Необходими и възможни държавни политики чрез лостовете на доходите
Започвам с 6 предварителни (за)бележки, подбудени от какафонията в сходни разисквания, особено изпускани от безгранично некомпетентни „ политици “, с изключение на от лобисти на богаташите (те най-малко искрено „ служат “):
Бюджетен остатък или недостиг не съществува преди 31-ви декември всяка година . Ако по някое време на годината има сякаш „ бюджетен остатък “i, това не е съображение за смяна на данъчната система в придвижване. Следователно, това разбиране не е правилно не се използва и не е argumentum ad hominem за данъчна смяна.
Данъчната система е в действителност система. Промяната на един налог води до смяна на всички останали индикатори по линия на директните и косвените разноски . Затова е безразсъдно да се приказва единствено за „ понижение на Данък добавена стойност “ или „ нарастване на ДОД за богатите “. Да приказваме за „ смяна на данъчната система “.
Ако една данъчна система работи (не става дума за българската), то е стратегически значимо да се поддържат две трендове : първо, минималните и междинните действителни приходи да изпреварват показателя на инфлацията; второ, минималните и междинните приходи да порастват по-бързо от оптималните, като „ затварят ножицата “ на неравенството.
Минималната работна заплата през 2019 година у нас не е 560 лева Тя действително е 666.51 лева за работодателя и 434.55 лева за наемният служащ . Работодателят заплаща ДОО – пенсия - 46.03 лева.; ДОО – майчинство - 11.76 лева.; ДОО – безработица - 3.36 лева ДОО – акцидент - 2.80 лева.; ДЗПО -15.68 лева.; ЗО - 26.88 лева В този смисъл, налозите въздействат освен върху декларативната минимална заплата, а и върху съотношението „ заплати-печалби “.
Принципът на солидарността изисква всички да заплащат някакви (макар и малки) налози. Ако в този момент се вкара необлагаем най-малко за минималната работна заплата, то тя действително ще скочи със 125,45 лева, което е доста по отношение на останалите приходи. Ако обаче има необлагаем най-малко, това значи на процедура обществена евтаназия за „ печелившите “ – те няма да бъдат гледани с положителни очи от останалите трудещи се, освен това – заслужено! А в случай че заетият човек с минимални приходи има двуетажна къща, автомобил и 10 дка аграрни площи – в действителност ли е безпаричен?!
При данъчното облагане в Европейски Съюз не важи правилото „ две трети от другите страни го вършат “. Все още няма поръчка за данъчна хармонизация на страните-членки, тъй че посредством държавната си политика те вземат решение каква да бъде спецификата.
Големият въпрос е: какви значими задания има да взема решение българската подоходна и включително – данъчна политика през идващите години ? Става дума за нуждите.
Намаляване на голямото – нетипично за Европейски Съюз – неравноправие на приходите в България. Начинът, по който приходите и благосъстоянието са разпределени в обществото, дефинира степента, до която хората имат еднакъв достъп до стоките и услугите, създадени в границите на националната стопанска система. Една значима мярка за систематизиране на приходите е съотношението на общия приход, получаван от 20% от популацията с най-голям приход по отношение на този на 20% от популацията с най-нисък приход По последни данни през 2017 година съотношението сред прихода на приходите в Европейския съюз (ЕС) е 5.1ii. В държавите-членки на Европейски Съюз, въз основата на тази мярка, Чехия и Словения са имали най-ниско неравноправие на приходите през 2017 година (3.4). Те са били последвани от три други държави-членки с коефициенти под 4.0: Финландия (3.5), Словакия (3.5) и Белгия (3.8). За разлика от това, неравенствата в приходите бяха доста по-високи (над 6.0) в Гърция (6.1), Латвия (6.3), Румъния (6.5), Испания (6.6), Литва (7.3) и най-високи в България (8.2) .
