Мирослав Найденов за novini.bg: Храната няма да поевтинее, но държавата може и трябва да помогне
Защо ние, българите, купуваме една от най-скъпите храни за трапезата ни, като същестременно сме най-беднната страна в Европейски Съюз? Официалните статистики сочат, че по скъпотия на храната сме на трето място в съюза, а по мярка на Брутният вътрешен продукт, т.е. стандарт на живота, сме най-зле. Нормално ли е да внасяме 80 на 100 от продуктите, които ядем, а нашето земеделие да гине? Защо огромните хипермаркети у нас продават по-скъпо, в сравнение с в Германия, Нидерландия, Англия и други? По тези тематики, които засягат всеки българин, беседвам с някогашния министър на земеделието /2009 –2013/, доктор Мирослав Найденов.
Вярно е, че българите сме с най-ниски приходи в Европейски Съюз, само че плащаме много скъпо за храната си и огромен % от приходите ни отиват за насъщния.
Поскъпването стартира още преди войната Украйна-Русия. Вече имаме двуцифрена инфлация, която непосредствено удари питателните артикули от така наречен дребна кошница – които употребяваме най-често. Това са млечни, месни, олио, самун и други.Оскъпяването на енергоносителите стартира преди войната, а те заемат огромен дял от производството на храни. Държавата се опита да контролира процесите с мораториум, само че във връзка с промишления ток не се получава, токът в сдруженията нарастна в пъти. Това рефлектира в крайната индустриална цена на всичко. Войната отключи процеси, които не се ангажирам да предвиждам.
По тези аргументи всички храни нарастнаха. А българите обедняха. За най-уязвимата част, най-бедните хора в България, действително съществува риска по какъв начин да оцелеят.
Аз не поддържам обаче интервенция на страната в пазара.
Това не дава положителни резултати, а единствено основава спомагателна суматоха и напрежение в бранша. Върнаха се спомените за опашките от края на 90-те години на предишния век.
Хората се интересуват и най-вече разясняват тези дни цените на олиото и на пшеницата. Затова желая да поясня, че те се дефинират на международните тържища. България няма по какъв начин да остане настрана от тях, макар че произвеждаме първични материали и за олио, и пшеница. Тези наши производства са експортно насочени, изнасяме продукция, създадена допълнително. Нормално е частниците да търсят най-голяма облага за своите артикули, не можем да ги виним. Когато олиото мина 5 лева у нас, на борсата в Ротердам цената беше 2 600 евро за звук, което значи над 5 лева за литър по цена на едро. И няма пазарна логичност тук то да се продава за 3 лева.
Борсовите цени ще не престават да порастват по време на войната.
Не бива да се подценява и това, че двете воюващи страни – Украйна и Русия създават към 1/3 от зърнените култури в света и към 2/3 от слънчогледа. Реколтата там евентуално ще се провали, ще има ембарго във връзка с съветските артикули и всичко това ще оскъпи цените още повече.
Държавата има регулаторни органи, които би трябвало да наблюдават на пазара за нелоялна конкуренция, за далавера. Но тя не би трябвало да се намесва жестоко на пазара. България създава годишно сред 5 и 7 милиона тона пшеница. За изхранването на хората и за фуража на селскостопанските животни се употребяват към 1,5 милиона тона зърно. Останалото е допълнително - запас, който може да ни послужи при положение на потребност. Ето за какво, съгласно мен, в този момент беше ненужно страната да заделя над 1 милиард лв. за закупуване на зърно. Тепърва ще зародят и логистични проблеми – страната къде и по какъв начин ще съхранява това огромно количество зърно, още повече, че след към 3 месеца ще пристигна новата годишна продукция. За зърното трябват грижи, то не е като въглища или дърва, които можеш просто да изсипеш някъде. Според мен този ход на ръководството беше изцяло непотребен. Парите можеха да се дадат на хората, които в действителност имат потребност от поддръжка. В земеделието най-пострадали са животновъдите. Те са на ръба на оцеляването, поради доста високите цени на фуража и можеше да им се помогне. Също по този начин да се окаже подпомагане на обществено слабите, на пенсионерите и други.
Много е значимо да се каже, че ние не можем да слагаме на трапезата си единствено самун.
Затова би трябвало да се мисли държавнически от тези, които сме избрали във властта.
