Завършиха подводните и геофизични проучвания в залива до нос Христос

Завършиха подводните и геофизични изследвания в залива до нос Христос и м. Каваци южно от гр. Созопол. Проучванията се организираха в два стадия: първият през м. юни, а втория през м. септември 2022 година с финансовата поддръжка на Националния исторически музей и Министерство на културата, оповестяват за медиите от Националния исторически музей.

Ръководител на изследванията е зам.-директора на музея проф. доктор Иван Христов, а водолази от Общински водолазен център на гр. Созопол, водени от Тенчо Тенев и картографа инж. Тотьо Ангелов, участваха в експедицията. Проучванията включваха два типа недекструктивни проучвания: геофизични и огледи под вода. Геофизичното изследване беше извършено от инж. Кирил Велковски със съдействието на Центъра за подводна археология в гр. Созопол.



Нос Христос е най-югоизточния каменист нос на полуостров Буджака до гр. Созопол. Южно от носа е ситуиран огромен залив упоменат като огромно пристанище до морския град от Евлия Челеби, граф. П. Толстой и В. декор Броняр. Присъства с обозначението Portus Baglar в карти от целия XVIII век.

През последните 40 години в този залив са открити стотици скъпи предмети, свързани с корабоплаването по Западия Понт (амфори, каменни котви, щокове), което е причина да се одобри, че в подветрената страна на огромния полуостров Буджака, в региона на сегашен далян Чайка, е била ситуирана антична и средновековна пристанищна зона, обслужвала антично населено място, средновековни църкви и манастир в м. Каваци.

Поставените цели на тези специфични проучвания в границите на подводна експедиция на НИМ бяха свързани с: премерване и направа на детайлна батиметрична карта на региона на изследване с многолъчев ехолот; сканиране на региона с високочестотен странично сканиращ сонар; създаване на подробен теренен модел в целева повърхност – акваторията на целевата за изследване площ; основаване на растерни изображения - мозайки с текстурата на дъното по данни от странично сканиращ сонар; установяване на перспективни цели по дъното за целия регион на изследване, които биха имали капацитет да са артефакти от кораби или разрушени елементи от такива.

По време на двата стадия на подводните търсения са открити разнородни предмети, свързани с мореплаване и товарно-разтоварни действия в залива. Сравнително огромен е и броя на фрагментите от керамични съдове. Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора.

В литературата се приема, че каменните котви са най-старите корабни детайли, употребявани както в Средиземноморието, по този начин и в Черно море още през Бронзовата ера. Те съставляват жестоко обработен солиден камък с друг брой отвори, които служат за превързване на котвеното въже и консолидиране на спомагателни дървени заострени колове, чиято цел е да задържи котвата на дъното.



Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III–II хиляди прочие Хр., само че се употребяват и при започване на I хиляди прочие Хр. Някои учени ги назовават " тракийски ", имайки поради разпостранението им най-вече в южната част на Западния Понт, и то преобладаващо в акваторията на гр. Созопол.

Засега единствения щок, открит при изследванията, е от римската ера, направен от олово и спада към групата на така наречен преносими щокове с един отвор. Хронологически следва откриването, до талян Чайка, на добре непокътната желязна късноантична „ Т “ образна котва.

При подводните търсения са открити четири стоманени котви. Този вид котви се датират за XVII-XVIII век. Железните трироги и четирироги котви наследяват солидни двураменни стоманени котви (византийски тип). 

При подводните изследвания са открити фрагментирани керамични съдове и амфори от разнообразни исторически интервали (VI в. прочие Хр. - XVIII сл. Хр). Те са събрани в работни полигони на дълбочина от 6 до 10 метра, които обгръщат цялата северна външна страна на залива южно от местностите Христос, Паламаря, Сулинаря.

Най-ранния керамичен материал е от Архаичната ера. Открити са елементи от амфора от така наречен сива монохромна керамика. Използването на залива през Късната Елинистическа ера е засвидетелствано от фрагменти от дръжки на амфори създадени на о-в Кос и с датировка II-I в. прочие Хр.



Срещат се фрагменти от червенолакови паници създадени в малоазийските провинции на Византия. Те датират наличието на плавателни съдове в залива до нос Христос за интервала V-VI век и са синхронни като потребление с фрагментите от късноантични амфори. При подводните огледи е открито огромно количеството фрагменти от средновековни амфори.

Прави усещане намирането на керамика и от Османския интервал XVI – XVII в. Открити са цели и фрагментирани хигиенични съдове, така наречен Ибрици. Тези съдове наподобяват формата на каните, само че имат в допълнение долепен към плещите чучур. Разпространени са във всички владения на Османската империя в интервала XVI – XIX в. Използват се за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. Навлизат всеобщо в бита и на християнското население. Тези фрагменти и съвсем цели съдове, упоменатите желязни котви като датировка кореспондират със сведенията на австриеца Венцел декор Броняр за региона южно от Созопол.



След приключването на подводните изследвания и цялостния оглед на бреговата линия e допустимо да се изкаже хипотезата, че заливът, с изключение на като „ леговище “ при мощни морски стихии, е бил употребен и за товаро-разтоварни действия свързани с развитата жилищна, стопанска и религиозна инфраструктура.

Две са били местата, на които евентуално са били издигнати примитивни пристанищни уреди познати през по-късни столетия като скели. Първото място е било разположено в подножието на изследвания феодален манастир до талян Чайка и настоящия бетонен пристан южно от нос Христос. Второто място, при което евентуално също е съществувала скеля и хелинги, е било ситуирано при започване на плажа Каваци на брега на залива Сулинария. Там до началото на XX век е съществувал стоманен пристан влизащ във вътрешността в морето. Тук една от значимите аргументи да се търси кей е съществуването на изобилна сладководна вода.

Проучванията в хинтерланда на залива до нос Христос ще продължат до края на годината.



Снимки: НИМ