Необходимости:
повишаване на минималните приходи с най-малко 10% годишно най-малко до 2025 г.;
въвеждане на прогресивна данъчна ставка за приходите с таван 100% ДОД за приходите над 56 000 лева месечно (100 минимални заплати);
налог върху лукса ;
налог върху дивидентите – на средноевропейски равнища.
Намаляване на приключването на работна мощ от България към другите страни-членки на Европейски Съюз . При състояние, че по-високите приходи (заедно с по-високия витален стандарт) в другите страни от Европейски Съюз са мощен магнит за голяма част от българските жители, то е нужна тактика за догонващо социално-икономическо развиване на България до 2030 година (по-далечни периоди са нереални). Средната минимална работна заплата в Европейски Съюз сега е 924 евро, в България тя е едвам 286 евро – съотношението е 3,23 в интерес на междинната.
Необходимости :
най-малко 500 евро минимална работа заплата до 2025 г .;
индексиране на всички приходи с коефициента на годишна инфлация;
прекосяване към 13-та заплата най-малко в държавния бранш (така ще насърчи за същото и частният сектор). и 13-та пенсия за пенсионерите;
въвеждане на 4 (5,6) години данъчна почивка за приключилите висше обучение, които работят по специалността , за приходи до 10 минимални заплати месечно (сега 5 600 лева.).
Специфична задача на страните от Източна Европа е понижаване н дори превъзмогване на демографската злополука.
Необходимост:
фамилно подоходно облагане.
позитивен или негативен ДОД iii .
Възможни ли са сходни подоходни и данъчни политики ? Това е най-трудният въпрос. Основите на сегашната данъчна система са построени от БСП-ДПС, само че тази система е интензивно поддържана от държавното управление на ГЕРБ-ОП (явно) и Движение за права и свободи (прикрито). Възможна ли е в този момент подоходна и данъчна промяна?
Въпреки че ГЕРБ-ОП са на кормилото на страната, те нямат познанията (интелектуален капацитет) и желанието (морален ангажимент) да трансформират сегашната система . Тя ги устройва. Тя устройва съответно и техните олигарси. До средата на 2021 година – когато вероятно ще се смени властта – промени не могат да се чакат. И като продължение: в случай че пристигна главната опозиционна мощ на власт, не е несъмнено, че какафонията няма да се задълбочи – Българска социалистическа партия има оферти, само че в действителност разнообразни и какафонични (без разчети).
И въпреки всичко. През последните години е налице финансова свръхцентрализация, при която един „ дава парите “, наричано по света модел на еднолична финансова тирания . Не финансовият министър, а министър-председателят внася всъщност предлагането за намаляването на данъчните дотации на партиите; той е същият, който взема решение да се заплати договорката с F-16 еднократно; той е срещу държавното управление на Орешарски да вземе 1 милиарда лева заем, след което неговото държавно управление взема 16 млрд.; и така нататък Следователно, би трябвало да се убеждават за измененията не финансовият министър (с опрощение към него!), не тройката Оперативна програма, не ГЕРБ, а персонално Бойко Борисов (и Делян Пеевски от Движение за права и свободи, схваща се). Ако той „ узрее “ в това отношение, измененията ще се случат. „ Народният водач би трябвало да чуе гласа на народа “, а Борисов понякога слуша този глас.
Скептицизъм има по повод опциите на сегашната открита съпротива в лицето на Българска социалистическа партия и синдикатите да „ натискат “ ръководещите или да сами да проведат подоходна и данъчна промяна . Българска социалистическа партия и обединението му (каквото и да значи това „ динамично “ образувание) не са в синхрон със синдикатите по линия на предлаганите промени. Самото Българска социалистическа партия се раздира от идейни, организационни, морални и личностни противоречия; водачеството страда от недоброкачествен егоизъм и желае да го „ слушат “. Синдикатите са в детско положение и не могат да генерират дълготрайни и сполучливи всеобщи митинги, още повече, че наподобяват хранително подкрепени от ръководещите или близки до тях; те са в режим „ достатъчност “ на молебствия „ нагоре “ и обещания за промени „ надолу “.
