империя ще накарат тайландските монарси да усвоят традициите и кралските ритуали, както и да изобретят своя лична роля, с която да изградят своето кралско и божествено въздействие за надзор. Кралете се считат за нещо като богове и ранни инкарнации на хиндуския господ Вишну. Няма да има един държател, който да не се пробва да притегли и божественото в своето име. Дълго време ще се счита, че владетелят е композиция от човек, който практикува някои хиндуски ритуали, както и специфичната форма на будизъм, с цел да може да се отговори на всички изискания, както на болшинството, по този начин и на малцинството. Странната фантазия работи, изключително откакто всички са удовлетворени и кралят не може да е форма на разделяне.

Кралството може да се счита за много напреднало и добре оборудвано във военно време. Между XV и XVI век ще се водят съществени войни. Най-известният военачалник ще е крал Наресуан, който води армиите си, с цел да възвърне името на империята си, само че също по този начин ще бъде прочут като един от побратимяващите фактори за акцията в Бирма през 1569 година Наресуан има впечатляваща роля и въздействие.

По записките на холандски моряци от Източно Индийската компания, той в никакъв случай не носи оръжие, а постоянно се разхожда с лък в ръка. Ако забележи човек, който не извършва заповедите или прави грехове, кралят вдигал лъка и пробождал грешника. Кралят носи късчета кожа от всички, които са го наранили, обидили или просто не са изпълнили своите заповеди. Това добро име, дружно с концепцията, че приказваме за водач, блажен с любовта на владетелите, прави цялата картина още по-интересна. В Европа ще стане ясно, че това не е просто тайландски водач, а по този начин наречения „ Черен принц “.

Армията и потребността от експанзия ще се редуцират през XVII век, черният принц ще поеме комерсиалните направления и постоянно ще стартира да запасява страната си с най-различни европейски богатства. Не се тормози да предложения португалски, холандски, британски, френски и други кораби, с които да разменя стоката си. По думите на пристигналите мисионери, нито една азиатска монархия не може да се счита за по-напреднала, в сравнение с тази в Сиам. През 1688 година ще има и първа гражданска война в Тайланд, насочена към прогонването на французите. По някаква причина се има вяра, че крал Нарай е позволил французите в ръководството на страната, а това не може да се счита за фактор, който ще усъвършенства живота на жителите.

През 1767 година идва нашествието на Бирма и тайландското кралство е още веднъж в едно ново предизвикателство. Оказва се, че макар дребните размери, комерсиалните направления са съумели да завоюват въздействието на съседките. Скоро ще има китайски доброволци, които ще се пробват да оказват помощ на тайландците против новите нападатели. След огромната победа, един китайски търговец, виновен за доставката на наемници – Таксин, бърза да изгони владетелите и да се нарежда като нов крал. През 1782 година той ще бъде свален от трона и екзекутиран – никой не обича имитаторите, които нямат никакви тайландски корени. Ражда се новата династия, която идва от фамилията Чакри.

Кралското семейство слага и Бангкок като столица. В един миг се водят войни за разширението на територията във всички направления. Стартирани от подправения държател Таксин, идващите крале ще спрат тази инвазия и ще се лимитират до острова, като постоянно ще поддържат комерсиалните връзки с Китай и други близки системи. До XIX век Сиамското кралство – по този начин остава известно в Европа, стартира своето динамично развиване и рационализация.

Британците няма да съумеят да се оправят толкоз елементарно с Китай в първата Опиумова война от 1839-1842 година и ще стартира първата по-сериозна геополитическа смяна на силите и районът на Сиам ще усети тъкмо това. През 1855 година губернаторът на Хонконг сър Джон Боуринг ще пътува до Бангкок, с цел да подпише спокойно съглашение с крал Рама IV. Използва се същото съглашение, което е съумяло да проработи за Китай. Британците ще съумеят да завоюват своите позиции в търговията с Китай, само че в този момент имат и ново предпочитание – да получават най-хубавите условия от Сиам – район прочут с направата на доста полезности и артефакти, които служат правилно в Европа. Кралят на Сиам ще изпрати още една благородна задача за самопризнание от Китай, с цел да може да разбере и какви са по-добрите ходове в тази договорка, само че това ще е последната такава, с която цялата сага и топлите връзки с Китай ще приключат.

