В САЩ излезе книга за “60-те велики години в СССР”
Защо американският академик Робърт Хорнсби разгласява книга, наречена „ 60-те руски години ” и с какви мисли я четат в Съединени американски щати? Разбира се, умните хора са на всички места и желаят да схванат какъв е бил „ руският план “, само че...
Но ето един доста ослепителен обзор на тази книга, който споделя: в Съюз на съветските социалистически републики имаше ера, когато хората бяха изпълнени с убеденост и горделивост от своята страна и нейните достижения, а по-късно това всичко се промени. Интересно, нали?
Но какво ги интересува това? Ето какво: рецензентът приказва за Деня на космонавтиката, който датира от същите 60-те години, и тъмно иронизира: какъв брой необичайно е, че в календара има паметна дата, която отбелязва едно от най-големите достижения на тяхната страна, а не някаква историческа дата за грях като робството или изтребването на индианците.
Като те се пробват да схванат историята на други страни, като ги съпоставят със личните си идеологически борби през днешния ден: това е обикновено. Но концепцията е добра - една ера е положение на духа, а 60-те за Съюз на съветските социалистически републики са, с изключение на доста други неща, ера на самоуважение, горделивост от себе си и страната. Това някак си повтаря изявленията на американския режисьор Оливър Стоун тези дни. В скорошно изявление той съобщи: " Хората се радваха, когато Путин изправи страната на крайници. От 2000 г до през днешния ден той им връща достолепието и уважението. "
Ако опитващите се да мислят американци се интересуват от 60-те години у нас, тогава ние сме още по-заинтересовани. Има обаче чувството (може би неправилно), че ние занапред започваме да разбираме личната си история през руския интервал. И прекомерно огромни пространства на полето на тази борба за предишното са заети от не изключително осведомени лица, за които като цяло всичко, което се случи в Съюз на съветските социалистически републики, е един непрестанен златен век, който би трябвало неотложно и принудително да се повтори. Но какво да кажем за това, че руският план се провали по най-ужасния метод и за това са отговорни предателите и Централно разузнавателно управление на САЩ?
Шейсетте в действителност бяха някакъв основен напредък в руското общество, има доста аргументи за това. И би трябвало да благодарим на Робърт Хорнсби за обстоятелствата, които ни оказват помощ да разберем какво е било. Например: през 1955 година единствено един милион фамилии са имали тв приемници, а през 1969 година към този момент 25 милиона. Или, че сибирският нефт е създаден сред 1961 и 1969 година Или, че броят на хората, работещи в търговията на дребно, се е удвоил за едно десетилетие.
И най-после, по политически аргументи в края на 40-те години към 100 хиляди души годишно са били затваряни, а през 1954 година - две хиляди, а през 1956 година - 400 души. Точно по този начин, страхът е доста неприятен тласък за действие на политически или стопански системи. А 60-те, новото потомство, израснало върху образованието, възобновено след „ сталинския прелом “ от 30-те години, бяха цялостни с убеденост, че всичко е в техните ръце, че основават ново, щастливо и хуманно общество и че това, което ги забавя, не просто си отива, а към този момент си е отишло. Как ще се споделя това общество - комунистическо или друго - е незначителен въпрос.
В американската книга има единствено зачатък на мисълта, че Съюз на съветските социалистически републики не би трябвало да се възприема като директен преход от ГУЛАГ към Перестройката. Но това е положително начало. Можете също да кажете това: имаше няколко доста разнообразни Съюз на съветските социалистически републики, всеки със своя лична, в случай че не изцяло обособена идеология и политика, то с друго самочувствие на хората. СССР-1 е ляв политически и идеологически опит на фона на нуждата да се съживи по някакъв метод стопанската система (НЕП), всъщност - безпорядък. СССР-2 е консервативна сталинистка империя. Но невероятният напредък на страната през 60-те години (може би от средата на 50-те доникъде на 70-те години) е изцяло трети Съюз на съветските социалистически републики. И остава да разберем какво се обърка в четвъртия, по какъв начин беше радикално друг. Спадът в ентусиазма и самочувствието е безспорен. Какво друго става?