Не би трябвало да се не помни че капиталистическата пазарна стопанска система е циклична . След 2008 година рецесия не е имало, само че знаците предизвестяват за настъпването на нова, може би още по-тежка рецесия: Брекзит въпреки всичко наближава; комерсиалните войни на Съединени американски щати са и срещу Европейския съюз; промените, набелязани в новото управление на Европейски Съюз, ще обиден някои браншове и страни; в България е забележим надут строителен балон, който ще се пукне; някои от финансовите организации се крепят на „ свети крепки “ и така нататък Може да се чака новата рецесия да се развихри 2020-2021 година, за това предизвестяват Рубини, Раджан, Стиглиц и кой ли не. Затова предлаганите промени би трябвало да се осъществят преди рецесията, а не по време на нея.
Капиталистическата пазарна стопанска система, в която се разпореждат свръхбогати ТНК (глобополи) и доста постоянно политическите стопански решения се вземат под натиска на богатите им лобисти, има тежко въздействие върху страните с третичен периферен капитализъм . Страните с примитивен и второстепенен капитализъм минават от неолиберализъм или към облекчения за свръхбогатите (САЩ), или към повече безвъзмездни богатства (образование, опазване на здравето, инфраструктура, известия и други) и „ тъждество на достъпа “ за народите си (ЕС). България е страна с третичен периферен олигархичен капитализъм и затова мъчно ще се раздвижат промени в подоходната и данъчната политика.
Необходимост: Кръгла маса „ 30 години преход и идващите 30 години следващ преход “. Предизвиквам синдикатите и остатъците от опозицията. Също и ръководещите, в случай че не желаят да бъдат проклинани от нашите наследници.
i Няма бюджетен остатък като разбиране! Виж: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=132563
ii https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190718-1?inheritRedirect=true&redirect=%2Feurostat%2F
iii Пояснение за негативен ДОД. Ако се одобри че екзистенц-минимума за човек е 560 лева и в случай че, да вземем за пример, има семейство с 2 деца, което получава сумарно месечно 2000 лева от работните заплати на двамата родители, то на края на годината ще получи в допълнение 2 880 лева по своята сметка от страната.
Бюджетен остатък или недостиг не съществува преди 31-ви декември всяка година . Ако по някое време на годината има сякаш „ бюджетен остатък “i, това не е съображение за смяна на данъчната система в придвижване. Следователно, това разбиране не е правилно не се използва и не е argumentum ad hominem за данъчна смяна.
Данъчната система е в действителност система. Промяната на един налог води до смяна на всички останали индикатори по линия на директните и косвените разноски . Затова е безразсъдно да се приказва единствено за „ понижение на Данък добавена стойност “ или „ нарастване на ДОД за богатите “. Да приказваме за „ смяна на данъчната система “.
Ако една данъчна система работи (не става дума за българската), то е стратегически значимо да се поддържат две трендове : първо, минималните и междинните действителни приходи да изпреварват показателя на инфлацията; второ, минималните и междинните приходи да порастват по-бързо от оптималните, като „ затварят ножицата “ на неравенството.
Минималната работна заплата през 2019 година у нас не е 560 лева Тя действително е 666.51 лева за работодателя и 434.55 лева за наемният служащ . Работодателят заплаща ДОО – пенсия - 46.03 лева.; ДОО – майчинство - 11.76 лева.; ДОО – безработица - 3.36 лева ДОО – акцидент - 2.80 лева.; ДЗПО -15.68 лева.; ЗО - 26.88 лева В този смисъл, налозите въздействат освен върху декларативната минимална заплата, а и върху съотношението „ заплати-печалби “.
Принципът на солидарността изисква всички да заплащат някакви (макар и малки) налози. Ако в този момент се вкара необлагаем най-малко за минималната работна заплата, то тя действително ще скочи със 125,45 лева, което е доста по отношение на останалите приходи. Ако обаче има необлагаем най-малко, това значи на процедура обществена евтаназия за „ печелившите “ – те няма да бъдат гледани с положителни очи от останалите трудещи се, освен това – заслужено! А в случай че заетият човек с минимални приходи има двуетажна къща, автомобил и 10 дка аграрни площи – в действителност ли е безпаричен?!