Твърди се на доктрина, че тази монархия стартира да съществува като самостоятелна и мощна от средата на XIX век, само че и до през днешния ден има историци, които считат, че нейното раждане е станало доста по-рано. Силните благородни семейства са имали опция да управляват основните функции в министерствата и да провеждат интернационалните канали за търговия и външни връзки. Различните провинции, които остават надалеч от главните кралски действия, получават локални благородници, които би трябвало да ръководят по ролята на краля и въпреки да наподобяват като изцяло самостоятелни, те постоянно би трябвало да дават отговор на кралската фамилия. Щастието е, че в никакъв случай не се е налагало да заплащат свирепи налози, а тъкмо тази форма на безчинство може да даде задоволително положителни отговори за всички.

Европейската колонизация в този интервал ще постави завършек на разнообразни кралства като това във Виетнам и Бирма, само че Сиам ще се радва на тези обстоятелства, изключително откакто последните съперници са обезвредени. Крал Чулалонгкорн ще се възползва от новите промени и бързо ще усъвършенства положението на Сиам. Използва знанията си и положителните връзки с Холандия и Англия, с цел да може да построи по-добра колониална администрация, а с това да сътвори и самостоятелни райони, които да не се усещат откъснати от цялото. Често изпраща своите полу-братя, които да управляват администрациите непосредствено и да поемат надзор на приходите и разноските.

През 1885 година ще направи една последна стъпка, която ще показва необикновен и прецизен усет за властта – отстранява властта на кралския парламент. Изпратил е по-голяма част от своите деца в съвременна Европа, където всички би трябвало да схванат по какъв начин работи администрацията, с цел да могат да построят същата, която работи за остарелия континент в кралството. Успява да сътвори съвременна войска, която постоянно да е ориентирана към деликатната дипломация. Балансира с изключителна лекост сред англичани и французи, дори в един миг е буфер сред двете страни.

Прави няколко публични пътувания в Европа през 1897 и 1907 с това ще затвърди наличието на Тайландската монархия. Успява да се срещне даже с кралица Виктория и да покаже, че схваща доста добре пътя на Европа. Той се показва като модерния държател, само че в никакъв случай не не помни хиндиузма и будизма като концепции за ръководство.

След централизиране на ръководството, рецензиите на кралските особи стартират. През 1885 година група принцове и висши жители ще се опитат да се причислят към посолствата в Лондон и Париш и ще се опитат да реализират тъкмо противоположното – безспорното затвърждаване на монархията и обръщането ѝ към старите корени. Те се тормозят, че промените могат да основат повече проблеми и да дадат късмет на Европа да направи онази толкоз страшна колонизация. Кралят съумява да отхвърли всички претенции и в някои моменти е на път да подписва смъртни присъди. Всичко завършва с изпращането на принц Присданг в заточение.

В началото на XX век ще се следят превратите в Русия и Персия, тайландците гледат краха на Османската империя, Португалия и най-много прегазването на династията Мин в Китай. През 1912 година кралското държавно управление ще открие опити за прелом, ръководени от офицери в армията, чийто проект е да смъкват напълно монархията. Някои от конспираторите са се опитвали да основат конституционна монархия, до момента в който други са желали република. През 1932 година прелом на цивилни и бойци съумява да вземе властта, носейки името „ Народна партия “. Те упорстват от краля да се съгласи с конституцията на монархията. Той се съгласява, до момента в който кралските управници се гневят от обстоятелството, че ще изгубят своята власт. През октомври 1933 година ще пристигна време за кралски протести, които ще се изправят против новото държавно управление.

