Лошо управление на болничната помощ и популистки решения за епидемията са довели до високата смъртност
Здравната система в България не е била добре готова за епидемията, а по време на двете мощни коронавирус талази са взети и неправилни решения за ръководството на болничната помощ - изключително в частта къде, по кое време и какъв брой кревати за коронавирус да бъдат разкривани. От друга страна противоепидемичните ограничения в доста случаи са били взимани повече с политически, в сравнение с с медицински причини и като цяло не са обезпечили предварителна защита и надзор на болестта, а са следвали събитията. Това в композиция с кардинално неприятния здравен статус на българите са главните аргументи епидемията в България да вземе толкоз доста жертви - дотук публично от ковид са умряли 18 хиляди души, като страната ни е на трето място в Европейски Съюз по смъртност от COVID-19, макар че регистрира много по-ниска заболеваемост спрямо други членки. Някои данни и разбори пък сложиха България на второ място в света по така наречен наднормена смъртност - броят умряли над междинното равнище за последните пет години, като в България дотук той е съвсем 35 хиляди
Това излиза наяве от разбор на ръководството на епидемията в България и на аргументите за високата смъртност за интервала от началото на март 2020 г до края на май 2021 година - т.е. година и три месеца. Той бе показан на конференция в четвъртък от доцент Христо Хинков, шеф на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА). От него в общи линии излиза наяве, че епидемията е била ръководена неприятно в съвсем всички нейни аспекти, а здравната система има доста дефицити, които в спешните моменти са съдбовни.
Подобен разбор бе повече от необходим и е даже просрочен - освен с цел да се избегнат направените дотук неточности при възможна трета вълна, за която България е уязвима поради ниските равнища на имунизация, само че и с цел да се видят действителните мащаби на голямата тежест и вредите, които здравната система и публичното здраве като цяло понесоха от епидемията и които ще имат дълготрайни последствия.
Лош здравен статус
Средната дълготрайност на живота в България (75 г през 2019 г.) е с към 6 години по-ниска от междинната за Европейски Съюз (81 г), а за проучвания интервал на епидемията е намаляла с 1.5 година. " Освен това и годините на живот в здраве за българите са по-малко от междинните на Европейски Съюз, т.е. нашият народ е болен ", сподели доцент Хинков.
По думите му коронавирусът поразява ендотела на кръвоносните съдове и нападна всички системи в организма, само че главно сърдечно-съдовата, а българското население страда най-вече от такива болести.
Това дружно с възходящата възраст е огромно предизвикателство за здравната система и е един от факторите за огромната смъртност по време на Коронавирус епидемията.
Доц. Христо Хинков, шеф на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА). Фотограф: Красимир Юскеселиев
Това излиза наяве от разбор на ръководството на епидемията в България и на аргументите за високата смъртност за интервала от началото на март 2020 г до края на май 2021 година - т.е. година и три месеца. Той бе показан на конференция в четвъртък от доцент Христо Хинков, шеф на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА). От него в общи линии излиза наяве, че епидемията е била ръководена неприятно в съвсем всички нейни аспекти, а здравната система има доста дефицити, които в спешните моменти са съдбовни.
Подобен разбор бе повече от необходим и е даже просрочен - освен с цел да се избегнат направените дотук неточности при възможна трета вълна, за която България е уязвима поради ниските равнища на имунизация, само че и с цел да се видят действителните мащаби на голямата тежест и вредите, които здравната система и публичното здраве като цяло понесоха от епидемията и които ще имат дълготрайни последствия.
Лош здравен статус
Средната дълготрайност на живота в България (75 г през 2019 г.) е с към 6 години по-ниска от междинната за Европейски Съюз (81 г), а за проучвания интервал на епидемията е намаляла с 1.5 година. " Освен това и годините на живот в здраве за българите са по-малко от междинните на Европейски Съюз, т.е. нашият народ е болен ", сподели доцент Хинков.
По думите му коронавирусът поразява ендотела на кръвоносните съдове и нападна всички системи в организма, само че главно сърдечно-съдовата, а българското население страда най-вече от такива болести.
Това дружно с възходящата възраст е огромно предизвикателство за здравната система и е един от факторите за огромната смъртност по време на Коронавирус епидемията.
Доц. Христо Хинков, шеф на Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА). Фотограф: Красимир Юскеселиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