При данъчното облагане в Европейски Съюз не важи правилото „ две трети от другите страни го вършат “. Все още няма поръчка за данъчна хармонизация на страните-членки, тъй че посредством държавната си политика те вземат решение каква да бъде спецификата.
Големият въпрос е: какви значими задания има да взема решение българската подоходна и включително – данъчна политика през идващите години ? Става дума за нуждите.
Намаляване на голямото – нетипично за Европейски Съюз – неравноправие на приходите в България. Начинът, по който приходите и благосъстоянието са разпределени в обществото, дефинира степента, до която хората имат еднакъв достъп до стоките и услугите, създадени в границите на националната стопанска система. Една значима мярка за систематизиране на приходите е съотношението на общия приход, получаван от 20% от популацията с най-голям приход по отношение на този на 20% от популацията с най-нисък приход По последни данни през 2017 година съотношението сред прихода на приходите в Европейския съюз (ЕС) е 5.1ii. В държавите-членки на Европейски Съюз, въз основата на тази мярка, Чехия и Словения са имали най-ниско неравноправие на приходите през 2017 година (3.4). Те са били последвани от три други държави-членки с коефициенти под 4.0: Финландия (3.5), Словакия (3.5) и Белгия (3.8). За разлика от това, неравенствата в приходите бяха доста по-високи (над 6.0) в Гърция (6.1), Латвия (6.3), Румъния (6.5), Испания (6.6), Литва (7.3) и най-високи в България (8.2) .
Необходимости:
повишаване на минималните приходи с най-малко 10% годишно най-малко до 2025 г.;
въвеждане на прогресивна данъчна ставка за приходите с таван 100% ДОД за приходите над 56 000 лева месечно (100 минимални заплати);
налог върху лукса ;
налог върху дивидентите – на средноевропейски равнища.
Намаляване на приключването на работна мощ от България към другите страни-членки на Европейски Съюз . При състояние, че по-високите приходи (заедно с по-високия витален стандарт) в другите страни от Европейски Съюз са мощен магнит за голяма част от българските жители, то е нужна тактика за догонващо социално-икономическо развиване на България до 2030 година (по-далечни периоди са нереални). Средната минимална работна заплата в Европейски Съюз сега е 924 евро, в България тя е едвам 286 евро – съотношението е 3,23 в интерес на междинната.
Необходимости :
най-малко 500 евро минимална работа заплата до 2025 г .;
индексиране на всички приходи с коефициента на годишна инфлация;
прекосяване към 13-та заплата най-малко в държавния бранш (така ще насърчи за същото и частният сектор). и 13-та пенсия за пенсионерите;
въвеждане на 4 (5,6) години данъчна почивка за приключилите висше обучение, които работят по специалността , за приходи до 10 минимални заплати месечно (сега 5 600 лева.).
Специфична задача на страните от Източна Европа е понижаване н дори превъзмогване на демографската злополука.
Необходимост:
фамилно подоходно облагане.
позитивен или негативен ДОД iii .
Възможни ли са сходни подоходни и данъчни политики ? Това е най-трудният въпрос. Основите на сегашната данъчна система са построени от БСП-ДПС, само че тази система е интензивно поддържана от държавното управление на ГЕРБ-ОП (явно) и Движение за права и свободи (прикрито). Възможна ли е в този момент подоходна и данъчна промяна?
Въпреки че ГЕРБ-ОП са на кормилото на страната, те нямат познанията (интелектуален капацитет) и желанието (морален ангажимент) да трансформират сегашната система . Тя ги устройва. Тя устройва съответно и техните олигарси. До средата на 2021 година – когато вероятно ще се смени властта – промени не могат да се чакат. И като продължение: в случай че пристигна главната опозиционна мощ на власт, не е несъмнено, че какафонията няма да се задълбочи – Българска социалистическа партия има оферти, само че в действителност разнообразни и какафонични (без разчети).
