Credit Suisse - от върха до ръба на пропастта
Заплашената от провал швейцарска банка " Креди сюис " (Credit Suisse) ще получи избавителен пояс от Швейцарската национална банка в размер от 50 милиарда франка в опит разпространяването на тръгналата от Съединени американски щати поредна банкова рецесия да бъде лимитирано.
Базираната в Цюрих банка, която има дълбоки корени в швейцарската и международната стопанска система, е в развой на преструктуриране след серия кавги, загуби и промени в ръководството.
Как се е развивала банката през 167-те години на съществуването си, обобщава Ройтерс.
1856 година - Политикът и предприемач Алфред Ешер основава " Швайцерише кредитанщалт " (Schweizerische Kreditanstalt - SKA), с цел да финансира разширението на железопътната мрежа в страната и да поддържа индустриализацията на Швейцария.
1870 година - SKA отваря първото си задгранично посланичество в Ню Йорк.
1876 година - Банката се мести в нов централен офис на " Парадеплац " в Цюрих. Първият й клон отвън Цюрих е открит близо три десетилетия по-късно.
1932 година - В Ню Йорк е учредена капиталовата банка " Фърст Бостън " (First Boston), която половин век по-късно ще бъде добита от " Креди сюис ".
1939 година - SKA основава Швейцарско-американска корпорация с фокус върху капиталовия бизнес.
1962 година - SKA придобива " Уайт, уелд енд ко " (White, Weld and Co) в Цюрих от американската капиталова банка " Уайт уелд " (White Weld) и трансформира името й на " Клариден финанц " (Clariden Finanz).
1964 година - SKA получава цялостен лиценз за банкова активност в Ню Йорк.
1977 година - Скандал с пране на пари, прочут като " Аферата Киасо ", предизвиква сериозна загуба на банката и води до преструктурирането й в интернационална финансова група.
1982 година - SKA става първата швейцарска банка с място на Нюйоркската борса чрез подразделението й SASI. Основана е " Си Ес холдинг " (CS Holding), с цел да дава отговор за промишлените компании.
1988 година - " Си Ес холдинг " купува 45 на 100 от " Фърст Бостън " в границите на избавителна интервенция и го пренаименова " Си Ес Фърст Бостън ". Двете банки се групират десетилетие по-рано, с цел да оперират взаимно на Лондонската борса.
1989 година - " Си Ес холдинг " става компания майка на SKA.
1990 година - Групата взема контролния пакет на американската капиталова банка " Си Ес Фърст Бостън " и купува швейцарската частна банка " Лой " (Bank Leu).
1993 година - Банката купува " Фолксбанк " (Volksbank), четвъртата най-голяма банка в Швейцария ", а година по-късно придобива и " Нойе Аргауер банк " (Neue Aargauer Bank).
1997 година - Вследствие на подхваната метаморфоза " Си Ес холдинг " става " Креди сюис груп " (Credit Suisse Group), а от името й отпада SKA. Банката придобива застрахователя " Винтертур " (Winterthur), който е неин стратегически сътрудник.
1999 година - Групата придобива бизнеса за ръководство на активи на " Варбург, Пинкъс и ко " (Warburg, Pincus & Co), а година по-късно и компанията от Уолстрийт " Доналдсън, Лъфкин и Дженрит " (Donaldson, Lufkin & Jenrette).
2002 година - При реорганизацията на групата са основани две компании - " Креди сюис файненшъл сървисис " (Credit Suisse Financial Services) и " Креди сюис фърст бостън " (Credit Suisse First Boston), а две години по-късно е отделена и " Винтертур ".
2005 година - " Креди сюис файненшъл сървисис " и " Креди сюис фърст бостън " се сливат и вторият бранд отпада.
2006 година - " Винтертур " е продаден на френския осигурител А Икс А (AXA).
2007 година - Групата сплотява четири звена за частно банкиране и търговия с скъпи бумаги в " Клариден тлъстина " (Clariden Leu).
2007-2008 година - Банката оцелява по време на световната финансова рецесия, без да й се наложи да бъде подкрепена от страната, за разлика от съперника си Ю Би Ес (UBS).
2012 година - Групата гълтам " Клариден тлъстина " и сплотява звената за частно банкиране и ръководство на активи в едно поделение.
