Майка на дете с увреждания се моли: Искам евтаназия за себе си и за сина си
Здравейте, споделям се Рени и желая евтаназия за себе си и за сина си.
Синът ми Стефан е диагностициран с голям брой болести: надълбоко закъснение в развиването, аутизъм, невропатия, захарен диабет, хипертония и дислексия. След като навърши 18 години разви и епилепсия. В момента е на 30 години, а умственото му положение е като на 2-годишно дете – обиден е центърът на говора, приказва бебешки и мъчно. Объркване в лекарство, предписано преди години при първия му тежък епилептичен пристъп, аргументи внезапно и необратимо повишаване на телесното тегло – Стефан качи 100 кг единствено за 2 месеца.
Преди доста години, когато Стефан към момента излизаше, усетих болката от уединението. Всички, с доста редки изключения, безусловно се плашеха! Той, благият, не разбираше какво предизвиква с плашещата си привидно снага и бебешкия си двугодишен ум. Просто се ориентираше към бебета на същите години и искаше да си играе и да се закача. Майките скачаха да приберат отрочетата си, въпреки да го държах надалеч от пясъчника, който беше негова несбъдната фантазия. Постепенно се изолирахме, ходехме там, където никой не идваше. После той внезапно престана да излиза след едно земетресение.
Социалната изолираност, през която прекосяваме сега, е сложна за всички. Но това са едвам два месеца. Със Стефан живеем в обществена изолираност от години. Хората, които идват у дома, са малко на брой. Тези, които идват по насила поради работата си, се опасяват и не ги обвинявам.
Искам евтаназия, тъй като всеки месец ни се постанова да живеем с по-малко от 600 лева за двамата. Искам евтаназия, тъй като всеки ден той би трябвало да взима към 30 разнообразни типа медикаменти, а аз също съм 100% неработоспособен с четири инсулта, единият от които с мозъчен оток. Искам евтаназия, тъй като не знам какъв брой още ще съм на този свят, а детето ми няма да оцелее и ден без мен. Искам евтаназия, тъй като това е живот като чумав, скверен, и аз не знам по какъв начин да го нарека. Евтаназията се поставя на животните, с цел да ги отърве от тъгите, само че кой ще отърве нас от нашите страдания?
Facebook
Синът ми Стефан е диагностициран с голям брой болести: надълбоко закъснение в развиването, аутизъм, невропатия, захарен диабет, хипертония и дислексия. След като навърши 18 години разви и епилепсия. В момента е на 30 години, а умственото му положение е като на 2-годишно дете – обиден е центърът на говора, приказва бебешки и мъчно. Объркване в лекарство, предписано преди години при първия му тежък епилептичен пристъп, аргументи внезапно и необратимо повишаване на телесното тегло – Стефан качи 100 кг единствено за 2 месеца.
Преди доста години, когато Стефан към момента излизаше, усетих болката от уединението. Всички, с доста редки изключения, безусловно се плашеха! Той, благият, не разбираше какво предизвиква с плашещата си привидно снага и бебешкия си двугодишен ум. Просто се ориентираше към бебета на същите години и искаше да си играе и да се закача. Майките скачаха да приберат отрочетата си, въпреки да го държах надалеч от пясъчника, който беше негова несбъдната фантазия. Постепенно се изолирахме, ходехме там, където никой не идваше. После той внезапно престана да излиза след едно земетресение.
Социалната изолираност, през която прекосяваме сега, е сложна за всички. Но това са едвам два месеца. Със Стефан живеем в обществена изолираност от години. Хората, които идват у дома, са малко на брой. Тези, които идват по насила поради работата си, се опасяват и не ги обвинявам.
Искам евтаназия, тъй като всеки месец ни се постанова да живеем с по-малко от 600 лева за двамата. Искам евтаназия, тъй като всеки ден той би трябвало да взима към 30 разнообразни типа медикаменти, а аз също съм 100% неработоспособен с четири инсулта, единият от които с мозъчен оток. Искам евтаназия, тъй като не знам какъв брой още ще съм на този свят, а детето ми няма да оцелее и ден без мен. Искам евтаназия, тъй като това е живот като чумав, скверен, и аз не знам по какъв начин да го нарека. Евтаназията се поставя на животните, с цел да ги отърве от тъгите, само че кой ще отърве нас от нашите страдания?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