И въпреки всичко. През последните години е налице финансова свръхцентрализация, при която един „ дава парите “, наричано по света модел на еднолична финансова тирания . Не финансовият министър, а министър-председателят внася всъщност предлагането за намаляването на данъчните дотации на партиите; той е същият, който взема решение да се заплати договорката с F-16 еднократно; той е срещу държавното управление на Орешарски да вземе 1 милиарда лева заем, след което неговото държавно управление взема 16 млрд.; и така нататък Следователно, би трябвало да се убеждават за измененията не финансовият министър (с опрощение към него!), не тройката Оперативна програма, не ГЕРБ, а персонално Бойко Борисов (и Делян Пеевски от Движение за права и свободи, схваща се). Ако той „ узрее “ в това отношение, измененията ще се случат. „ Народният водач би трябвало да чуе гласа на народа “, а Борисов понякога слуша този глас.
Скептицизъм има по повод опциите на сегашната открита съпротива в лицето на Българска социалистическа партия и синдикатите да „ натискат “ ръководещите или да сами да проведат подоходна и данъчна промяна . Българска социалистическа партия и обединението му (каквото и да значи това „ динамично “ образувание) не са в синхрон със синдикатите по линия на предлаганите промени. Самото Българска социалистическа партия се раздира от идейни, организационни, морални и личностни противоречия; водачеството страда от недоброкачествен егоизъм и желае да го „ слушат “. Синдикатите са в детско положение и не могат да генерират дълготрайни и сполучливи всеобщи митинги, още повече, че наподобяват хранително подкрепени от ръководещите или близки до тях; те са в режим „ достатъчност “ на молебствия „ нагоре “ и обещания за промени „ надолу “.
Не би трябвало да се не помни че капиталистическата пазарна стопанска система е циклична . След 2008 година рецесия не е имало, само че знаците предизвестяват за настъпването на нова, може би още по-тежка рецесия: Брекзит въпреки всичко наближава; комерсиалните войни на Съединени американски щати са и срещу Европейския съюз; промените, набелязани в новото управление на Европейски Съюз, ще обиден някои браншове и страни; в България е забележим надут строителен балон, който ще се пукне; някои от финансовите организации се крепят на „ свети крепки “ и така нататък Може да се чака новата рецесия да се развихри 2020-2021 година, за това предизвестяват Рубини, Раджан, Стиглиц и кой ли не. Затова предлаганите промени би трябвало да се осъществят преди рецесията, а не по време на нея.
Капиталистическата пазарна стопанска система, в която се разпореждат свръхбогати ТНК (глобополи) и доста постоянно политическите стопански решения се вземат под натиска на богатите им лобисти, има тежко въздействие върху страните с третичен периферен капитализъм . Страните с примитивен и второстепенен капитализъм минават от неолиберализъм или към облекчения за свръхбогатите (САЩ), или към повече безвъзмездни богатства (образование, опазване на здравето, инфраструктура, известия и други) и „ тъждество на достъпа “ за народите си (ЕС). България е страна с третичен периферен олигархичен капитализъм и затова мъчно ще се раздвижат промени в подоходната и данъчната политика.
Необходимост: Кръгла маса „ 30 години преход и идващите 30 години следващ преход “. Предизвиквам синдикатите и остатъците от опозицията. Също и ръководещите, в случай че не желаят да бъдат проклинани от нашите наследници.
i Няма бюджетен остатък като разбиране! Виж: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=132563
ii https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190718-1?inheritRedirect=true&redirect=%2Feurostat%2F
iii Пояснение за негативен ДОД. Ако се одобри че екзистенц-минимума за човек е 560 лева и в случай че, да вземем за пример, има семейство с 2 деца, което получава сумарно месечно 2000 лева от работните заплати на двамата родители, то на края на годината ще получи в допълнение 2 880 лева по своята сметка от страната.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