Златото на Яне Сандански, имане от времето на Деспот Слав

Златото на Яне Сандански, имане от времето на Деспот Слав от XII-XIII в. или иманярски карти с инструкции за прикрито благосъстояние са търсили нападателите на Роженския манастир?
Все още остава мистерия кое е довело шестимата младежи, въоръжени с кирки, в светата обител на 18 септември вечерта, написа вестник „ 24 часа “. Не е ясно и кой ги е изпратил. Вързали архимандрит Теофил, който бил самичък в манастир, а и съумели да разкъртят няколко камъка от зазидан незнайно по кое време прозорец на черквата. Търсили са съответно нещо, това е несъмнено.
Не са нормалните крадци на касичка с дарения или пък на икони.

Дори и най-ценната – чудотворната на св. Богородица, си е на мястото.
Насочили се тъкмо към високия към 2 метра прозорец и са свалили няколко камъка. Загадка е какво е имало под тях. Дали са намерили нещо, или пък са се отказали да продължат по друга причина, занапред ще се обяснява, само че след към половин час са си тръгнали.
Легендите за съкровища, скрити в манастира, обикаляха Санданско-Петричкия край преди двайсетина години, а по-късно се замълча.

Една от забавните митове е за златото на войводата Яне Сандански и тя е най-разпространената. За имане, закопано там от времето на Деспот Слав, огромен донор на манастира, е мъчно да се приказва, тъй като през XVII век светата обител е била опожарена и по-късно възстановявана. Малко евентуално е, в случай че е имало нещо преди този момент, то да е останало неусетно.
За Яне Сандански след измененията през 1989 година започнаха да излизат непознати архивни документи, които хвърлят сянка на подозрение към градения му преди този момент ореол на безвъзмезден герой за свободата на популацията в Македония.

“Царот на Пирина ” е работил тъкмо в Санданско-Мелнишкия регион и се знае, че четите му постоянно са се криели в манастира като най-сигурното място. Дори се твърди, че през 1910 година той трайно се настанил в светата обител.
Убит е 3 година по-късно навръх път от Роженския манастир към Неврокоп. През втората половина на XIX в. Роженският манастир е леговище на революционните дейци, приютявал е войводите на Вътрешна македонска революционна организация.
На към 200 метра от манастира е и гробът му, до черквата “Св. св. Кирил и Методий ”, издигната под негово управление.
Архивен документ от юли 1915 година го разказва като рекетьор и скъперник. “Истинският лик на Яне Сандански – килърът на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев ” е книгата, която съставлява ревю от родителите на убитите Гарванов, Сарафов и Даев до българското държавно управление за проучване активността на Яне Сандански.
“Тези, които са слушали единствено положително за него от уста на уста от заинтригуваните му приятели, ще се почудят, като узнаят, че този мрачен воин, който беше тъмничар в Дупница, а по-късно стана челник в Мелнишкия регион, след гибелта си остави към половин милион лв. благосъстояние ”, се споделя в достоверната книга, преиздадена преди двайсетина години.
В нея се твърди, че е “известно на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански бе в последно време огромен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200-300 хиляди лева ”
Други документи пък сочат, че войводата е yмpял като собственик на 30 xиляди оки вино и на 9 xиляди оки paкия.
Според наследниците на тримата убити – Петър Сарафов (баща на Борис), Станка Гарванова (майка на Иван) и Тодор Даев (баща на Михаил), Сандански е натрупал благосъстоянието си от злоупотреби с пари на популацията в Мелнишко и Серски революционен окръг. Ocвен това полyчил от младотурското държавно управление право на употреба на Марикостинските минерални бани. Присвоил земи на Роженския манастир – 30-40 дка, които селяните били принудени да обработват гратис. Когато пък турците решили да построят черкви на националните малцинства в някои села, Сандански получил 2000 турски лири за изработката на Роженската църква. Твърди се, че тя е издигната, само че парите са изразходвани единствено за керемиди, отплата на дюлгерите и иконописец. Ocтаналите матеpиали били доставени гратис и огромна част от парите останали у Сандански. Говори се, че е водил живот на паралия, а в кръчмите оставял по 50-100 лева
Противниците му го упрекват, че даже вземал месечна заплата от 50 златни турски лири, само че през 1910 година, отчаян от младотурците и уплашен от атентатите, се отдръпва в Роженския манастир.
Един от най-интересните случаи на похищение и откуп в тези години също е обвързван със Сандански. На 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая четата му отвлича американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО.
Яне Сандански получава откуп от 104 кг злато – 14 500 златни турски лири.
Още тогава витаят подозрения, че част от откупа не е употребена по предопределение. И подозренията още веднъж падат върху Сандански. По време на войната през 1912 година, когато турците опразнили Мелник, отново се прокрадва сянката на Сандански.
Истории описват, че той ограбил много от къщите, а плячкосаното скрил във Фудулбейовата къща, по-късно скъпите движимости били пренесени неизвестно къде.
Логично легендите свързват манастира с мястото, където войводата би скрил благосъстоянието си.

Местните в Рожен описват и предания, че при изнасянето на Мелнишка епархия сандъци с утвар и скъпи документи за земи, дарения, доходи и други били пренесени в Демир Хисар. Говори се даже, че в Гърция се знаело тъкмо мястото, където се съхраняват.
Това е по този начин, тъй като през 1761 година Роженският манастир губи своята автономия и се трансформира в метох на светогорския Иверски манастир. След 1912 година поражда спор сред България и Гърция за собствеността на Роженския манастир.
През 1921 година Арбитражният съд в Хага се произнася в интерес на България.
Възрастни хора от селото си спомнят, че като деца са низали тютюн в двора на манастира и са разкрили в шкаф остаряла пушка, евентуално също останала от воеводските години на Сандански.
Дали в разкъртената стена на светата обител обаче е имало нещо, дали са търсени скъпи документи или злато, остава цялостна мистерия.Надеждите са хванатите петима до момента да опишат повече детайлности и да признаят с каква задача са били изпратени.
Налага се и друга версия, че е допустимо на това място да има нещо зазидано от по-ново време, а не чак отпреди повече от век. Последните реставрационни действия са правени от 60-те до 90-те години и е разумно да се одобри, че в случай че е имало нещо скъпо, то тогава би било намерено.

Инфо: 24 часа