Трите варианта на Русия за спасение от фиаско край Херсон
Значителна част от първото програмно изказване на новия командващ съветската войска в Украйна ген. Сергей Суровикин бе отдадена на обстановката в Херсонска област, където локалните управляващи към този момент изтеглят жителите от десния бряг на река Днепър. Ситуацията в региона е комплицирана, снабдяването по мостовете през Днепър е спряно поради обстрела на украинците, призна Суровикин. И предизвести, че " не е изключено да би трябвало да се вземат сложни решения ". На идващия ден съветският президент Владимир Путин разгласи военно състояние в окупираните региони, което позволява и наложително проучване на локалните поданици. Какви биха могли да са тези сложни решения?
Защо обстановката към Херсон е тежка?
Градът, както няколко региона към него се намират на западния, десен бряг на река Днепър. Голяма част от анексираната Херсонска област се намира на източния бряг, където са и основните бази за доставяне на съветските войски в южна Украйна /част от тях се намират в Крим/. Тези географски особености обуславят тежкото състояние на съветската формация на фронта, в което тя попадна още през март. Тогава с няколко батальона на военно-десантните войски, морската пехота и мотострелковата брегова защита на Крим, възползвайки се от разпада на украинската защита, Русия съумя да превземе Херсон и да се придвижи на запад към град Николаев, на северо-запад към мостовете през река Южни Буг към град Вознесенск и на север към предградията на Кривой Рог.
Главното направление на настъплението беше Вознесенск, откъдето съветското командване планираше да придвижи войски към Одеса. Цялото доставяне на тази част от армията се осъществяваше през няколко моста - Антоновския авто край Херсон, прилежащия жп мост, както и двойният /автомобилен и жп/ по язовирната стена на ВЕЦ-а в Нова Каховка, намиращи се на 50 км на изток.
Още при започване на март стана ясно, че Русия няма сили за такова амбициозно нахлуване. Тя не можа да трансферира бързо запаси и войските й бяха принудени да правят отстъпка от Николаев, Вознесенск и Кривой Рог към границата на Херсонска област. Там те започнаха да строят защитата си с дълговременни укрепления. Географията също е подобаваща за защита: регионът е гола степ с редки горски масиви, настъпващите няма къде да се укрият, а забележителна част от линията на защита се опира в река Ингулец.
Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ пробваха да форсират реката още през лятото, само че понесоха огромни загуби. С крах приключи и настъплението откъм Николаев, където няма съществени водни загради: съветската авиация и артилерия нанасяха удари по настъпващите в голата степ украински подразделения. Фронтът се стабилизира за дълго, а съветското командване трансферира през юли и август обилни подкрепления на десния бряг.
ВСУ обаче смени тактиката - вместо фронтални офанзиви към съветските позиции те започнаха системно заличаване на складовете с муниции и логистиката на съветската формация. До август това бе невероятно, защото украинците нямаха толкоз мощни далекобойни и високоточни средства за поразяване. Но в края на лятото ВСУ получи ракетните системи HIMARS, способни да нанасят удари с висока акуратност надалеч зад линията на фронта - съвсем до 90 км. Главната цел на ежедневните ракетни офанзиви станаха мостовете. Те не можаха да бъдат срутени, само че ВСУ изваждат от строя пътното платно по-бързо, в сравнение с съветските инженери съумяват да го ремонтират. Към средата на септември придвижването по Антоновския мост бе изцяло спряно, жп връзката с Херсон бе прекратена, а по язовирната стена на ВЕЦ-а в Нова Каховка можеха да се трансферират товари единствено по нестабилни краткотрайни мостчета, които също постоянно бяха бомбардирани.
През последните месеци снабдяването на войските на десния бряг на Днепър, в това число и на мирното население на Херсон, се осъществяваше с баржи и катери. ВСУ се опита да нападна и тях, само че имаше изменчив триумф, защото високоточните ракети, които се насочват с GPS, не са приспособени за офанзива по движещи се цели. Въпреки това няколко пъти военни баржи бяха изумени.
Основният проблем е, че този тип превоз е доста по-малко ефикасен спрямо мостовете. А съветското командване не може съществено да промени ситуацията: за това не доближават транспортни средства /въпреки че Русия конфискува от локалните предприемачи няколко баржи/. Освен това би трябвало да се доставят и няколкостотин хиляди останали в Херсон и покрайнината поданици /до войната популацията беше 300 000 души, само че мнозина въпреки всичко напуснаха/.