2013 година - Закупен е бизнесът за ръководство на активи на " Морган Стенли " (Morgan Stanley) в Европа, Близкия изток и Африка.
2015 година - Под управлението на основния изпълнителен шеф Тиджан Тиам групата се разделя на три звена за ръководство на активи, поддържани от две подразделения за капиталово банкиране.
2020 година - През февруари избухва скандал, обвързван с скрито наблюдаване, което води от напускането на Тиам. През март банкрутира американският капиталов фонд " Арчигос " (Archegos) и нанася вреди на " Креди сюис " на стойност 5,5 милиарда $. Същия месец на банката са постанова да замрази други 10 милиарда $, свързани с фондове на банкрутиралата английска финансова компания " Грийнсил капитъл " (Greensill Capital), продадени на клиенти като нискорискови артикули.
2021 година - Антонио Орта-Осорио подава оставка като президент на групата по-малко от девет месеца, откакто е бил определен на поста поради нарушение на коронавирус ограничавания и и завещан от Алекс Леман.
Юли 2022 година - Експертът по преструктуриране Улрих Кьорнер е определен за основен изпълнителен шеф на мястото на Томас Готщайн и незабавно стартира стратегически обзор на банката.
Октомври 2022 година - Обявен е проект за префокусиране на групата към банкиране за богатите, който включва повишение на капитала с 4 милиарда швейцарски франка, редуциране на 9000 чиновници до края на 2025 година и обособяване на капиталовото банкиране в " Си Ес фърст бостън ". Саудитската национална банка (СНБ) купува 9,9 на 100 от активите на банката.
Март 2023 година - Годишният отчет на " Креди сюис " признава съществуването на " основни недостатъци " във вътрешния надзор върху финансовото отчитане, както и стабилизиране на отлива на клиенти, само че не и " превръщане на наклонността ". Акциите на банката падат с 30 на 100, откакто СНБ афишира, че не може да усили каузи си в " Креди сюис " заради регулаторни проблеми. Швейцарската национална банка хвърля на банката избавителен пояс от 50 милиарда франка, с цел да спре разрастването на банковата рецесия. Швейцарските управляващи афишират, че " Креди сюис " дава отговор на " всички финансови и ликвидни условия, наложени на редовно значимите банки ".
Още по темата
Базираната в Цюрих банка, която има дълбоки корени в швейцарската и международната стопанска система, е в развой на преструктуриране след серия кавги, загуби и промени в ръководството.
Как се е развивала банката през 167-те години на съществуването си, обобщава Ройтерс.
1856 година - Политикът и предприемач Алфред Ешер основава " Швайцерише кредитанщалт " (Schweizerische Kreditanstalt - SKA), с цел да финансира разширението на железопътната мрежа в страната и да поддържа индустриализацията на Швейцария.
1870 година - SKA отваря първото си задгранично посланичество в Ню Йорк.
1876 година - Банката се мести в нов централен офис на " Парадеплац " в Цюрих. Първият й клон отвън Цюрих е открит близо три десетилетия по-късно.
1932 година - В Ню Йорк е учредена капиталовата банка " Фърст Бостън " (First Boston), която половин век по-късно ще бъде добита от " Креди сюис ".
1939 година - SKA основава Швейцарско-американска корпорация с фокус върху капиталовия бизнес.
1962 година - SKA придобива " Уайт, уелд енд ко " (White, Weld and Co) в Цюрих от американската капиталова банка " Уайт уелд " (White Weld) и трансформира името й на " Клариден финанц " (Clariden Finanz).
1964 година - SKA получава цялостен лиценз за банкова активност в Ню Йорк.
1977 година - Скандал с пране на пари, прочут като " Аферата Киасо ", предизвиква сериозна загуба на банката и води до преструктурирането й в интернационална финансова група.
1982 година - SKA става първата швейцарска банка с място на Нюйоркската борса чрез подразделението й SASI. Основана е " Си Ес холдинг " (CS Holding), с цел да дава отговор за промишлените компании.
1988 година - " Си Ес холдинг " купува 45 на 100 от " Фърст Бостън " в границите на избавителна интервенция и го пренаименова " Си Ес Фърст Бостън ". Двете банки се групират десетилетие по-рано, с цел да оперират взаимно на Лондонската борса.
