Орлин Павлов - лице в лице
Златистозелено вино потича в чашата на Орлин Павлов - Совиньон блан F2F. Орлин я разклаща, завърта я, помирисва, отпива и прелестният му невисок тембър се гмурва в още по-дълбоко и предостатъчно: „ Ммм! “ Очите му стават по-сини поради сакото му в същия цвят и на фона на плюшените столове в мрачен аквамарин, на които седим.Вечеряме във VIP залата на елегантния ресторант Ador в петзвездния хотел InterContinental Sofia на площад „ Народно заседание “. Над нас се спускат сребристи лампи, сходни на чадъри от брилянти.„ Обичам сладки виновност. Много ми подхожда – отбелязва Орлин. И до момента в който сервитьорът налива и в моята чаша, прибавя - Наздраве! На добър час за хубаво лято! “ 
Отпивам. Свежият плодов мирис на маракуя, киви, зелени билки и лайм се разлива в наслаждение в гърлото ми. Вкусът на отгледания в Тракия Совиньон блан е мощен, осезаемо апетитен, съразмерен и дългогодишен. Запазва се и на финала.Дори името на виното F2F или Face To Face отива на нашия диалог – лице в лице. Препоръчват ни го като уместно за салатата със запечена риба звук в жанр Ница, която си избра Орлин за начало, и опушения тартар от жълтоперест звук, който избрах аз. Прекрасно се съчетава и с патешкото филе на тиган и пошираната сьомга в шафранов бульон, които следва да опитаме по-късно. 
on the road again Той ми споделя за идното си турне, което стартира на 22 юли в Пловдив и ще продължи в Царево, Созопол, Свети Влас и Бургас. Чувства се прелестно още веднъж да е на огромните подиуми с огромна тайфа. С някои от музикантите работи повече от 20 години и държи да кажем имената им. Аранжиментът на песните ще е на Милен Кукошаров. На сцената следва да забележим Кристиян Желев – на барабаните, Мирослав Иванов – на соло китара, Евден Димитров – на баса, Емилио Мархолев – на тромпет, и Владислав Мичев – на тромбон. Преди концертите Орлин ще се среща с учениците, записали най-впечатляващи видеа с обичани свои стихотворения на български поети в отговор на предизвикването, което им насочи в обществените мрежи.„ Има толкоз артистични деца – споделя, – все едно са учили в актьорски школи. Получихме доста готини видеа. Ще ги излъчваме на концертите и в новия сезон на шоуто „ Събота вечер с Българска национална телевизия “. А на децата ще дадем и предложения, с цел да дойдат дружно с родителите си. “
В този миг внасят паница под капак. Пълнят я с пара.Това е пушек от уиски „ Джак Даниелс “ – изяснява сервитьорът. И отваря похлупака пред мен. Притварям очи. Усещам уханието на дим, на дърва, на камина, на уют. Този път моят глас се спуска в удоволствието на възклицанието „ Ммм “.Ухае на разпален огън през зимата. Усещаш ли? – споделям.Да – удостоверява Орлин. – И си представям по какъв начин съм си на село в този момент и сме запалили камината. 
Имаш ли село? Да, имам наследствена къща, строена през 1878 година от прапрадядо ми, на 39 км от София в село Гайтанево, в община Горна Малина. Баба ми Иванка последно живееше там, само че умря преди година и половина, благата, на 94. Когато бях дете, ходех всяко лято. Иначе живеехме на ул. „ Гогол “, до Орлов мост. И си припомням по какъв начин по „ Иван Асен “ минаваше трамвай и си играехме да слагаме по пет стотинки на линията, с цел да ги смачка. Не повече, тъй като за 10 ст. можеше да си купиш едно родопче (шоколадов десерт). С един лев изяждах 10. Ха-ха-ха! Десет?! Изяждал съм и 20. Дебеличко дете ли беше? Слава богу не! Нямах проблеми с килограмите и към момента нямам. 