Разбира се, приказваме, наред с други неща, за промяната на поколенията в обществените групи, които дават тона на цялото публично въодушевление. През шейсетте години участниците в гражданската война с тяхната неотстъпчивост и жестокост изчезнаха на назад във времето. Но какво пристигна след шейсетте? Може би би трябвало да обърнем внимание на всеобщия приток на селски и полуселски поданици в градовете с развиването на производството? Въпреки че към момента имаше доста мощни сили, движещи смяната. И ние не би трябвало да оставяме изследването им на американски историци, даже и умни.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Но ето един доста ослепителен обзор на тази книга, който споделя: в Съюз на съветските социалистически републики имаше ера, когато хората бяха изпълнени с убеденост и горделивост от своята страна и нейните достижения, а по-късно това всичко се промени. Интересно, нали?
Но какво ги интересува това? Ето какво: рецензентът приказва за Деня на космонавтиката, който датира от същите 60-те години, и тъмно иронизира: какъв брой необичайно е, че в календара има паметна дата, която отбелязва едно от най-големите достижения на тяхната страна, а не някаква историческа дата за грях като робството или изтребването на индианците.
Като те се пробват да схванат историята на други страни, като ги съпоставят със личните си идеологически борби през днешния ден: това е обикновено. Но концепцията е добра - една ера е положение на духа, а 60-те за Съюз на съветските социалистически републики са, с изключение на доста други неща, ера на самоуважение, горделивост от себе си и страната. Това някак си повтаря изявленията на американския режисьор Оливър Стоун тези дни. В скорошно изявление той съобщи: " Хората се радваха, когато Путин изправи страната на крайници. От 2000 г до през днешния ден той им връща достолепието и уважението. "
Ако опитващите се да мислят американци се интересуват от 60-те години у нас, тогава ние сме още по-заинтересовани. Има обаче чувството (може би неправилно), че ние занапред започваме да разбираме личната си история през руския интервал. И прекомерно огромни пространства на полето на тази борба за предишното са заети от не изключително осведомени лица, за които като цяло всичко, което се случи в Съюз на съветските социалистически републики, е един непрестанен златен век, който би трябвало неотложно и принудително да се повтори. Но какво да кажем за това, че руският план се провали по най-ужасния метод и за това са отговорни предателите и Централно разузнавателно управление на САЩ?
Шейсетте в действителност бяха някакъв основен напредък в руското общество, има доста аргументи за това. И би трябвало да благодарим на Робърт Хорнсби за обстоятелствата, които ни оказват помощ да разберем какво е било. Например: през 1955 година единствено един милион фамилии са имали тв приемници, а през 1969 година към този момент 25 милиона. Или, че сибирският нефт е създаден сред 1961 и 1969 година Или, че броят на хората, работещи в търговията на дребно, се е удвоил за едно десетилетие.
И най-после, по политически аргументи в края на 40-те години към 100 хиляди души годишно са били затваряни, а през 1954 година - две хиляди, а през 1956 година - 400 души. Точно по този начин, страхът е доста неприятен тласък за действие на политически или стопански системи. А 60-те, новото потомство, израснало върху образованието, възобновено след „ сталинския прелом “ от 30-те години, бяха цялостни с убеденост, че всичко е в техните ръце, че основават ново, щастливо и хуманно общество и че това, което ги забавя, не просто си отива, а към този момент си е отишло. Как ще се споделя това общество - комунистическо или друго - е незначителен въпрос.
В американската книга има единствено зачатък на мисълта, че Съюз на съветските социалистически републики не би трябвало да се възприема като директен преход от ГУЛАГ към Перестройката. Но това е положително начало. Можете също да кажете това: имаше няколко доста разнообразни Съюз на съветските социалистически републики, всеки със своя лична, в случай че не изцяло обособена идеология и политика, то с друго самочувствие на хората. СССР-1 е ляв политически и идеологически опит на фона на нуждата да се съживи по някакъв метод стопанската система (НЕП), всъщност - безпорядък. СССР-2 е консервативна сталинистка империя. Но невероятният напредък на страната през 60-те години (може би от средата на 50-те доникъде на 70-те години) е изцяло трети Съюз на съветските социалистически републики. И остава да разберем какво се обърка в четвъртия, по какъв начин беше радикално друг. Спадът в ентусиазма и самочувствието е безспорен. Какво друго става?
Разбира се, приказваме, наред с други неща, за промяната на поколенията в обществените групи, които дават тона на цялото публично въодушевление. През шейсетте години участниците в гражданската война с тяхната неотстъпчивост и жестокост изчезнаха на назад във времето. Но какво пристигна след шейсетте? Може би би трябвало да обърнем внимание на всеобщия приток на селски и полуселски поданици в градовете с развиването на производството? Въпреки че към момента имаше доста мощни сили, движещи смяната. И ние не би трябвало да оставяме изследването им на американски историци, даже и умни.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