1989 година - " Си Ес холдинг " става компания майка на SKA.
1990 година - Групата взема контролния пакет на американската капиталова банка " Си Ес Фърст Бостън " и купува швейцарската частна банка " Лой " (Bank Leu).
1993 година - Банката купува " Фолксбанк " (Volksbank), четвъртата най-голяма банка в Швейцария ", а година по-късно придобива и " Нойе Аргауер банк " (Neue Aargauer Bank).
1997 година - Вследствие на подхваната метаморфоза " Си Ес холдинг " става " Креди сюис груп " (Credit Suisse Group), а от името й отпада SKA. Банката придобива застрахователя " Винтертур " (Winterthur), който е неин стратегически сътрудник.
1999 година - Групата придобива бизнеса за ръководство на активи на " Варбург, Пинкъс и ко " (Warburg, Pincus & Co), а година по-късно и компанията от Уолстрийт " Доналдсън, Лъфкин и Дженрит " (Donaldson, Lufkin & Jenrette).
2002 година - При реорганизацията на групата са основани две компании - " Креди сюис файненшъл сървисис " (Credit Suisse Financial Services) и " Креди сюис фърст бостън " (Credit Suisse First Boston), а две години по-късно е отделена и " Винтертур ".
2005 година - " Креди сюис файненшъл сървисис " и " Креди сюис фърст бостън " се сливат и вторият бранд отпада.
2006 година - " Винтертур " е продаден на френския осигурител А Икс А (AXA).
2007 година - Групата сплотява четири звена за частно банкиране и търговия с скъпи бумаги в " Клариден тлъстина " (Clariden Leu).
2007-2008 година - Банката оцелява по време на световната финансова рецесия, без да й се наложи да бъде подкрепена от страната, за разлика от съперника си Ю Би Ес (UBS).
2012 година - Групата гълтам " Клариден тлъстина " и сплотява звената за частно банкиране и ръководство на активи в едно поделение.
2013 година - Закупен е бизнесът за ръководство на активи на " Морган Стенли " (Morgan Stanley) в Европа, Близкия изток и Африка.
2015 година - Под управлението на основния изпълнителен шеф Тиджан Тиам групата се разделя на три звена за ръководство на активи, поддържани от две подразделения за капиталово банкиране.
2020 година - През февруари избухва скандал, обвързван с скрито наблюдаване, което води от напускането на Тиам. През март банкрутира американският капиталов фонд " Арчигос " (Archegos) и нанася вреди на " Креди сюис " на стойност 5,5 милиарда $. Същия месец на банката са постанова да замрази други 10 милиарда $, свързани с фондове на банкрутиралата английска финансова компания " Грийнсил капитъл " (Greensill Capital), продадени на клиенти като нискорискови артикули.
2021 година - Антонио Орта-Осорио подава оставка като президент на групата по-малко от девет месеца, откакто е бил определен на поста поради нарушение на коронавирус ограничавания и и завещан от Алекс Леман.
Юли 2022 година - Експертът по преструктуриране Улрих Кьорнер е определен за основен изпълнителен шеф на мястото на Томас Готщайн и незабавно стартира стратегически обзор на банката.
Октомври 2022 година - Обявен е проект за префокусиране на групата към банкиране за богатите, който включва повишение на капитала с 4 милиарда швейцарски франка, редуциране на 9000 чиновници до края на 2025 година и обособяване на капиталовото банкиране в " Си Ес фърст бостън ". Саудитската национална банка (СНБ) купува 9,9 на 100 от активите на банката.
Март 2023 година - Годишният отчет на " Креди сюис " признава съществуването на " основни недостатъци " във вътрешния надзор върху финансовото отчитане, както и стабилизиране на отлива на клиенти, само че не и " превръщане на наклонността ". Акциите на банката падат с 30 на 100, откакто СНБ афишира, че не може да усили каузи си в " Креди сюис " заради регулаторни проблеми. Швейцарската национална банка хвърля на банката избавителен пояс от 50 милиарда франка, с цел да спре разрастването на банковата рецесия. Швейцарските управляващи афишират, че " Креди сюис " дава отговор на " всички финансови и ликвидни условия, наложени на редовно значимите банки ".
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