Не е обикновено да внасяме 80 на 100 от храните за трапезата ни извън. Но това е резултат от общата земеделска политика на Европейски Съюз. Като министър се пробвах да убедя сътрудниците си да изместим фокуса от подпомагането на зърнопроизводството, към производството на зеленчуци, плодове и отглеждане на животни. Не се получи нито в първия програмен интервал, нито във втория. За страдание в Европейски Съюз няма консенсус по тези въпроси и огромните страни Германия и Франция не желаят това да бъде променено. На национално равнище България като най-бедна страна в Европейски Съюз има лимитирани благоприятни условия. Затова тези браншове не престават да страдат и огромен % от храната ни е вносна. В подтекста на войната обаче, която никой не знае какъв брой и по какъв начин ще продължи, е значимо страната ни да намерения по какъв начин може най-малко продуктите от първа нужда сама да си създава. Ние имаме историческата памет, че продоволствено по време на войни и по-късно сме осигурявали храна за съдружниците ни и сме разплащали репарации по този метод. Също по този начин по времето на Съвет за икономическа взаимопомощ произвеждахме и изнасяхме храни, а през днешния ден сме на това състояние да внасяме.
Важно е да има смяна на общата селскостопанска политика и изместване на фокуса от зърнопроизводството към отглеждането на животни и зеленчукопроизводството и национално подкрепяне за тези най-уязвими браншове.
Големите хипермаркети много нападателно влязоха на българския пазар и употребиха редица обекчения, които ние тук им давахме, с цел да стартират. На пазара те безусловно реализираха инвазия. В прилежаща Гърция да вземем за пример ги изнасят отвън градовете, а в центъра оставят дребните локални магазинчета като по този начин дават преимущество на националните си производства. Ние тук ги пуснахме на най-хубавите и налични места. Те с господстващата си политика дефинират цени в ущърб на българските производители.
Правени са опити през годините да дадем рамо на българските производители, само че срещахме мощен отпор от мултинационалните компании, които имат голямо лоби в европейските институции.
С икономии няма да решим проблемите си. Но считам, че би трябвало да се работи за повишение на приходите на българите. Колкото и да е бедна страната ни, секторите които създават храната ни, би трябвало да са изведени напред и нормализирани. Що за европейци сме като се постанова да пестим от храна!
Държавата може да помогне посредством понижаване на Данък добавена стойност на храните, само че не го прави. Но не трябва да се заблуждаваме, няма по какъв начин да създадем храната по-евтина. Не може да постави таван на цените, тъй като ще би трябвало да доплаща разликата в себестойността или пък да банкрутират производителите, които така и така са малко. Но както споделих, може да се даде приоритет на земеделското произвеждане посредством национални стратегически стратегии и това ще даде позитивен резултат.
Вярно е, че българите сме с най-ниски приходи в Европейски Съюз, само че плащаме много скъпо за храната си и огромен % от приходите ни отиват за насъщния.
Поскъпването стартира още преди войната Украйна-Русия. Вече имаме двуцифрена инфлация, която непосредствено удари питателните артикули от така наречен дребна кошница – които употребяваме най-често. Това са млечни, месни, олио, самун и други.Оскъпяването на енергоносителите стартира преди войната, а те заемат огромен дял от производството на храни. Държавата се опита да контролира процесите с мораториум, само че във връзка с промишления ток не се получава, токът в сдруженията нарастна в пъти. Това рефлектира в крайната индустриална цена на всичко. Войната отключи процеси, които не се ангажирам да предвиждам.
По тези аргументи всички храни нарастнаха. А българите обедняха. За най-уязвимата част, най-бедните хора в България, действително съществува риска по какъв начин да оцелеят.
Аз не поддържам обаче интервенция на страната в пазара.
Това не дава положителни резултати, а единствено основава спомагателна суматоха и напрежение в бранша. Върнаха се спомените за опашките от края на 90-те години на предишния век.
Хората се интересуват и най-вече разясняват тези дни цените на олиото и на пшеницата. Затова желая да поясня, че те се дефинират на международните тържища. България няма по какъв начин да остане настрана от тях, макар че произвеждаме първични материали и за олио, и пшеница. Тези наши производства са експортно насочени, изнасяме продукция, създадена допълнително. Нормално е частниците да търсят най-голяма облага за своите артикули, не можем да ги виним. Когато олиото мина 5 лева у нас, на борсата в Ротердам цената беше 2 600 евро за звук, което значи над 5 лева за литър по цена на едро. И няма пазарна логичност тук то да се продава за 3 лева.
