И на главата си да се обърне ЕС, козовете са в ръцете на САЩ
Защо да си рискуват главите за някакви трохи? Това си мислят компаниите, като слушат апела на Европейски Съюз да пренебрегват американските наказания против Иран. Дори и при Тръмп, Съединени американски щати си остават за тях извор на облаги и благонадеждност, написа Дойче веле.
" Не бойте се! " – този апел външните министри на Германия, Франция, Англия и Европейски Съюз насочиха към европейските бизнесмени. Посланието гласи: даже откакто Съединени американски щати се отдръпнаха от нуклеарното съглашение с Иран, Боинг, Сименс и всички останали огромни компании ще могат да продължат да изнасят самолети, локомотиви и вложения към Иран – и по този метод да обезсмислят глобите на Вашингтон.
Брюксел си остава единствено книжен тигър
Само дето европейските министри не са нищо повече от един книжен тигър. Дори Европейски Съюз да се изправи на главата си, в последна сметка козовете отново остават в ръцете на Съединени американски щати. Онези европейски компании, които решат да продават – примерно – газови турбини или коли в Иран, в 99% от случаите продават стоките си и в Съединени американски щати. Целият стокооборот на Германия с Иран възлиза на към три милиарда евро – което не е малко. Но немските компании изнасят за Съединени американски щати артикули, чиято стойност е 35 пъти по-голяма. С други думи, в този момент Европейски Съюз приканва своите огромни концерни да се откажа от цялата погача поради няколко мизерни трохички.
Санкциите, наложени от Съединени американски щати, сякаш няма да важат за компании в Европейски Съюз. Брюксел обаче не може да подсигурява протекция на техните дъщерни компании или пък на поддоставчици със седалище в Съединени американски щати. Да, немското държавно управление дава финансови гаранции за покупко-продажбите на немски компании с Иран, само че какво ще стане, в случай че интернационалните банки престанат да финансират сходни покупко-продажби, с цел да си нямат неприятности на Уолстрийт? Обаче даже тези рискове да бъдат заобиколени, френските или немските експортьори по никой метод не биха рискували пазарните си шансове в Съединени американски щати поради някакви дребни облаги от покупко-продажби с Иран. Защото спрямо икономическото и политическо състояние в Техеран, Белият дом – даже и под управлението на Доналд Тръмп - наподобява като бликащ извор на благонадеждност.
Съпротивата на Брюксел е разумна, само че безсмислена
Ядрената договорка с Иран, подписана преди три години, се брои за един от най-големите външнополитически триумфи на Европейски Съюз. И никой не би вързал недостатък на пълномощничката по външните връзки Федерика Могерини, задето в този момент пази своето политическо завещание. Та нали преди появяването на Тръмп никой не можеше да си показа, че Съединени американски щати ще тръгнат да глобяват личните си съдружници.
Европейски Съюз обаче не практикува някакъв държавен капитализъм: Нито Брюксел, нито Париж, нито Берлин или Лондон могат да наредят на компаниите с кого да търгуват и с кого – не. Сегашните държавни гаранции за износа и вложенията няма да свършат особена работа. Те са просто сигнал към Вашингтон и Техеран, че Европа желае да запази едно съглашение, което обаче няма особени шансове за оцеляване, изключително откакто Сименс и сие се отдръпнаха от иранския бизнес. Европейски Съюз оказва опозиция, само че това не е нищо повече от един политически жест, прикриващ безсилието.
" Не бойте се! " – този апел външните министри на Германия, Франция, Англия и Европейски Съюз насочиха към европейските бизнесмени. Посланието гласи: даже откакто Съединени американски щати се отдръпнаха от нуклеарното съглашение с Иран, Боинг, Сименс и всички останали огромни компании ще могат да продължат да изнасят самолети, локомотиви и вложения към Иран – и по този метод да обезсмислят глобите на Вашингтон.
Брюксел си остава единствено книжен тигър
Само дето европейските министри не са нищо повече от един книжен тигър. Дори Европейски Съюз да се изправи на главата си, в последна сметка козовете отново остават в ръцете на Съединени американски щати. Онези европейски компании, които решат да продават – примерно – газови турбини или коли в Иран, в 99% от случаите продават стоките си и в Съединени американски щати. Целият стокооборот на Германия с Иран възлиза на към три милиарда евро – което не е малко. Но немските компании изнасят за Съединени американски щати артикули, чиято стойност е 35 пъти по-голяма. С други думи, в този момент Европейски Съюз приканва своите огромни концерни да се откажа от цялата погача поради няколко мизерни трохички.
Санкциите, наложени от Съединени американски щати, сякаш няма да важат за компании в Европейски Съюз. Брюксел обаче не може да подсигурява протекция на техните дъщерни компании или пък на поддоставчици със седалище в Съединени американски щати. Да, немското държавно управление дава финансови гаранции за покупко-продажбите на немски компании с Иран, само че какво ще стане, в случай че интернационалните банки престанат да финансират сходни покупко-продажби, с цел да си нямат неприятности на Уолстрийт? Обаче даже тези рискове да бъдат заобиколени, френските или немските експортьори по никой метод не биха рискували пазарните си шансове в Съединени американски щати поради някакви дребни облаги от покупко-продажби с Иран. Защото спрямо икономическото и политическо състояние в Техеран, Белият дом – даже и под управлението на Доналд Тръмп - наподобява като бликащ извор на благонадеждност.
Съпротивата на Брюксел е разумна, само че безсмислена
Ядрената договорка с Иран, подписана преди три години, се брои за един от най-големите външнополитически триумфи на Европейски Съюз. И никой не би вързал недостатък на пълномощничката по външните връзки Федерика Могерини, задето в този момент пази своето политическо завещание. Та нали преди появяването на Тръмп никой не можеше да си показа, че Съединени американски щати ще тръгнат да глобяват личните си съдружници.
Европейски Съюз обаче не практикува някакъв държавен капитализъм: Нито Брюксел, нито Париж, нито Берлин или Лондон могат да наредят на компаниите с кого да търгуват и с кого – не. Сегашните държавни гаранции за износа и вложенията няма да свършат особена работа. Те са просто сигнал към Вашингтон и Техеран, че Европа желае да запази едно съглашение, което обаче няма особени шансове за оцеляване, изключително откакто Сименс и сие се отдръпнаха от иранския бизнес. Европейски Съюз оказва опозиция, само че това не е нищо повече от един политически жест, прикриващ безсилието.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