В резултат съветското командване не съумя коренно да усили групировката на този плацдарм: за по-голямо количество войски от днешните към 30 000 души, няма опция за доставяне с муниции, техника и снабдяване. Всичко, което трябваше да направи ВСУ в тези условия за сполучливо нахлуване, е да събере армия, която доста да превъзхожда по бройка съветската.
Така формация бе събрана, само че първият месец на настъплението /от края на август до началото на октомври/ бе по-скоро несполучлив за украинците: трансферираните през Ингулец войски бяха спрени в степите, по тях непрестанно бяха нанасяни удари с артилерия и авиация. ВСУ освободиха няколко села, само че не съумяха да пробият към Днепър.
В началото на октомври украинското командване, възползвайки се от самодейността /т.е. от опцията да избере място за решителна атака/, и численото предимство, съумя да откри едва място в съветската защита - бе нанесен удар там, където защитата се държеше от мотострелковите бригади на изтощената от предходни боеве кримска бригада за брегова защита. Фронтът бе продънен на няколко десетки километри. В резултат цялата съветска армия на северния сектор трябваше да отстъпи, с цел да сътвори нова линия на защита.
Последните няколко седмици по тази линия се водят местни боеве. Руските източници ги назовават " нахлуване на ВСУ ", само че украинските отхвърлят да се водят дейни дейности. Така или другояче, ВСУ към този момент две седмици няма крупни триумфи в този регион.
Но като цяло обстановката за съветската формация продължава да се утежнява. ВСУ владеят самодейността, а Русия не може да усили групировката поради дефицит в снабдяването. Положението на съветската формация в дълготрайна вероятност наподобява безнадеждно - няма да й оказват помощ даже трансферираните на фронта големи маси мобилизирани. Рано или късно, украинските войски ще подхващат сполучливо нахлуване, както се случи при започване на октомври. Единственото, което може да избави съветските войски в Херсон, е изземване на самодейността във войната като цяло, т.е. крупно нахлуване по всички фронтове, с цел да принудят ВСУ да спрат офанзивите. Такова нахлуване към този момент е невероятно.
Какви биха могли да са " сложните решения " на Суровикин?
1. Евакуация на войските
От военна позиция това би било разумно решение - изменение на съотношението на силите на десния бряг на Днепър не е допустимо, групировката няма по какъв начин в обозримо бъдеще да настава към Николаев и Одеса, а пребиваването й в полуобкръжение няма смисъл. Боеспособните войски от плацдарма в Херсон могат да бъдат употребявани за защитата на левия бряг и методите към Крим, които от военна позиция имат по-голямо значение от този плацдарм. ВСУ не могат да форсират Днепър, а за основаването на линия на защита по тази огромна река ще са нужни доста по-малки сили, в сравнение с за боеве в степите.
За реализацията на това от дълго време назряло решение пречи политиката - Херсон е единственият регионален център, който бе високомерен от Русия от началото на войната, а след анексирането на изтока и юга на Украйна той стана столица на новите " съветски райони ". Освен това до края на лятото една от задачите на войната за Кремъл бе завладяването на Одеса. В случай на евакуиране от десния бряг Русия ще би трябвало да се откаже от сходна вероятност /повторно форсиране на реката надали е допустимо, в случай че украинската войска внезапно не реши да се изтегли, което няма по какъв начин да стане/.
Всичко обаче сочи, че " мъчно " /от политическа гледна точка/ решение за Суровикин е точно евакуацията - изначало на проруско настроените поданици на Херсон, а по-късно - и на войските от десни бряг.
2. Свиване на плацдарма до " крепостите " Херсон и Берислав
Такъв проект частично може да реши казуса със снабдяването - в случай че се оставят единствено няколко близки до Днепър неголеми плацдарми, най-изискващите доставяне " консуматори " като мирните поданици и част от артилерията могат да се изтеглят. Артилерията може да се разположи на източния бряг и оттова да поддържа защитата на няколко километра от реката на западния бряг. Отбраната на " крепостта Херсон " би решила основния политически проблем - възможното евакуиране от регионалната столица. За това, че Херсон би трябвало да стане " цитадела ", говореше и назначеният от руснаците " губернатор " Владимир Салдо.
Това решение обаче е мъчно от военна позиция: снабдяването през реката под непрекъснатия обстрел на украинската артилерия ще бъде извънредно мъчно, дори невероятно. До този миг съветското командване избира да изтегля войските от региони, където не може обикновено да ги доставя - по този начин стана край Киев, от Змийския остров или от северната част на Харковска област, а не да води битка до последно в " замъци ".