Борсовите цени ще не престават да порастват по време на войната.
Не бива да се подценява и това, че двете воюващи страни – Украйна и Русия създават към 1/3 от зърнените култури в света и към 2/3 от слънчогледа. Реколтата там евентуално ще се провали, ще има ембарго във връзка с съветските артикули и всичко това ще оскъпи цените още повече.
Държавата има регулаторни органи, които би трябвало да наблюдават на пазара за нелоялна конкуренция, за далавера. Но тя не би трябвало да се намесва жестоко на пазара. България създава годишно сред 5 и 7 милиона тона пшеница. За изхранването на хората и за фуража на селскостопанските животни се употребяват към 1,5 милиона тона зърно. Останалото е допълнително - запас, който може да ни послужи при положение на потребност. Ето за какво, съгласно мен, в този момент беше ненужно страната да заделя над 1 милиард лв. за закупуване на зърно. Тепърва ще зародят и логистични проблеми – страната къде и по какъв начин ще съхранява това огромно количество зърно, още повече, че след към 3 месеца ще пристигна новата годишна продукция. За зърното трябват грижи, то не е като въглища или дърва, които можеш просто да изсипеш някъде. Според мен този ход на ръководството беше изцяло непотребен. Парите можеха да се дадат на хората, които в действителност имат потребност от поддръжка. В земеделието най-пострадали са животновъдите. Те са на ръба на оцеляването, поради доста високите цени на фуража и можеше да им се помогне. Също по този начин да се окаже подпомагане на обществено слабите, на пенсионерите и други.
Много е значимо да се каже, че ние не можем да слагаме на трапезата си единствено самун.
Затова би трябвало да се мисли държавнически от тези, които сме избрали във властта.
Не е обикновено да внасяме 80 на 100 от храните за трапезата ни извън. Но това е резултат от общата земеделска политика на Европейски Съюз. Като министър се пробвах да убедя сътрудниците си да изместим фокуса от подпомагането на зърнопроизводството, към производството на зеленчуци, плодове и отглеждане на животни. Не се получи нито в първия програмен интервал, нито във втория. За страдание в Европейски Съюз няма консенсус по тези въпроси и огромните страни Германия и Франция не желаят това да бъде променено. На национално равнище България като най-бедна страна в Европейски Съюз има лимитирани благоприятни условия. Затова тези браншове не престават да страдат и огромен % от храната ни е вносна. В подтекста на войната обаче, която никой не знае какъв брой и по какъв начин ще продължи, е значимо страната ни да намерения по какъв начин може най-малко продуктите от първа нужда сама да си създава. Ние имаме историческата памет, че продоволствено по време на войни и по-късно сме осигурявали храна за съдружниците ни и сме разплащали репарации по този метод. Също по този начин по времето на Съвет за икономическа взаимопомощ произвеждахме и изнасяхме храни, а през днешния ден сме на това състояние да внасяме.
Важно е да има смяна на общата селскостопанска политика и изместване на фокуса от зърнопроизводството към отглеждането на животни и зеленчукопроизводството и национално подкрепяне за тези най-уязвими браншове.
Големите хипермаркети много нападателно влязоха на българския пазар и употребиха редица обекчения, които ние тук им давахме, с цел да стартират. На пазара те безусловно реализираха инвазия. В прилежаща Гърция да вземем за пример ги изнасят отвън градовете, а в центъра оставят дребните локални магазинчета като по този начин дават преимущество на националните си производства. Ние тук ги пуснахме на най-хубавите и налични места. Те с господстващата си политика дефинират цени в ущърб на българските производители.
Правени са опити през годините да дадем рамо на българските производители, само че срещахме мощен отпор от мултинационалните компании, които имат голямо лоби в европейските институции.
С икономии няма да решим проблемите си. Но считам, че би трябвало да се работи за повишение на приходите на българите. Колкото и да е бедна страната ни, секторите които създават храната ни, би трябвало да са изведени напред и нормализирани. Що за европейци сме като се постанова да пестим от храна!
Държавата може да помогне посредством понижаване на Данък добавена стойност на храните, само че не го прави. Но не трябва да се заблуждаваме, няма по какъв начин да създадем храната по-евтина. Не може да постави таван на цените, тъй като ще би трябвало да доплаща разликата в себестойността или пък да банкрутират производителите, които така и така са малко. Но както споделих, може да се даде приоритет на земеделското произвеждане посредством национални стратегически стратегии и това ще даде позитивен резултат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