Здравейте! Следя вестника отдавна и продължавам да се учудвам на

Здравейте! Следя вестника от дълго време и не преставам да се удивлявам на читателите – мъже, които се надяват посредством него да открият партньорка, с която да ги свързва обща орис, ползи и взор към живота. Не желая да ги деморализирам, само че мощно се колебая, че ще се получи. Е, по какъв начин да стане, откакто съвсем всяко второ писмо е от озлобена жена, попаднала на алкохолик, хулиган, кавгаджия, с мижава заплата, безконтролен към децата и фамилията. С две думи, през погледа на българките, тукашните мъже в общи линии сме цялостни отпадъци. Ако обаче е чужденец, изключително италианец, французин или испанец, пътят към щастието им е в забрадка вързан. Веднаж не прочетох някоя да признае и свои неточности за неуспеха на връзката или брака си. Това е цялостно двуличие и самозаблуда. Младите девойки се подвеждат по сантименталните сериали и мислят, че и в живота се случва красиво, само че оскъдно момиче да завърти главата на преуспелия предприемач, да го разведе, да се настани в къщата му с басейн, да има лична кола и кредитна карта с петцифрени активи.

Не по-долу падат и разведените дами, които драпат да обезпечат бъдещето на децата си от предходния брак, за сметка на наивника от втория. И едните, и другите са ми ясни като бял ден, още повече че го споделям от опит. Разбрах, че единствената жена, която всеки мъж би трябвало да слуша, е майка му. Само тя го обича откровено и няма да го подведе или употребява. Да, само че го проумях, откакто се опарих.
Първата ми брачна половинка Цани бе и първата ми огромна обич. Бях си внушил, че това е дамата, с която ще изживея живота си. Цяла година я ухажвах, тя ми се изплъзваше, а това още повече ме амбицираше. Най-накрая я смъкнах и след седмица се оженихме. Години по-късно разбрах, че се е омъжила за мен, с цел да направи на инат на мъжа, с който е имала дълга, само че безперспективна връзка. А аз, простакът, взех решение, че най-сетне ме е оценила и се е влюбила.

Майка ми през цялото време не я хареса, подхвърляше ми, че не сме един за различен, само че аз не се връзвах на приказките й. Раздавах се на макс, угаждах на капризите на жена си и бях благополучен. Страдах доста, когато тя направи два спонтанни аборта, само че след това се убедих, че е било за положително. Щяхме да създадем нещастно дете. Защото след три години фамилен живот Цани ме напусна. Събра си багажа и най-безцеремонно ми съобщи, че мъжът, с който е била преди, най-накрая се развел и й предложил брак. Каза го, като че ли ми съобщаваше, че отива на шопинг в мола, а не че напуща живота ми вечно.
Втората – Радост, я доведох вкъщи със Сашко – 7-годишния й наследник. Разведох я из жилището, демонстрирах й трите спални, двете бани, големия хол, терасите. Явно й хареса, тъй като се съгласи да се реалокира при мен на идващия ден. Изпратих ги, а като се прибрах, мама седна до мен и сподели, че в случай че би трябвало да избира, би предпочела с момчето да живее, в сравнение с с майка му. Нещо я тормозило в метода, по който оглеждала на всички места, като че ли ще купува жилището.

И ме помоли да не прибързвам с женитбата. Ядосах й се, само че взех решение да не я оскърбявам, тъкмо тогава имаше проблеми със сърцето, бяха й сложили два стенда.
Добре, че послушах. Радост бе красива, с изваяна фигура и доста буйна в леглото, само че с непоносим темперамент. Беше все недоволна, все не й стигаше това, което имаме. Завиждаше на колежки, съседи, родственици и го разясняваше на глас, най-много в наличието на майка ми, с която живеем дружно. За двете години, в които бяхме под един покрив, смени пет пъти работата си. Твърдеше, че напуща, тъй като не я правят оценка и й заплащат малко, само че по-вероятно бе поради споровете, които създаваше. Най-болно ми ставаше, когато в събота и неделя Сашко, който живееше при новото семейство на татко си, ни гостуваше.

Радост го травматизираше – караше му се и говореше ужасни неща за някогашния си брачен партньор, горкото момче се свиваше от терзание, а майка ми вдигаше кръвно. В един миг Сашко отхвърли да идва и да се вижда с Радост, тя пък стартира да тормози майка. Един ден прекали и аз я изгоних. Тръгна си с два куфара и три сака, очевидно ги бе натъпкала с неща, които е съумяла да задигне от вкъщи ми – бижута на мама, сребърни принадлежности и свещници, мои пари, които държах в едно чекмедже, някои дребни неща, за които след това разбирахме. Едва ги набута в асансьора, само че преди да тръшне вратата му, изкрещя високо, с цел да я чуят съседите: „ Махам се от лошотия дом, от този свидлив и импотентен мъж и дъртата магьосница!!! “

Не мога да пропусна и третата жена до мен – Дани. Връзката ни бе сходна на сюжета на кино лентата „ Хубава жена “. Не мога да настоявам, че е била продажница, само че след време подочух, че преди мен е имала интимни връзки с възрастни богати мъже. Беше с 19 година по-млада от мен, една дребна, чаровна сексапил. Вероятно е останала без спонсор и без пари, тъй като истината е, че тя ме смъкна. Може и да ме е харесвала, тъй като не бях чак толкоз богат, та да желае да ме върже, само че аз в самото начало смъкнах картите и заявих, че повече нито ще се бракосъчетавам, нито ще пребивавам на фамилни начала. Разбира се, устоях я, до момента в който следваше, плащах й наема, обличах я и я водех на отмора. И си я обичах по необикновен метод – като нещо преходно, което рано или късно ще ме напусне. В смисъл, не пилеех усеща, а се радвах на удоволствието, което взаимно си доставяме.

И се оказах прав. Когато Дани се дипломира и стартира работа в една компания, съумя да смъкна шефа си – 36-годишен ерген, и се омъжи за него. Разказа ми всичко и скъса с мен честно. На разлъка се просълзи и ми благодари за чудесните мигове, които съм й подарил. Сигурен съм, че ще е добра брачна половинка и майка, тъй като душата й не бе покварена. Затова за нея постоянно си припомням с положително.
За останалите ми връзки няма какво да кажа. Някои са мимолетни, други по-продължителни – зависи от дамата. Но постоянно имам едно мислено и държа сърцето си встрани. И помня заръката на мама: „ Пази се, сине, и не забравяй – парен каша духа! “
Венци
Инфо: Лична драма