3. Подготовка за нуклеарен удар
Експертите, които учат евентуалното потребление на нестратегическо нуклеарно оръжие от съветското командване, считат, че евентуални цели за подобен удар могат да са ненаселена околност или войските на съперника.
Източната част на Херсонска област е едва обитаема околност, която сега е запълнена с десетки хиляди украински военнослужещи. Теоретично, точно подобен регион може да бъде определен за показателен нуклеарен удар, който би имал две цели - да увеличи ескалацията до лимита, зад който съперникът не може да си разреши да реагира, или да се принуди съперника да пристъпи към деескалация на спора при допустими за Кремъл условия. Подготовката за подобен удар изисква евакуация на популацията за отбягване на колатерални жертви.
Едва ли обаче Суровикин има тъкмо това поради под " мъчно решение ". Ударът няма да докара до никакви военни преимущества и е извънредно рисков в политически аспект: вместо деескалация Западът може да премине към ескалация и да нанесе мощни удари с стандартно оръжие по съветската войска в Украйна /именно подобен вид на отговор се разисква обществено от западните експерти/. Така че, за благополучие, потреблението на нуклеарно оръжие си остава минимум евентуалният вид за развиване на спора.
---------------------------------------------
Какво ще се случи на Херсонския фронт при положение на разрушение на язовир Каховка на Днепър?
-----------------------------------------------
През последните седмици Русия и Украйна взаимно се упрекват, че имат желание да взривят язовир Каховка.
Интерактивните карти на последствията от подобен акт, оповестени от проруските медии, демонстрират, че ще бъдат наводнени големи територии, най-вече по левия, наклонен бряг на Днепър, който е под контрола на съветската войска. Хидролозите предвиждат почти същия сюжет. Има разминавания в прогнозите за мащаба на бедствието, само че няма причина за подозрение в общата картина.
Ако това се случи, милиони кубически метри вода ще се излеят от Каховския контейнер в посока Херсон и Днепърския залив и ще разрушат всички краткотрайни проходи, през които биха могли да се доставят съветските войски на десния бряг. Част от съветската формация сред Днепър и левия бряг на река Ингулец ще бъде неотложно отцепена. Първо ще свършат запасите от гориво, по-късно муниции за тежкото въоръжение, а скоро - и за всичко останало. Частите на десния бряг на Ингулец ще бъдат в същата позиция, само че ще имат опция за бързо оттегляне към Херсон, трансформирайки града в цитадела. Обкръженият град ще може да се доставя единствено по въздух, ще бъде мъчно да се обезпечи огнева поддръжка на обсадените, защото равнините южно от Херсон ще бъдат под вода.
Но заинтригувана ли е украинската войска от сходно развиване на събитията?
От началото на септември, когато въоръжените сили на Украйна иззеха самодейността и започнаха да нападат в разнообразни направления, военните специалисти обърнаха внимание на особеностите на тактиката на украинските войски. Те даже бяха наречени " почеркът на Залужни " - не да провежда кърваво кръвопролитие там, където може да се избегне, а да принуди врага да отстъпи под опасността от обграждане с следващо заличаване. Украинците да вземем за пример разрешиха евакуиране на съветските войски от Изюм и Лиман, макар че можеха да ги унищожат.
Предимството на въоръжените сили на Украйна е, че те не бързат да затварят обкръжението, че загубите са сведени до най-малко, териториите се освобождават бързо, врагът е заставен да отстъпи, изоставяйки тежка техника и муниции, той е отпаднал, покварен и постоянно няма време да построи добре нови отбранителни линии, което разрешава на настъпващите да продължат, без да губят време и жива мощ, с цел да отстраняват обкръжените съветски елементи.
Сценарият с подкопаването на дигата на Каховската водноелектрическа централа въобще не се вписва в тактиката (или стратегията) на въоръжените сили на Украйна. Те освен ще би трябвало да се оправят с съветската формация в Херсон и Берислав (да провежда това доста кърваво клане), само че и всички следващи придвижвания напред ще бъдат парализирани. Как могат да се възнамеряват настъпателни интервенции, в случай че територията на юг от Днепър се трансформира в тресавище? Ясно е, че настъпващите войски няма да повдигнат трудности по пътя си.
Не по този начин стои въпросът обаче с войските, които се готвят за защита. Според украинското разузнаване руснаците готвят серия от терористични акции в Херсонска област, с цел да спрат настъплението на украинските войски. Те са минирали Каховската Водноелектрическа централа още през април, а сега минират шлюзовете и опорите на язовира. Затова Украйна упорства за интернационалните наблюдаващи, които да посетят Каховка и да подсигуряват, че язовирът няма да бъде взривен.
Автор: meduza.io
Източник:
Защо обстановката към Херсон е тежка?
Градът, както няколко региона към него се намират на западния, десен бряг на река Днепър. Голяма част от анексираната Херсонска област се намира на източния бряг, където са и основните бази за доставяне на съветските войски в южна Украйна /част от тях се намират в Крим/. Тези географски особености обуславят тежкото състояние на съветската формация на фронта, в което тя попадна още през март. Тогава с няколко батальона на военно-десантните войски, морската пехота и мотострелковата брегова защита на Крим, възползвайки се от разпада на украинската защита, Русия съумя да превземе Херсон и да се придвижи на запад към град Николаев, на северо-запад към мостовете през река Южни Буг към град Вознесенск и на север към предградията на Кривой Рог.
Главното направление на настъплението беше Вознесенск, откъдето съветското командване планираше да придвижи войски към Одеса. Цялото доставяне на тази част от армията се осъществяваше през няколко моста - Антоновския авто край Херсон, прилежащия жп мост, както и двойният /автомобилен и жп/ по язовирната стена на ВЕЦ-а в Нова Каховка, намиращи се на 50 км на изток.
Още при започване на март стана ясно, че Русия няма сили за такова амбициозно нахлуване. Тя не можа да трансферира бързо запаси и войските й бяха принудени да правят отстъпка от Николаев, Вознесенск и Кривой Рог към границата на Херсонска област. Там те започнаха да строят защитата си с дълговременни укрепления. Географията също е подобаваща за защита: регионът е гола степ с редки горски масиви, настъпващите няма къде да се укрият, а забележителна част от линията на защита се опира в река Ингулец.
Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ пробваха да форсират реката още през лятото, само че понесоха огромни загуби. С крах приключи и настъплението откъм Николаев, където няма съществени водни загради: съветската авиация и артилерия нанасяха удари по настъпващите в голата степ украински подразделения. Фронтът се стабилизира за дълго, а съветското командване трансферира през юли и август обилни подкрепления на десния бряг.
ВСУ обаче смени тактиката - вместо фронтални офанзиви към съветските позиции те започнаха системно заличаване на складовете с муниции и логистиката на съветската формация. До август това бе невероятно, защото украинците нямаха толкоз мощни далекобойни и високоточни средства за поразяване. Но в края на лятото ВСУ получи ракетните системи HIMARS, способни да нанасят удари с висока акуратност надалеч зад линията на фронта - съвсем до 90 км. Главната цел на ежедневните ракетни офанзиви станаха мостовете. Те не можаха да бъдат срутени, само че ВСУ изваждат от строя пътното платно по-бързо, в сравнение с съветските инженери съумяват да го ремонтират. Към средата на септември придвижването по Антоновския мост бе изцяло спряно, жп връзката с Херсон бе прекратена, а по язовирната стена на ВЕЦ-а в Нова Каховка можеха да се трансферират товари единствено по нестабилни краткотрайни мостчета, които също постоянно бяха бомбардирани.
През последните месеци снабдяването на войските на десния бряг на Днепър, в това число и на мирното население на Херсон, се осъществяваше с баржи и катери. ВСУ се опита да нападна и тях, само че имаше изменчив триумф, защото високоточните ракети, които се насочват с GPS, не са приспособени за офанзива по движещи се цели. Въпреки това няколко пъти военни баржи бяха изумени.
Основният проблем е, че този тип превоз е доста по-малко ефикасен спрямо мостовете. А съветското командване не може съществено да промени ситуацията: за това не доближават транспортни средства /въпреки че Русия конфискува от локалните предприемачи няколко баржи/. Освен това би трябвало да се доставят и няколкостотин хиляди останали в Херсон и покрайнината поданици /до войната популацията беше 300 000 души, само че мнозина въпреки всичко напуснаха/.
В резултат съветското командване не съумя коренно да усили групировката на този плацдарм: за по-голямо количество войски от днешните към 30 000 души, няма опция за доставяне с муниции, техника и снабдяване. Всичко, което трябваше да направи ВСУ в тези условия за сполучливо нахлуване, е да събере армия, която доста да превъзхожда по бройка съветската.
Така формация бе събрана, само че първият месец на настъплението /от края на август до началото на октомври/ бе по-скоро несполучлив за украинците: трансферираните през Ингулец войски бяха спрени в степите, по тях непрестанно бяха нанасяни удари с артилерия и авиация. ВСУ освободиха няколко села, само че не съумяха да пробият към Днепър.
В началото на октомври украинското командване, възползвайки се от самодейността /т.е. от опцията да избере място за решителна атака/, и численото предимство, съумя да откри едва място в съветската защита - бе нанесен удар там, където защитата се държеше от мотострелковите бригади на изтощената от предходни боеве кримска бригада за брегова защита. Фронтът бе продънен на няколко десетки километри. В резултат цялата съветска армия на северния сектор трябваше да отстъпи, с цел да сътвори нова линия на защита.
Последните няколко седмици по тази линия се водят местни боеве. Руските източници ги назовават " нахлуване на ВСУ ", само че украинските отхвърлят да се водят дейни дейности. Така или другояче, ВСУ към този момент две седмици няма крупни триумфи в този регион.
Но като цяло обстановката за съветската формация продължава да се утежнява. ВСУ владеят самодейността, а Русия не може да усили групировката поради дефицит в снабдяването. Положението на съветската формация в дълготрайна вероятност наподобява безнадеждно - няма да й оказват помощ даже трансферираните на фронта големи маси мобилизирани. Рано или късно, украинските войски ще подхващат сполучливо нахлуване, както се случи при започване на октомври. Единственото, което може да избави съветските войски в Херсон, е изземване на самодейността във войната като цяло, т.е. крупно нахлуване по всички фронтове, с цел да принудят ВСУ да спрат офанзивите. Такова нахлуване към този момент е невероятно.
Какви биха могли да са " сложните решения " на Суровикин?
1. Евакуация на войските
От военна позиция това би било разумно решение - изменение на съотношението на силите на десния бряг на Днепър не е допустимо, групировката няма по какъв начин в обозримо бъдеще да настава към Николаев и Одеса, а пребиваването й в полуобкръжение няма смисъл. Боеспособните войски от плацдарма в Херсон могат да бъдат употребявани за защитата на левия бряг и методите към Крим, които от военна позиция имат по-голямо значение от този плацдарм. ВСУ не могат да форсират Днепър, а за основаването на линия на защита по тази огромна река ще са нужни доста по-малки сили, в сравнение с за боеве в степите.
За реализацията на това от дълго време назряло решение пречи политиката - Херсон е единственият регионален център, който бе високомерен от Русия от началото на войната, а след анексирането на изтока и юга на Украйна той стана столица на новите " съветски райони ". Освен това до края на лятото една от задачите на войната за Кремъл бе завладяването на Одеса. В случай на евакуиране от десния бряг Русия ще би трябвало да се откаже от сходна вероятност /повторно форсиране на реката надали е допустимо, в случай че украинската войска внезапно не реши да се изтегли, което няма по какъв начин да стане/.
Всичко обаче сочи, че " мъчно " /от политическа гледна точка/ решение за Суровикин е точно евакуацията - изначало на проруско настроените поданици на Херсон, а по-късно - и на войските от десни бряг.
2. Свиване на плацдарма до " крепостите " Херсон и Берислав
Такъв проект частично може да реши казуса със снабдяването - в случай че се оставят единствено няколко близки до Днепър неголеми плацдарми, най-изискващите доставяне " консуматори " като мирните поданици и част от артилерията могат да се изтеглят. Артилерията може да се разположи на източния бряг и оттова да поддържа защитата на няколко километра от реката на западния бряг. Отбраната на " крепостта Херсон " би решила основния политически проблем - възможното евакуиране от регионалната столица. За това, че Херсон би трябвало да стане " цитадела ", говореше и назначеният от руснаците " губернатор " Владимир Салдо.
Това решение обаче е мъчно от военна позиция: снабдяването през реката под непрекъснатия обстрел на украинската артилерия ще бъде извънредно мъчно, дори невероятно. До този миг съветското командване избира да изтегля войските от региони, където не може обикновено да ги доставя - по този начин стана край Киев, от Змийския остров или от северната част на Харковска област, а не да води битка до последно в " замъци ".
3. Подготовка за нуклеарен удар
Експертите, които учат евентуалното потребление на нестратегическо нуклеарно оръжие от съветското командване, считат, че евентуални цели за подобен удар могат да са ненаселена околност или войските на съперника.
