Die Welt: Тайният документ, който можеше да сложи край на войната в Украйна
Няколко седмици след нахлуването на Русия в Украйна е можело да бъде подписано спокойно съглашение. Условията за преустановяване на войната са изложени в проектоспоразумение от 17 страници, за което страните се спогаждат на 15 април 2022 година Русия е поискала от Украйна неутралитет, ограничение на броя на войските, оръжията, оборудването и самолетите. Окупираните територии е трябвало да останат в рамките на Русия. Die Welt разгласява част от документа, с който разполага, написа ИА Фокус.
Само няколко точки са останали несъгласувани и те е трябвало да бъдат разисквани персонално от съветския президент Владимир Путин и президента на украйна Володимир Зеленски на срещата на върха, само че това по този начин и не се случва.
В обявата на Welt се отбелязва, че незабавно след експлоадирането на войната съветската и украинската страна са почнали договаряния за преустановяване на военните дейности. Москва се е пробвала да принуди Киев да се съобщи на масата за договаряния.
В това съглашение Украйна се е заела да резервира " непрекъснат неутралитет ". По този метод Киев се отхвърля от всякакво участие във военни съюзи. По този метод присъединението на страната към НАТО трябваше да бъде изключено.
Украйна се ангажира в никакъв случай да не " получава, създава или придобива " нуклеарни оръжия, да не позволява непознати оръжия и войски в страната и да не дава достъп до военната си инфраструктура, в това число летища и морски пристанища, на никоя друга страна.
Освен това Киев е задължен да се въздържа от осъществяване на военни учения с задгранично присъединяване и от присъединяване във военни спорове. Според член 3 от документа нищо не пречи на Киев да стане член на Европейски Съюз.
В отговор Русия се ангажира да не атакува повече Украйна. За да вдъхне убеденост на Киев в това, Москва се е съгласила, че 5-те непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - Съединени американски щати, Англия, Франция, Китай и самата Русия - могат да дават на Украйна всеобхватни гаранции за сигурност. В член 5 от проектодоговора Киев и Москва се договарят за механизъм, напомнящ наредбата за помощ на НАТО.
В случай на " въоръжено нахлуване против Украйна " страните-гаранти се задължават да поддържат Киев в правото му на самоотбрана, залегнало в Устава на Организация на обединените нации, за период от най-много три дни. Тази помощ може да се реализира посредством " взаимни дейности " на всички или на обособени сили на страните гаранти. Договорът трябваше да бъде утвърден от всяка подписала го страна в сходство с интернационалното право.
По този метод двете страни са създали механизъм, който се разграничава доста от Будапещенския меморандум от 1994 година По това време Русия към този момент е подсигурила на Украйна териториалната ѝ целокупност. Западните страни дават обещание на Киев поддръжка при положение на нахлуване, само че не я подсигуряват.
Въпреки това гаранциите за сигурност, които се преглеждат напролет на 2022 година, е трябвало да бъдат утвърдени от Съединени американски щати, Китай, Обединеното кралство и Франция на втори стадий.
Русия също по този начин е желала да включи Беларус, а Киев е желал да включи Турция. Първата цел на договарящите в Истанбул обаче е била да се сътвори единение сред Киев и Москва, с цел да се употребява текстът като основа за многостранни договаряния.
Крим и пристанище Севастопол е трябвало да бъдат изключени от гаранциите за сигурност. По този метод Киев на процедура е отстъпвал контрола над полуострова на Русия.
От документа не излиза наяве коя тъкмо част от Източна Украйна е трябвало да бъде изключена от обещанието на държавите-гаранти. Съответните места са маркирани с червени отметки. Твърди се, че в Истанбулското официално съобщение Киев се е съгласил да изключи елементи от Донецка и Луганска област, които Русия е направлявала още преди началото на войната. Руската делегация, в противен случай, е упорствала границите да бъдат избрани персонално от Путин и Зеленски и да бъдат нанесени на карта. Украинската делегация е отхвърлила този вид.
Русия е поискала при положение на нахлуване всички държави-гаранти да се съгласят да задействат механизма за помощ. Това би дало на Москва правото на несъгласие да анулира механизма за отбрана. Освен това Москва е отхвърлила украинското искане държавите-гаранти да могат да открият неразрешена за полети зона над Украйна при положение на нахлуване.
По време на договарянията Русия е алармирала за готовността си да се изтегли от Украйна, само че не и от Крим и елементи от Донбас, които е трябвало да бъдат изключени от гаранциите за сигурност. Путин и Зеленски е трябвало да обсъдят директно детайлностите по изтеглянето. Това е било доказано пред Die Welt от двама украински участници в договарянията без значение един от различен.
Неразрешен е бил и въпросът за числеността на украинската войска в бъдеще. Киев отчасти е дал отговор на настояванията на Русия за демилитаризация. Москва е поискала украинската войска да бъде понижена до 85 000 бойци - в този момент в нея служат към един милион бойци. Украйна е предложила бройка на войската от 250 000 бойци.
