От тази нощ нас не съществува
Здравейте!
Казвам се Стеляна Баева на 24 години. Чета постоянно публикациите ви, доста са ми забавни и постоянно намирам нещичко за себе си. Страхотни сте.
Успехи!
От тази нощ "нас " не съществува. Не
стигат към този момент приглушената светлина и канелените свещи, с цел да си тръгнат изтощени тръпките от кожата ми. Не те желая в сънищата. Преди беше лек лъх, от който забравях да мисля. Беше река, която отнасяше всичко след себе си. Отвличаше ме. Да не помни ли?
Осъзнах, че неналичието е
най-коварната болест, изсмукваше всяка капка мощ от тялото ми, а след това заспивах, само че връхлиташе отново, съвсем като стихия. Буря без дъжд, единствено с режещи светкавици, които накълцват наедно сърцето и небето.
Страх ме е. Страх ме е
да вляза в стаята, където към момента кънти смехът ти. Не ме оставя възприятието, че съм на дъното, наказана да пребивавам без живот, без разтуха.
Unsplash
Ти не си просто спомен и
полуда. Ти си оня ъгъл на любовта, където са заклещени всички мисли и танцът на прегръдките, предиздвикал ме да тичам лъкатушещо по пътя в обезверения опит все някъде да те намеря. Тръгна си, ненадейно, без зов, без прощаване. Най-много ще ми липсваш в рейса, когато изтощена от мрачния ден, нуждая се да облегна глава на топлото ти рамо.
Телефонът звъни. Ало?
Ало...? Алармата разсъни подпухналите очи на деня. От този ден „ нас” не съществува. Не знам дали с това се привиква.
Всички ваши поетически и прозаически творения чакаме на [email protected]!
Казвам се Стеляна Баева на 24 години. Чета постоянно публикациите ви, доста са ми забавни и постоянно намирам нещичко за себе си. Страхотни сте.
Успехи!
От тази нощ "нас " не съществува. Не
стигат към този момент приглушената светлина и канелените свещи, с цел да си тръгнат изтощени тръпките от кожата ми. Не те желая в сънищата. Преди беше лек лъх, от който забравях да мисля. Беше река, която отнасяше всичко след себе си. Отвличаше ме. Да не помни ли?
Осъзнах, че неналичието е
най-коварната болест, изсмукваше всяка капка мощ от тялото ми, а след това заспивах, само че връхлиташе отново, съвсем като стихия. Буря без дъжд, единствено с режещи светкавици, които накълцват наедно сърцето и небето.
Страх ме е. Страх ме е
да вляза в стаята, където към момента кънти смехът ти. Не ме оставя възприятието, че съм на дъното, наказана да пребивавам без живот, без разтуха.
Unsplash Ти не си просто спомен и
полуда. Ти си оня ъгъл на любовта, където са заклещени всички мисли и танцът на прегръдките, предиздвикал ме да тичам лъкатушещо по пътя в обезверения опит все някъде да те намеря. Тръгна си, ненадейно, без зов, без прощаване. Най-много ще ми липсваш в рейса, когато изтощена от мрачния ден, нуждая се да облегна глава на топлото ти рамо.
Телефонът звъни. Ало?
Ало...? Алармата разсъни подпухналите очи на деня. От този ден „ нас” не съществува. Не знам дали с това се привиква.
Всички ваши поетически и прозаически творения чакаме на [email protected]!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