Те са водени от някогашния министър на войната – принц Боворадет, който е доста по-близко до властта, а с изненада има и благословията на краля. Бунтовниците са разрушени елементарно и Прахадхипок ще бъде заставен да замине в заточение във Англия, откакто абдикира от трона през 1935 година Народната партия е назначена за регент в Сиам и издига новия крал – Ананта Махидол, който ще управлява страната от безвредно разстояние в Швейцария. През идващото десетилетие Сиам ще продължи да съществува без деен монарх. Страната е покрай република през 1939 година и се прекръства от Сиам на Тайланд.

През идващите две десетилетия още веднъж ще има превръщане на функциите и този път ще се приказва за връщане на монархията. През 1946 година крал Ананта Махидол и неговото семейство ще се върнат в Бангкок. На 9 юни младият крал ще бъде открит мъртъв в леглото си в двореца. Някой го е прострелял в главата, а това още веднъж ще даде мотив на кралските сили да популяризират клюки, че водеща фигура е Приди Пханомьонг. Други ще подозират английското държавно управление. Кралските доближени ще побързат да избягат в заточение. През 50-те години идва началото на студената война и Съединени американски щати ще стартира да дава всеобщи помощи на тайландските военни и население.

Тяхната единствената задача е да оказват помощ на Тайланд да спре разгръщащия се комунизъм. През идващите 10 години ще има съществени благосклонности към кралските управници и през 1957 година ще последва боен прелом, воден от маршал Сарит Тханарат. През идващите 16 години ще има ръководство на анти-комунистка, консервативна и даже военно-диктаторска форма на ръководство. Този интервал дава позитивни благоприятни условия за възраждането на монархичните правила, които са отхвърлени след революцията през 1932 година Образователната система, телевизионната агитация и всеки различен източник ще не престават да припомнят, че монархията е ясно вплетена в популацията.

През октомври 1973 година ще има митинги на студенти, които не са изключително добре настроени към военния режим. Монархията ще застане на тяхна страна. Това е интервал на нестабилна и хилава народна власт. Анти-комунистката параноя продължава да владее Тайланд. Победите във Виетнам, Камбоджа и Лаос ще са много сериозен фактор за следващото събаряне на монархията и политическата отрова, която се задава от левиците.

В утрото на 6 октомври 1976 година кралски военни сили и полицейски отряди ще се спуснат към университет Тамасат в сърцето на Бангкок и ще атакуван студентите, които са се събрали да стачкуват там. Невъоръжените студенти са посрещнати от патрони, бомби и експанзия на бойци и служители на реда. Назначен е и извънредно десен арбитър за министър-председател на страната. Парламентът е разхлабен, а всички останали партии са неразрешени. Започва дълбока чистка на всички фрагменти и фенове на левите придвижвания. Повечето тайландци бягат в джунглите и се включват в слабата комунистическа партия на Тайланд, една година по-късно ще се опитат да създадат втори прелом, започвайки още веднъж от университета.

Това кръвопролитие ще понижи въздействието на монархията и нейното показване в света. Приема се нов закон, който подсигурява, че всяка една партия, която се изправи против монархията, би трябвало да бъде подготвена да се изправи и против армията. Геополитическите промени стартират в Азия и доста по-късно в Европа. През 1978 година Китай ще спре своята помощ за тайландските комунисти. През 1980 година армията ще предложи прошка на студентите, които са избягали и ще спре преследванията. Несигурността пропада и скоро левицата няма да има никакво поле за изява. През идващите две десетилетия и половина ще забележим, че крал Бхумибол към този момент е постигнал баланс сред ляво и дясно в своето ръководство. Той упорства да се влага в дългия стопански удар и ще продължи да го развива с цялостна мощ. През 90-те години на предишния век ще открием, че Тайланд е в своя разцвет и съумява да покачва стопанската система си с към 10% всяка една година в този интервал.

Страната се индустриализира, урбанизира се обществото и политическото въздействие на междинната класа може да се забележи. През февруари 1991 година се издига първото демократично определено държавно управление, което акцентира още по-силната самостоятелност. Армията продължава да поддържа монархията, само че в този момент има специфична позиция, която няма да изисква слагането на кървави наказателни акции. През идната година междинната класа ще излезе на митинги против военната теория, която се пробва да въздейства на демокрацията. Това още веднъж ще докара до жертви и гибелта на 60 души. Всичко това се излъчва в интернационалните малките екрани и най-сетне кралят е извикан, с цел да реши рецесията и да сложи водачите на двете страни на една маса. Войниците би трябвало да изоставен политиката, а Тайланд да продължи напред.