Мненията са се разминали и във връзка с количеството военно съоръжение. Русия е поискала да се понижи броят на танковете до 342, до момента в който Киев е желал да резервира до 800. Украйна е желала да понижи броя на бронираните машини до 2400 единици, до момента в който Русия е поискала да резервира единствено 1029 единици.
Голяма разлика е имало и във връзка с артилерийските установки. Москва планираше 519, а Киев - 1 900. Киев е желал да резервира 600 многоцелеви ракетни установки с обхват на деяние до 280 км, до момента в който съгласно Русия е трябвало да има 96 с оптимален обхват на деяние 40 км.
Освен това Русия е поискала да унищожи украинската авиация.
Москва е поискала да резервира 102 изтребителя и 35 хеликоптера, до момента в който Киев е упорствал за 160 самолета и 144 хеликоптера. Според съветските показа е трябвало да има два военни кораба, до момента в който съгласно украинските - осем.
Според немски публицисти проектодоговорът демонстрира какъв брой близо са били Украйна и Русия до вероятно спокойно съглашение през април 2022 година Но след обещаващата среща на върха в Истанбул Москва е сложила следните претенции, с които Киев не се е съгласил.
Вследствие на това Русия е поискала съветският език да стане втори държавен език в Украйна, да се анулират взаимните наказания и да се прекратят правосъдните каузи в интернационалните съдилища. Киев също по този начин е трябвало законово да забрани " фашизма, нацизма и нападателния шовинизъм ".
Welt е научил от няколко дипломати, взели участие в договарянията, че има мощен интерес към подписване на контракт напролет на 2022 година След несполучливата атака против Киев Русия се изтегли от Северна Украйна и разгласи, че желае да се концентрира върху придобиването на територии в източната част на страната.
Die Welt цитира неназован член на украинската делегация, който е декларирал: " Това беше най-хубавата договорка, която можехме да сключим ". Изданието счита, че даже след повече от две години война съглашението към момента наподобява преференциално в ретроспекция.
" От няколко месеца Украйна е в отбранителна позиция и понася тежки загуби.
Погледнато в ретроспекция, тогава Украйна е била в по-силна преговорна позиция, в сравнение с в този момент. Ако войната беше завършила към два месеца след началото ѝ, това щеше да избави безчет животи ".
Преговарящите по това време предвиждат, че Зеленски и Путин ще подпишат документа през април 2022 година
Die Welt написа, че Давид Арахами, член на украинската делегация, е загатнал през ноември 2023 година за какво двамата водачи по този начин и не са се срещнали. Тогава английският министър-председател Борис Джонсън дойде в Киев на 9 април и съобщи, че Лондон " няма да подпише нищо " с Путин и че Украйна би трябвало да продължи да води война. По-късно Джонсън отхвърли тази теза. Въпреки това има учредения да се счита, че предлагането за даване на гаранции за сигурност на Украйна в съглашение с Русия се провали на този стадий.
Само няколко точки са останали несъгласувани и те е трябвало да бъдат разисквани персонално от съветския президент Владимир Путин и президента на украйна Володимир Зеленски на срещата на върха, само че това по този начин и не се случва.
В обявата на Welt се отбелязва, че незабавно след експлоадирането на войната съветската и украинската страна са почнали договаряния за преустановяване на военните дейности. Москва се е пробвала да принуди Киев да се съобщи на масата за договаряния.
В това съглашение Украйна се е заела да резервира " непрекъснат неутралитет ". По този метод Киев се отхвърля от всякакво участие във военни съюзи. По този метод присъединението на страната към НАТО трябваше да бъде изключено.
Украйна се ангажира в никакъв случай да не " получава, създава или придобива " нуклеарни оръжия, да не позволява непознати оръжия и войски в страната и да не дава достъп до военната си инфраструктура, в това число летища и морски пристанища, на никоя друга страна.
Освен това Киев е задължен да се въздържа от осъществяване на военни учения с задгранично присъединяване и от присъединяване във военни спорове. Според член 3 от документа нищо не пречи на Киев да стане член на Европейски Съюз.
В отговор Русия се ангажира да не атакува повече Украйна. За да вдъхне убеденост на Киев в това, Москва се е съгласила, че 5-те непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - Съединени американски щати, Англия, Франция, Китай и самата Русия - могат да дават на Украйна всеобхватни гаранции за сигурност. В член 5 от проектодоговора Киев и Москва се договарят за механизъм, напомнящ наредбата за помощ на НАТО.
В случай на " въоръжено нахлуване против Украйна " страните-гаранти се задължават да поддържат Киев в правото му на самоотбрана, залегнало в Устава на Организация на обединените нации, за период от най-много три дни. Тази помощ може да се реализира посредством " взаимни дейности " на всички или на обособени сили на страните гаранти. Договорът трябваше да бъде утвърден от всяка подписала го страна в сходство с интернационалното право.
По този метод двете страни са създали механизъм, който се разграничава доста от Будапещенския меморандум от 1994 година По това време Русия към този момент е подсигурила на Украйна териториалната ѝ целокупност. Западните страни дават обещание на Киев поддръжка при положение на нахлуване, само че не я подсигуряват.
Въпреки това гаранциите за сигурност, които се преглеждат напролет на 2022 година, е трябвало да бъдат утвърдени от Съединени американски щати, Китай, Обединеното кралство и Франция на втори стадий.
Русия също по този начин е желала да включи Беларус, а Киев е желал да включи Турция. Първата цел на договарящите в Истанбул обаче е била да се сътвори единение сред Киев и Москва, с цел да се употребява текстът като основа за многостранни договаряния.
Крим и пристанище Севастопол е трябвало да бъдат изключени от гаранциите за сигурност. По този метод Киев на процедура е отстъпвал контрола над полуострова на Русия.
От документа не излиза наяве коя тъкмо част от Източна Украйна е трябвало да бъде изключена от обещанието на държавите-гаранти. Съответните места са маркирани с червени отметки. Твърди се, че в Истанбулското официално съобщение Киев се е съгласил да изключи елементи от Донецка и Луганска област, които Русия е направлявала още преди началото на войната. Руската делегация, в противен случай, е упорствала границите да бъдат избрани персонално от Путин и Зеленски и да бъдат нанесени на карта. Украинската делегация е отхвърлила този вид.
Русия е поискала при положение на нахлуване всички държави-гаранти да се съгласят да задействат механизма за помощ. Това би дало на Москва правото на несъгласие да анулира механизма за отбрана. Освен това Москва е отхвърлила украинското искане държавите-гаранти да могат да открият неразрешена за полети зона над Украйна при положение на нахлуване.
По време на договарянията Русия е алармирала за готовността си да се изтегли от Украйна, само че не и от Крим и елементи от Донбас, които е трябвало да бъдат изключени от гаранциите за сигурност. Путин и Зеленски е трябвало да обсъдят директно детайлностите по изтеглянето. Това е било доказано пред Die Welt от двама украински участници в договарянията без значение един от различен.
Неразрешен е бил и въпросът за числеността на украинската войска в бъдеще. Киев отчасти е дал отговор на настояванията на Русия за демилитаризация. Москва е поискала украинската войска да бъде понижена до 85 000 бойци - в този момент в нея служат към един милион бойци. Украйна е предложила бройка на войската от 250 000 бойци.
Мненията са се разминали и във връзка с количеството военно съоръжение. Русия е поискала да се понижи броят на танковете до 342, до момента в който Киев е желал да резервира до 800. Украйна е желала да понижи броя на бронираните машини до 2400 единици, до момента в който Русия е поискала да резервира единствено 1029 единици.
Голяма разлика е имало и във връзка с артилерийските установки. Москва планираше 519, а Киев - 1 900. Киев е желал да резервира 600 многоцелеви ракетни установки с обхват на деяние до 280 км, до момента в който съгласно Русия е трябвало да има 96 с оптимален обхват на деяние 40 км.
Освен това Русия е поискала да унищожи украинската авиация.
Москва е поискала да резервира 102 изтребителя и 35 хеликоптера, до момента в който Киев е упорствал за 160 самолета и 144 хеликоптера. Според съветските показа е трябвало да има два военни кораба, до момента в който съгласно украинските - осем.
Според немски публицисти проектодоговорът демонстрира какъв брой близо са били Украйна и Русия до вероятно спокойно съглашение през април 2022 година Но след обещаващата среща на върха в Истанбул Москва е сложила следните претенции, с които Киев не се е съгласил.
Вследствие на това Русия е поискала съветският език да стане втори държавен език в Украйна, да се анулират взаимните наказания и да се прекратят правосъдните каузи в интернационалните съдилища. Киев също по този начин е трябвало законово да забрани " фашизма, нацизма и нападателния шовинизъм ".
Welt е научил от няколко дипломати, взели участие в договарянията, че има мощен интерес към подписване на контракт напролет на 2022 година След несполучливата атака против Киев Русия се изтегли от Северна Украйна и разгласи, че желае да се концентрира върху придобиването на територии в източната част на страната.
Die Welt цитира неназован член на украинската делегация, който е декларирал: " Това беше най-хубавата договорка, която можехме да сключим ". Изданието счита, че даже след повече от две години война съглашението към момента наподобява преференциално в ретроспекция.
" От няколко месеца Украйна е в отбранителна позиция и понася тежки загуби.
Погледнато в ретроспекция, тогава Украйна е била в по-силна преговорна позиция, в сравнение с в този момент. Ако войната беше завършила към два месеца след началото ѝ, това щеше да избави безчет животи ".
Преговарящите по това време предвиждат, че Зеленски и Путин ще подпишат документа през април 2022 година
Die Welt написа, че Давид Арахами, член на украинската делегация, е загатнал през ноември 2023 година за какво двамата водачи по този начин и не са се срещнали. Тогава английският министър-председател Борис Джонсън дойде в Киев на 9 април и съобщи, че Лондон " няма да подпише нищо " с Путин и че Украйна би трябвало да продължи да води война. По-късно Джонсън отхвърли тази теза. Въпреки това има учредения да се счита, че предлагането за даване на гаранции за сигурност на Украйна в съглашение с Русия се провали на този стадий.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