Източната част на Херсонска област е едва обитаема околност, която сега е запълнена с десетки хиляди украински военнослужещи. Теоретично, точно подобен регион може да бъде определен за показателен нуклеарен удар, който би имал две цели - да увеличи ескалацията до лимита, зад който съперникът не може да си разреши да реагира, или да се принуди съперника да пристъпи към деескалация на спора при допустими за Кремъл условия. Подготовката за подобен удар изисква евакуация на популацията за отбягване на колатерални жертви.
Едва ли обаче Суровикин има тъкмо това поради под " мъчно решение ". Ударът няма да докара до никакви военни преимущества и е извънредно рисков в политически аспект: вместо деескалация Западът може да премине към ескалация и да нанесе мощни удари с стандартно оръжие по съветската войска в Украйна /именно подобен вид на отговор се разисква обществено от западните експерти/. Така че, за благополучие, потреблението на нуклеарно оръжие си остава минимум евентуалният вид за развиване на спора.
---------------------------------------------
Какво ще се случи на Херсонския фронт при положение на разрушение на язовир Каховка на Днепър?
-----------------------------------------------
През последните седмици Русия и Украйна взаимно се упрекват, че имат желание да взривят язовир Каховка.
Интерактивните карти на последствията от подобен акт, оповестени от проруските медии, демонстрират, че ще бъдат наводнени големи територии, най-вече по левия, наклонен бряг на Днепър, който е под контрола на съветската войска. Хидролозите предвиждат почти същия сюжет. Има разминавания в прогнозите за мащаба на бедствието, само че няма причина за подозрение в общата картина.
Ако това се случи, милиони кубически метри вода ще се излеят от Каховския контейнер в посока Херсон и Днепърския залив и ще разрушат всички краткотрайни проходи, през които биха могли да се доставят съветските войски на десния бряг. Част от съветската формация сред Днепър и левия бряг на река Ингулец ще бъде неотложно отцепена. Първо ще свършат запасите от гориво, по-късно муниции за тежкото въоръжение, а скоро - и за всичко останало. Частите на десния бряг на Ингулец ще бъдат в същата позиция, само че ще имат опция за бързо оттегляне към Херсон, трансформирайки града в цитадела. Обкръженият град ще може да се доставя единствено по въздух, ще бъде мъчно да се обезпечи огнева поддръжка на обсадените, защото равнините южно от Херсон ще бъдат под вода.
Но заинтригувана ли е украинската войска от сходно развиване на събитията?
От началото на септември, когато въоръжените сили на Украйна иззеха самодейността и започнаха да нападат в разнообразни направления, военните специалисти обърнаха внимание на особеностите на тактиката на украинските войски. Те даже бяха наречени " почеркът на Залужни " - не да провежда кърваво кръвопролитие там, където може да се избегне, а да принуди врага да отстъпи под опасността от обграждане с следващо заличаване. Украинците да вземем за пример разрешиха евакуиране на съветските войски от Изюм и Лиман, макар че можеха да ги унищожат.
Предимството на въоръжените сили на Украйна е, че те не бързат да затварят обкръжението, че загубите са сведени до най-малко, териториите се освобождават бързо, врагът е заставен да отстъпи, изоставяйки тежка техника и муниции, той е отпаднал, покварен и постоянно няма време да построи добре нови отбранителни линии, което разрешава на настъпващите да продължат, без да губят време и жива мощ, с цел да отстраняват обкръжените съветски елементи.
Сценарият с подкопаването на дигата на Каховската водноелектрическа централа въобще не се вписва в тактиката (или стратегията) на въоръжените сили на Украйна. Те освен ще би трябвало да се оправят с съветската формация в Херсон и Берислав (да провежда това доста кърваво клане), само че и всички следващи придвижвания напред ще бъдат парализирани. Как могат да се възнамеряват настъпателни интервенции, в случай че територията на юг от Днепър се трансформира в тресавище? Ясно е, че настъпващите войски няма да повдигнат трудности по пътя си.
Не по този начин стои въпросът обаче с войските, които се готвят за защита. Според украинското разузнаване руснаците готвят серия от терористични акции в Херсонска област, с цел да спрат настъплението на украинските войски. Те са минирали Каховската Водноелектрическа централа още през април, а сега минират шлюзовете и опорите на язовира. Затова Украйна упорства за интернационалните наблюдаващи, които да посетят Каховка и да подсигуряват, че язовирът няма да бъде взривен.
Автор: meduza.io
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