Политическата сцена се трансформира още веднъж, когато двете най-големи сили изправят някогашен служител на реда, а към този момент и телекомуникационен милионер – Таксин Шинаватра, в Народното събрание. Той употребява своите медии, с цел да промотира партията си – Тай Рак Тай и да се трансформира в водач на сцената. Владее сред 2001 и 2006 година с невероятна известност и даже измества сегашния държател. Средната класа, армита, кралските последователи и мнозина други ще се изправят против него. През месеците на дестабилизация на 19 септември 2006 година ще последва и боен прелом против него, само че той самият не се намира в Тайланд.

Конституционния съд разпуска неговата партия, само че не не разрешава да сътвори нова, с която да завоюва изборите през 2007 година След успеха на изборите, съдът още веднъж я разпуска. Новата демократична партия ще образува държавно управление. Това ще докара до популяризация на страната и разделянето на жълти блузи – маркират поддръжката към монархията и на червени блузи, които поддържат милионера. Социалната медия се появява като нова форма на ръководство и изложение на политическите връзки.

По думите на популацията, монархията постоянно е влияела за блокирането на идващите демократични държавни управления. Това стимулира армията и полицията да се върне към старите практики, които в миналото са били прилагани по време на студената война. Създава се и закон против компютърните закононарушения, който следи за рецензии към монархията и анти-правителствена активност. Военните съумяват да открият всички фенове и носители на червени блузи сред април и май 2010 година и убиват 100 души, които са водели агитация.

За зла неволя и кралят най-сетне напуща този свят. Крал Бхумибол умира през октомври 2016 година и дава път на своя наследник Ваджиралонгкорн. Наричат го гангстера и разликата в прякора не може да ни изненада. Това е индивидът, който се разграничава от татко си с най-лошите си качества. Той ще би трябвало да показва отрицателната страна и да покаже, че апогеят на монархията е към своя край. През 2014 година военните още веднъж правят прелом и смъкват още един про-активен водач, определен от марионетните дълбини на телекомуникационния колос.

Докато бащата умира, синът се старае да построи ново военно деяние, с което да се изправи против съперниците си. Създава частен затвор и стартира да търси същинските фенове на единствената противникова партия. Ръководи доста малко страната и през останалото време е в Германия, където живее със брачната половинка и любовницата си. Някои показват, че в дейния си интервал е имал съвременен харем. Той ще отстранява демократични знаци, ще трансформира конституцията в своя изгода и ще продължи да подрежда масата по този начин, че да остане доста по-дълго на власт, в сравнение с всички останали крале.

През 2019 година военните съумяват да проведат избори и да разрешават на кралската-военна партия да образува държавно управление. Още една нова партия с името „ Бъдеще напред “ основава прогресивна платформа и се стреми към промени в монархията. Тя печели гласовете на младите гласоподаватели, което прави историята още по-интересна. През идната година има конституционна възбрана на водача на същата партия. Тханаторн Джуангроонгруангкит няма право да се занимава с политика през идващите 10 години.

През 2020 година идват новите студентски митинги, които желаят промени. Група от хора, наричащи се „ Народната партия “ ще желаят свалянето на безспорната монархия и ще желаят армията в никакъв случай повече да не се меси в политиката. Протестите се носят във всички университети и гимназии, като даже в някои начални учебни заведения има поддръжници. Правителството е подкрепяно от армията и се намесва, като арестува водачите и ги задържа в пандиза без право на парична гаранция.

Още едно десетилетие минава и монархията продължава да се бори за своето оцеляване. Новият държател продължава да губи своя сексапил и в близко бъдеще ще има следващата опция да се разправя с гнева на своите жители, изключително откакто Китай продължава да се счита за евентуален обожател на концепцията да добави стопански феномен в своята територия.