Защото доста спортуваш. Ходиш на бокс, на фитнес. Това беше преди, в интервала 2017–2019 година По време на пандемията всички се отпуснахме физически и минахме на друго движение. Сега не спортувам задоволително и нямам толкоз добър тонус. Може би се храня по-добре. Опитвам да е здравословно и да върша фастинг – дълги интервали без храна. Прави ми усещане, че организмът доста бързо съумява да се събере и да стартира да гори мазнините. Имаш ли детски мемоари, свързани с храна? Всичките са ми такива. Спомням си по какъв начин играем на улицата, няма коли и ни викат да се приберем за обяд със сигнал, изсвирен с уста. Помня сигналите на съвсем всички фамилии. И на обяд, и на вечеря цялото семейство се събирахме към масата. Най-вкусните ми мемоари са за печено пиле с картофи и макарони със захар. Готвеха майка ми и баба ми, само че повече баба ми, тъй като нашите работеха в Операта в Пловдив и пътуваха непрестанно. А аз прекарвах доста време с баба. Тя готвеше прелестно.Любимият ми десерт беше домакински течен шоколад. Най-вероятно са го правели в домовете на цяла България. Рецептата беше записана в бележник. Баба ми и майка ми го забъркваха със изсъхнало мляко, захар, вода и какао на избрана температура. Накрая го изливаха в купички и го слагаха в хладилника да хване хубава коричка. Със сестра ми се биехме кой да го изяде. 
Никога не сме си купували баници, тъй като баба ми правеше. Вместо това си купувахме шоколад „ Кума Лиса “, суха паста „ Балкан “. Имахме и долап с кутия шоколадови бонбони „ Амфора “ или „ Таралежки “, като във всеки дом. Любимо ми беше да отида при баба ми, да отворя шкафа със скърцане и да си взема бонбон. Междувременно се чуваше гласът ѝ: „ Орльо, не пипай бонбоните “! Любимо ми беше и когато дядо ми ми даваше левче или два, с цел да си купя нещо.
А какъв брой изби сме изчистили като деца! Събирахме всичките хартии, връщахме ги на вторични първични материали и изкарвахме пари. Вярно ли е, че по време на коронавирус си направил родословие на рода си? Да. Успях да проуча всичките родове и съм записал към 370 души в цяла България. Много ми оказа помощ същата баба, която ти загатнах. От страна на дядо ми се оказа, че имаме на половина готово родословие. Мисля в този момент да пътувам до Добрич, с цел да намеря живите ни родственици и да допълня, каквото не знам. Имаме родственици във Варна, в Тръстеник, Плевенско, в цяла България. Най-отдавнашният прародител, за който открих информация, е роден през 1780 г.
Отпивам. Свежият плодов мирис на маракуя, киви, зелени билки и лайм се разлива в наслаждение в гърлото ми. Вкусът на отгледания в Тракия Совиньон блан е мощен, осезаемо апетитен, съразмерен и дългогодишен. Запазва се и на финала.Дори името на виното F2F или Face To Face отива на нашия диалог – лице в лице. Препоръчват ни го като уместно за салатата със запечена риба звук в жанр Ница, която си избра Орлин за начало, и опушения тартар от жълтоперест звук, който избрах аз. Прекрасно се съчетава и с патешкото филе на тиган и пошираната сьомга в шафранов бульон, които следва да опитаме по-късно. on the road again Той ми споделя за идното си турне, което стартира на 22 юли в Пловдив и ще продължи в Царево, Созопол, Свети Влас и Бургас. Чувства се прелестно още веднъж да е на огромните подиуми с огромна тайфа. С някои от музикантите работи повече от 20 години и държи да кажем имената им. Аранжиментът на песните ще е на Милен Кукошаров. На сцената следва да забележим Кристиян Желев – на барабаните, Мирослав Иванов – на соло китара, Евден Димитров – на баса, Емилио Мархолев – на тромпет, и Владислав Мичев – на тромбон. Преди концертите Орлин ще се среща с учениците, записали най-впечатляващи видеа с обичани свои стихотворения на български поети в отговор на предизвикването, което им насочи в обществените мрежи.„ Има толкоз артистични деца – споделя, – все едно са учили в актьорски школи. Получихме доста готини видеа. Ще ги излъчваме на концертите и в новия сезон на шоуто „ Събота вечер с Българска национална телевизия “. А на децата ще дадем и предложения, с цел да дойдат дружно с родителите си. “
В този миг внасят паница под капак. Пълнят я с пара.Това е пушек от уиски „ Джак Даниелс “ – изяснява сервитьорът. И отваря похлупака пред мен. Притварям очи. Усещам уханието на дим, на дърва, на камина, на уют. Този път моят глас се спуска в удоволствието на възклицанието „ Ммм “.Ухае на разпален огън през зимата. Усещаш ли? – споделям.Да – удостоверява Орлин. – И си представям по какъв начин съм си на село в този момент и сме запалили камината. Имаш ли село? Да, имам наследствена къща, строена през 1878 година от прапрадядо ми, на 39 км от София в село Гайтанево, в община Горна Малина. Баба ми Иванка последно живееше там, само че умря преди година и половина, благата, на 94. Когато бях дете, ходех всяко лято. Иначе живеехме на ул. „ Гогол “, до Орлов мост. И си припомням по какъв начин по „ Иван Асен “ минаваше трамвай и си играехме да слагаме по пет стотинки на линията, с цел да ги смачка. Не повече, тъй като за 10 ст. можеше да си купиш едно родопче (шоколадов десерт). С един лев изяждах 10. Ха-ха-ха! Десет?! Изяждал съм и 20. Дебеличко дете ли беше? Слава богу не! Нямах проблеми с килограмите и към момента нямам. Защото доста спортуваш. Ходиш на бокс, на фитнес. Това беше преди, в интервала 2017–2019 година По време на пандемията всички се отпуснахме физически и минахме на друго движение. Сега не спортувам задоволително и нямам толкоз добър тонус. Може би се храня по-добре. Опитвам да е здравословно и да върша фастинг – дълги интервали без храна. Прави ми усещане, че организмът доста бързо съумява да се събере и да стартира да гори мазнините. Имаш ли детски мемоари, свързани с храна? Всичките са ми такива. Спомням си по какъв начин играем на улицата, няма коли и ни викат да се приберем за обяд със сигнал, изсвирен с уста. Помня сигналите на съвсем всички фамилии. И на обяд, и на вечеря цялото семейство се събирахме към масата. Най-вкусните ми мемоари са за печено пиле с картофи и макарони със захар. Готвеха майка ми и баба ми, само че повече баба ми, тъй като нашите работеха в Операта в Пловдив и пътуваха непрестанно. А аз прекарвах доста време с баба. Тя готвеше прелестно.Любимият ми десерт беше домакински течен шоколад. Най-вероятно са го правели в домовете на цяла България. Рецептата беше записана в бележник. Баба ми и майка ми го забъркваха със изсъхнало мляко, захар, вода и какао на избрана температура. Накрая го изливаха в купички и го слагаха в хладилника да хване хубава коричка. Със сестра ми се биехме кой да го изяде. Никога не сме си купували баници, тъй като баба ми правеше. Вместо това си купувахме шоколад „ Кума Лиса “, суха паста „ Балкан “. Имахме и долап с кутия шоколадови бонбони „ Амфора “ или „ Таралежки “, като във всеки дом. Любимо ми беше да отида при баба ми, да отворя шкафа със скърцане и да си взема бонбон. Междувременно се чуваше гласът ѝ: „ Орльо, не пипай бонбоните “! Любимо ми беше и когато дядо ми ми даваше левче или два, с цел да си купя нещо. А какъв брой изби сме изчистили като деца! Събирахме всичките хартии, връщахме ги на вторични първични материали и изкарвахме пари. Вярно ли е, че по време на коронавирус си направил родословие на рода си? Да. Успях да проуча всичките родове и съм записал към 370 души в цяла България. Много ми оказа помощ същата баба, която ти загатнах. От страна на дядо ми се оказа, че имаме на половина готово родословие. Мисля в този момент да пътувам до Добрич, с цел да намеря живите ни родственици и да допълня, каквото не знам. Имаме родственици във Варна, в Тръстеник, Плевенско, в цяла България. Най-отдавнашният прародител, за който открих информация, е роден през 1780 г.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